Българ (книга-игра) - ревюта и коментари (spoilers)

10. Преизползването на текст. Това е най-тежко в последната част, където осезаема част от текста, през който се минава, е повторен, потретен, подесетен. Има го и по-рано, макар а по-малко места. Едно че е излишна загуба на обем, второ и много по-лошо - отегчително е за читателите.

9. Епизод 55. Искам да вярвам, че е дело на грешка при предпечата, при което решението и навременната реакция е достойна за похвала. Случва се. Не искам да вярвам, че е с цел пестене на половин печатна кола или за да не се махане някоя илюстрация. Ако е така и е опитано да се изиграе като екстра, ми напомня на безцветния Макрокомикс със супер екстрата да си го оцветиш сам. Така или иначе, този лист ще се загуби с времето при някои читатели, а още в книжарниците за други.
Можете да намерите текста на епизода тук: www.legacyofkreya.com/upload/fil ... d%2055.pdf

8. Картата. Тук проблемите са четири. Най-дребният е, че е лишена от какъвто и да е арт и не прилича на нищо. Това за мен е необяснимо. Вторият е, че няма стойност като загадка - свръх елементарна е, а парчетата от картата са очеизбождащи в книгата, т.е. не е и механика против мамене. Третият е, че така е измислена, че да генерира куп излишни епизоди, някои от които могат да заблудят читателите за реалния брой епизоди в книгата (пак допускам тук, че това не е маркетингов трик). И последно - абе вие луди ли сте, как ще си нарежа книгата? Нали след 1 седмица тия листи ще са се запиляли някъде.

7. Повторенията. Срещат се по три начина - А) целенасочено натъртване на нещо в даден епизод, което не намерих за особено смешно; Б) повторение на дадена шега на N на брой места из текста - мистериозния саундтрак, например - смешно беше първия път, нататък би могло да е смешно ако се доразработи шегата, но да се повтаря 1:1 няма стойност, а на петия път дразни; В) просто като слабост на текста, без опит за комична стойност - примерно думата гларус 8 пъти в 10 изречения, Мелница 4 пъти на половин страница и т.н. Като цяло в текста трудно се намират две-три съседни изречения без повторена дума, която лесно е можело да бъде избегната и ми излизат съмнения спрямо редакторския процес.

6. Зависимостта на продукта. Героите не са дотолкова развити в книгата и си правят "яките работи", на които сте свикнали от филмчето, но ако не сте го гледали, репликите им и номерата им едва ли ще са ви толкова забавни и като цяло няма да ви е особено ясно какво се случва в книгата и какви са тия хора с вас. Още по-лошото е, че голяма част от изборите (особено в първа и трета част) са свързани с познаването на тези герой и това нито ще ви е интересно, нито ще имате особен успех. Правилният начин да се направи такова обвързване на продукти е такъв, че да може всеки от тях да добавя стойност към останалите, но да е и самодостатъчен.

5. Хуморът. От всички забележки, тази е най-субективната. Имаше няколко места, които ме разсмяха и като цяло беше свежа книжката, но според мен може да се иска доста повечко, при все че основната й цел е да е забавна.

4. Технически проблеми на текста. Няма да задълбавам, но има какво да се иска и е пълен с паразити (най-осезаеми са нацвъканите навсякъде излишни "един", "някакъв" и подобни). Тук включвам и неумишлените повторения, засегнати по-горе, с голяма тежест.

3. Технчиески проблеми на играта. Някои неща не са доизмислени както трябва, например:
А) нуждата да зачеркваш локации на картата в част 1;
Б) липсата на информация, че могат да се посещават само по веднъж локациите в първата част;
В) неяснотата дали си се справил или не на дадено място (най-много ме фрустрира островът на чудовищата, където наглед доброто минаване не водеше до нищо, а грешното с три точки карък наказание доведе до правилния път) и
Г) постоянното връщане в изходна позиция (островът на Криско);
Д) най-най-тежкото в тази точка, счупената първа част - едната от петнадесетте локации е изходна и ако я посетиш рано (защо не още след епизод 1) по правилата на книгата си блокиран завинаги. Вече не можеш да отидеш там и да минеш първата част.
Е) още към горния проблем - много произволно е дали няма да попаднеш там ако не от първи път, то нейде в средата на обикалянето, при което можеш да продължиш към втора част, но ще доста вероятно пре**** в третата поради по-малкия брой герои, които си взел в екипажа си и то не заради допусната грешка. Този проблем ще измъчи много деца и начинаещи книго-играчи; опитните веднага ще се сетят да "измамят" тази локация.

2. Линейност. Макар да стъпваме на една от най-гъвкавите механики за изграждане на книга-игра (движение по карта), тук всъщност отиваме навсякъде, където искаме, още на първото разиграване. Няма ограничение за брой локации, няма значение реда на посещаване и нямаме някакъв друг ограничаващ ресурс - време, живот и т.н. Това не е тежко провинение, но се губи чара на картата и няма поле за преиграване - просто отново ще ни се случи същото.

1. Дефицит на смислени избори. Преобладаващата част от изборите са: "къде да отидеш", което е без значение, защото отиваш навсякъде; дали да заговориш/влезеш/продължиш/останеш, или не, което не е реален избор, просто досадно потвърждение на вече направения такъв; изпитване дали познавате героите добре, което ще е ужасно за незапознатите с тях; проверки за предмети и герои. ИМА и избори, които да те накарат да се замислиш върху ситуацията, текста, дори са доста добри като баланс на трудност/информираност/логичност, но определено ми се искаше да са повече, да са преобладаващи.