Дон Мон - Неделчo Богданов

Неделчо по радиото за Дон Мон:
darikradio.bg/don-mon-kniga-v-koato-svalachat-si-ti.html

Прочетох я само веднъж. Ще изчакам да мине известно време, преди да пробвам отново.
Впечатленията ми са позитивни с някои условности:
- Мога да разбера липсата на подробни описания на персонажите, все пак говорим за „бройкаджиене“ и на мен лично профила „силиконова милфка“ ми е достатъчно в подобен сетинг . НО главният герой биваше да бъде описан с едно-две изречения – висок, симпатичен с атлетично тяло напр. Все пак трябва да знам доколко Симеон се котира на пазара.
- Нелогично е главният герой уж да е влюбен в дадена мацка и в същото време да хлътва по други час по час. Самият фокус на играта ми се размиваше.
- Мисля, че трябва да има графа Постижения накрая, в която да се точкуват похожденията на главния герой. От една страна да спечелиш дамата на сърцето си, а от друга да „изпраскаш“, колкото може повече. Има някои мацки, които са по-трудни за превземане – те би трябвало да дават повече точки накрая. Какъв всъщност е максималният вариант? Дали е възможно да се създаде някакъв пач?
- Това с тексаския покер го почувствах като удар под кръста – никога не съм го играл.
- Редактирането ми се струва на „орташко“ ниво – още в първи епизод имаме смесване на времена без очевидна причина. Има и други неща, които е можело да се оправят, но няма да изпадам в подробности.

Допадна ми вариативността на игра, богато разклонена схема, предразполагаща към преиграване. Сцените са представени забавно, с готин хумор и „бъзици“. Мислите, реакциите, комуникацията и изобщо цялата социалнопсихологическа динамика на главния герой ме забавляваха през цялото време.
Стилът е лежерен, без амбиции за „литературност“, като има за цел да провокира у играча едно лятно настроение.
Обемът на книгата впечатлява, евала за положения труд. Корицата и оформлението са готини, но все пак ми липсваха вътрешни илюстрации, свикнал съм с тях при КИ.
Заключение - Добра КИ, с радост я сложих до другите си любими заглавия. Радвам се, че Сиела са решили да я издадат, това е добър знак за КИ!
Кефометър – 7/10.

Тв интервю с Неделчо:
www.bgonair.bg/a/163-lyubopitno/171510-s...na-nedelcho-bogdanov

Поздравявам Неделчо за забавната книжка.
Най-много се забавлявах при първия прочит когато бях на море и книгата просто дойде на мястото си.
Преследвах госпожица Базов лагер и трупах точки Надежда много яко.
При второто не се забавлявах толкова исках да намеря сродната си душа от коментарите тук останах с такова впечатление, но се сдобих със следната кодова дума Прозрение 205, така и не разбрах това 205 за какво ми е като го няма поместено в скритите епизоди.
При третия път с малко чийт, съответно еуфорията от играта остана на заден план, но открих госпожа Дон Мон.
Не знам по коя скала да дам личната си оценка и за това: 3.5/5, 6.9/10, 4.20/6, или просто с думи добра.

На база ревютата и тематиката, мислех си че книгата не е за мен, а е за по-младата аудитория, която пък иронично почти не чете книги (или поне не хартиени). След един разговор със ze BG на панаира си я купих, а така се случи, че беше и първото нещо, което прочетох след това. Подходих с ниски очаквания и трябва да кажа, че книгата ме изненада приятно. Относно литературната част - има доста какво да се желае (при това го казвам аз, който не се слави като експерт в областта). Въпреки това, изказа на главния герой не ме подразни чак толкова много. Играта ми се стори забавна и лека, макар че на пръв прочит сигурно не стигнах и до 10% от възможните "бройки", а явно това е целта.



Като цяло ми напомня на поредицата на Лари, както някой вече е отбелязал по-горе. Идеята със скритите епизоди е готина, само че не схванах защо да са заключени при първа игра (на практика след играта отключих "вяра", като в играта няколко пъти имах препратки към тази КД, но не знаех, че я имам). Хареса ми и краят на приключението (официалния, то е ясно че поне с някои тайни епизоди може и друго да е). Предвид многото пътища имаше и някои нелогични неща, които ми се случиха, но явно съм попаднал в правилния "улей"



Не бих казал, че е най-добрата книга-игра, която съм чел, но определено е свежа, с добри идеи (споменатите по-горе "тайни" епизоди) и на тази тематика не се сещам други книги-игри. Като цяло оценката ми е положителна, като вероятно след време бих я изиграл пак, за да мина по други пътища. Според мен си струва парите (в моя случай и с намаление от панаира).

Ей, тоз Неделчо бил много палав бре!

Страхотно му се е получил дебюта, много се забавлявах докато играх "Дон-а"!
Страшно ми харесва игрова схема, в която не можеш да обходиш всички варианти в едно изиграване.
Наличието на бонус епизодите в края, обвързани с различните избори по време на игра също е голям плюс.
Лошо впечатление ми направи, че на едно място Мони нямаше избор да откаже дърпането на линии в тоалетната.
Почти разбрах как се играе Тексас Холдем, както и повечето загадки. Брилиантното е, че при фейл на някои се отварят нови непознати възможности!
Играта може да се преиграва многократно, в зависимост какви цели си поставил пред Мони.
Някои КД ми се видяха ненужни. Особено от бонус епизодите.
Хепи-енд финала ми се стори твърде далеч в бъдещето спрямо останалите. Един вид, човека е преуспял намирайки истинската любов - страхотно! Ама в другите случаи какво става - пропива се, влиза в болница да лекува наркозвисимост или остра венерическа инфекция? Като си казал, "А", кажи и "Б" - трябва да се обобщават и тия работи!
Браво Неделчо!

ПП: "Ооо, госпожо Какачева!"

Да си кажа и аз мнението, след като го прочетох...
Играта е достен представител на жанра "сексуална психодрама - жалейката на недоклецаните", епитомизирана в "Сексът и градът" и други подобни айляшки истории. В това отношение наистина е успял Неделчо да уцели тона - който нямаше да е подходящ за...почти никой друг вид книга, като се замисля.
Но се изкушавах да му дам оценка 6/10. Защо?
Първо, заради драматичната част. Епилогът всъщност изобщо не пасва на жанра! Да не говорим за факта, че




Та така и епилогът.
Всъщност, майната му кое е официалният епилог. Истинските приемливи краища - поне тези, които съм открил - са два.
И това е втората причина: как се стига до въпросните финали.


Та основният ми проблем е, че за да не стигнеш до този епилог, трябва - де факто -да сгафиш.
Да, вероятно авторът смята, че епилогът е по-интересен от другите варианти - и затова е епилог. Но това си е моята рецензия - а аз наистина не харесвам книги, в които за да спечелиш, трябва да сбъркаш. Поне да беше "да ти се падне лош зар" - това има шанс да ти се случи, независимо как играеш - ама не! Реално получаваш по-лошо развитие на ситуацията...ако показваш добра игра.

И защо изобщо е това разделяне "на глави"? Не можеше ли всички тези епизоди да се обединят? Можеше! А скритите епизоди можеше да се направят по същия начин, но буквата да показва номера на стотиците.
Така че, оценка 8/10 - но защото отчитам, че е дебютна книга! А също така, защото преди това имаше доволно забавни моменти.

Някъде има ли ги изведени всички тайни епизоди и финали? Че аз при открих 3-4, ама не съм се ровил за всичките.

pycku писа: писа:

Някъде има ли ги изведени всички тайни епизоди и финали? Че аз при открих 3-4, ама не съм се ровил за всичките.

По спомен ще кажа, че това са едни от най - дългите епизоди, да не кажа най - дългите.

Да, тази драма и аз я имах. Това провокира част от негативната ми реакция .

Радвам се, че Неделчо се е вслушал в съветите на редакторите и го поздравявам за което !


П.П.: Съгласен 100% с Езъл! Може да е за пръв път, но като е прав - прав е!

Адмирации за Неделчо!
Дон Мон очаквах, че ще ми хареса и ми, и то много!!! Умишлено гледах да не чета коментари за него, за да не ми спойлне нещо и успях да се опазя...и аз (май като повечето) се вързах на Неделчо (авторЪТ, ХВАЛА!) и си мислех, че след глава 1 Симона ще е най-трудната мацка на кораба и викам, айде майната им на останалите
Отчетох се само с една тройка със Сашка Силикона и до там...през цялото време трупах надежда и гоних Симона ...и к'во като ми върза 3-пъти Краят беше очакван и много окей.
Харесва ми, че има възможност за преиграване, разбрах за някакви мацки, сега ще се преиграва и ще се гонят!!!

Едно нещо не ми стана ясно, понеже отключих само един скрит епизод, то след такава безумна игра, нямаше как да са повече , та каква е функцията на кодовите думи в скритите епизоди? Не се ли отключват накрая на играта или се отключват веднага като вземеш кодовите думи?