Джонатан Харпър и конниците...

Една от най-добрите книги на Блонд!

Чудесен сюжет, инспириран от "Фатерланд", комбиниран с доста разчупена и балансирана игра! Трябва да призная че на първия опит просто се провалих - след като се оказа че повечето пътища минават през Берлин накрая просто не ми стигна времето... И не открих един артефакт. Въобще, на тази книга й липсват само плаващите кодировки (макар че и бе тях става, нищо че е по-непрегледно) за да бъде една перфектна адаптация на компютърен куест!

Недостатъците и грешките са толкова малко, че не си заслужават коментара, препоръчвам с четири лапи! За всички любители на приключенските истории и съответния тип книги-игри! Достоен отговор на поредицата за Дик Ченси! :clap:

Eeee, наистина ли досега не е имало тема за тая книга?
Невероятна е! В интерес на истината се провалих не само на първия опит, но книгата е толкова добре направена, че с интерес минавам по няколко пъти през вече посетените места от предни разигравания.
Това е каквото искам от една книга-игра.
А за сравнението с Дик Ченси. Ако имаше още някоя книга за Дж. Харпър трудно щяме да си спомняме аджеба кой беше тоя Ченси
Точно като любител на приключенските истории заявявам - ТОВА е моят тип книга!

Според мен бъркате със сравненията обаче. Уейн може да каже, но според мен Джонатан Харпър е 1ви братчед на Индиана Джоунс. Книгата наистина е много добра. Доста интересни факти съм научил от нея. Геймплеят е добър и има висок коефициент на преиграваемост. Дори сега да седна да я играя може да са ми нужни 2-3 опита да я мина. И като казахте че всички пътища минават през Берлин, аз съм я минавал за около 120 дни(в Берлин те убиват ако обикаляш повече от 90 мисля). Това е възможно ако си организираш кои артефакти да взимаш последно.

Една от най-добрите и едновременно най-трудните книги-игри. Факторът "време" спомага за трудността и за поддържането на напрежението. Заради такива български книги-игри англоезичните читатели могат само да бленуват и да ни завиждат.

Харпър направо е доведен брат на доктор Джоунс))

Предпочитам Вълшебната Арфа. Подобна е схемата, но самата книга-игра просто ми бе по-интересна.

Разбира се, че е Индиана Джоунс.

И аз имам доста хубави спомени от нея, макар и бегли. Трябва пак да я пробвам. Ужасна корица на Иванчев, обаче, както обикновено.

По-дяволите - не съм я чел!!!
Някой може ли да ми я продаде? Моля!

Има сканирано копие. Трябва да му пусна ОЦР, а Спас да го коригира.

И аз я нямам, и никога не съм я играл.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Има сканирано копие. Трябва да му пусна ОЦР, а Спас да го коригира.

Ами - ще чакам, браточки!

Чел съм, че това е любима книга на много потребители. Дали случайно някой няма walkthrough или поне записано в кой град каква поръчка се дава и къде са артефактите?

Втори въпрос - какво харесвате в книгата? Схемата намери и донеси (в която по принцип идеално пасват плаващите котировки), атмосферата, разнообразните места?

Правилното преиграване ще стане след първия път - не знам дали някой би могъл да пребори играта от раз. През първия прочит ще разбереш именно кое къде се намира и с втория опит ще оптимизираш пътуванията си. Предполагам че човек лесно би се досетил къде се крият 4те артефакта, които търси. Номерът е да знаеш къде се крият артефактите, с които може да вземеш 4те части от собствениците им.

Гореказаното е вярно.

"Джонатан Харпър"* е една от най-трудните книги-игри, които са ми попадали. Поне при първи прочит. Според мен показателят Време е основното, което прави играта толкова трудна, колкото е. Това ме провали няколко пъти. Иначе щеше да е възможно да си обикаляш по света на воля докато намериш всичко, което ти трябва. Свързан с Времето е въпросът за пътуванията, които в много случаи задължително минават през Берлин, а ако си там след определен брой дни, немците те разкриват и приключението свършва зле.

Освен това разпределението на точките за Уменията (от 1,2,3,4,5) е такова, че героят не може да е балансиран и ако не улучиш оценките в началото на играта, после е много вероятно да се провалиш в ключова ситуация, където се иска 4 или 5. Това донякъде може да се компенсира с избора на сътрудничка (който обаче си е по-скоро сляп избор.)

Отличителна черта на доста от книгите на Блонд, а и на тази, е интересната и често оригинална система за игра, която обаче не работи съвсем добре. Не че не може да се изиграят, но степента на трудност понякога е необосновано висока, а друг път твърде ниска.

*[offtopic]Забелязвате ли граматическа грешка в заглавието на книгата ?[/offtopic]

vg писа: писа:

Освен това разпределението на точките за Уменията (от 1,2,3,4,5) е такова, че героят не може да е балансиран и ако не улучиш оценките в началото на играта, после е много вероятно да се провалиш в ключова ситуация, където се иска 4 или 5.

[offtopic]Аз преди приключение ходя до Пекин. [/offtopic]