"Небето ви чака"

Имаше нещо амбъритско в тая индуктивна магия. Или хаотично? Но книгата беше много добра, препрочитал съм я няколко пъти.

Небето ви Чака е страхотна книга. Навремето ми беше една от любимите, наскоро я изиграх пак и отново усетих истинска тръпка. Бях я позабравил, но сега като си я припомних, отново съм доста впечатлен от нея. Сюжета е много добър, играта е много добра, а и системата за битки с илюстрациите ми допада много. Наистина много добра книга-игра.

Втората част от Хрониките може да мине и за първа...защото е такава по време, а и чакаме новият Валенс .
Страхотна история, много добре развита, избори по илюстрации, логически и тактически решения и...огромна линейност за съжаление, но от друга страна така се наслаждаваш на цялата история. Бонус разказът накрая е хубав.
Валенс е страхотен персонаж с голямо чувство за хумор

Въпреки че ми хареса, малко бях подведен в очакванията си, че книгата има добре развита история. Ами няма, това си е обикновен екшън. След две кратки случки (тази преди влизането в града даже може да се пропусне) мелето почва и така до финала. В следствие се появяват много герои, които могат да бъдат култови, но остават неописани и с неясна мотивация (дори самият Валенс е такъв донякъде). Като екшън нещата обаче бяха интересни - битки с илюстрации, логически избори и задачи, наситеност на действието. Играта ми се стори лесна за минаване играта.

Книгата в литературно отношение е може би най-добрата за Валенс - як екшън, голям динамика, добро пресъздаване на събrтията около катарскrя поход. Има чудесно приложение-разказ, където повечето от НИП-овете са (Анхел, Малъри, Рина, Роланд) са изведени като главни герои. Тук намираме и Елинор, която ще се появи в "Вампирите на Флавия". В най-пълна степен е разгърнат сетинга на Валенс. Отново като в други книги им поддържащ НИП, който помага на главният герой донякъде ...умира. Финалът е драматичен, не е без значение коя карта ще изберете - на Малъри или на Рина и дали ще изберете карта. Като цяло обаче книгата е "железница". Системата за битки е невероятно е опростена - не трябва д допускате да ви ударят пет пъти по главата. Подобна система имаше и в Пурпурният змей и никак не е лоша. Разбира се епизодите с фатален край си остават с фатален край. И отново Хуморът на Блонд си е на място.
Като цяло мога да изкажа само суперлативи за "Небето...." , но това едва ли ви изненадва, никога не съм бил безпристратен по отношение н този автор

Кефометър 6/6