Валенсианските хроники

Първите 2 (Олтарът и Небето) най-ме кефят. Знам, че има доста фенове на двете вампирски, ма на мен ми бяха малко чужди като тематика и стандартни като идея. Последната, "Убийство в Белскейд", ми е доста по-интересна, бих я чекнал пак, но трудно се намира.

Иначе Валенс е доста успешен образ. Не е особено оригинален като замисъл - макар че '94та като го правехме, не бях чел нищо такова, пък и идеята за монах/следовател/воин, който непрекъснато лавира м/у свръхестественото Зло и Инквизицията ми се стори с богат потенциал. Но пък беше пич, а тва е най-важното.

Иначе от седемте споменати още в Олтара, най ми се искаше да се стигне до последната, "Блажени са чистите по сърце". Тя обещаваше доста потенциал, стил и оригиналност. Валенс на 70-80 години в последен сблъсък с Изкушението, точно преди да се превърне в светец и легенда.

"Убийство в Белскейд" съм я "заснимал" от бая време, и съм я обещал поне на един човек ( ), иначе не съм и наполовина очарован колкото бях от "Небето ви чака" да речем.
"Вампирските" книги имаха един по-друг вкус, който идваше основно от безумното количество ситуации, битки и прочие серии хвърляне на зарчета (първата част) и от съвсем различния герой и история (втората част).

От излезлите книги за Валенс най много ми допадна "Небето ви чака". "Олтара на тъгата" имаше много достойнства, но основно в литературен аспект.

Разбира се. Ако искаш спомени по-подробно мнение за Небето в неговата си тема.

"Вампирските" книги имаха един по-друг вкус

"Вкусът на кръвта"?

Още една недовършена серия А беше повече от страхотна.
На всичкото отгоре последната излязла - Убийство в Белскейд, така и не ми е попадала никога.

Олтарът и Небето ви чака бяха супер книги. Страхотно на мен ми хареса и Вампирите на Флавия 1, като поредицата се превърна в една от любимите ми. Около 7-8 години търсех да прочета "Вкусът на кръвта", като очаквах, че ще е нещо невероятно и накрая един пич ми я продаде за 1 лев. Много съм разочарован. Нямаше и помен от интересния сюжет и атмосфера, а едно малоумно обикаляне из някакви тресавища по карта (което е трагедия според мен) докато уцелиш къде са скрити тия пусти пръстени. Да не я бях намирал. За Убийството не си спомням много, което говори, че може би е била по-слаба. Но въпреки този спад на поредицата аз лично съжалявам, че не видях края й.

Това е поредицата с най-култов главен герой. Тед Бън не му отстъпва по обаяние, но се вихри само в една книга.

"Олтарът на тъгата" не съдържа много ИГРА, но като за въведение в света на Хрониките (уводните материали и теста за приемане в ордена) си струва. По демонология, екзорсизъм и други суеверни мотиви не си падам обаче.( Е, поне не е като "Тъмната страна на земята", където трябва да си купиш светена вода, за да се пребориш със злите сили.)

"Небето ви чака" затвърди Блонд като любимия ми автор тогава, след като вече бях очарован от "Синът на пустинята". "Небето ви чака" е от най-ярките примери за книга-игра, която е страхотна и без голям дневник и много пресмятания. Нестандартен сюжет, заплетени ситуации, спиращи сърцето обрати, а накрая и любопитен разказ-игра встрани от основното приключение.

"Вампирите на Флавия: Ловците" като система на игра залага на противоположното (защо !?!) - може би стократно хвърляне на зар / посочване на число, при това кръвопийците често имат предимство в показателите. (Ей затова не харесвам много и "Кървав меч". Става досадно след три-четири битки. А след третото или четвърто умиране на героя ти поради лош шанс - още повече.) Иначе тактическите избори и ръководенето на цяла чета ловци си ги бива.

"Вкусът на кръвта" беше любопитно, но и излишно отклонение от основната линия на Хрониките. Картообхождането си беше досадно наистина, а митологичните същества някак си разбиват света на Хрониките и ни пращат в някакви по-банални фентъзи реалности. Интересно е обаче, че името Вирош - както разбрах по-късно, е всъщност предполагаемата праиндоевропейска дума за "мъж".

"Убийство в Белскейд" е психарско средновековно криминале. Има интрига. Но свършва бързо и бледнее пред "Небето ви чака".

Поредицата беше качествено ново постижение в жанра.Тя имаше няколко главни достойнства :
- въведе за първи път образ с психологическа дълбочина и добре разработен.
- въведе цял нов "свят" който допълваше историята и беше също много подробно развит.
- използва християнството и изобщо религията като водеща тема.В началото на демокрацията това си беше малка революция.Освен това беше и смел ход защото читателската аудитория беше предимно от деца и млади хора, които не познаваха религията.С това авторите рискуваха да останат не докрай разбрани.
- поредицата се развиваше и в композиция на книгите добре.Както правилно е отбелязал vg първата въвежда в историята и затова е с превез на литература.Следващата е вече развита в игрови план и така общата идея бе да се развият хронологично проследявайки живота на Валенс до края.
И в игрови план книгите имаха добри страни.Системата на битки на "Вампирите" беше добра, илюстрациите в "Небето ви чака" обаче са моя фаворит.Що се отнася до образи не бива да се пренебрегва и Вирош - може би най-задълбочения образ в книга-игра.Така и не стана ясно защо поредицата не излезе докрай...

Стандартната причина. Просто '98ма-'99та издателствата се напечелиха и врътнаха кранчето.

Иначе нищо не мога да направя за обявените продължения - те си бяха прерогатив на Боби, а той едва ли ще се занимава. ОБАЧЕ. Когато си разпределяхме правата върху общите КИ, Олтарът се падна на мен. Така че един от плановете ми, ако нещата с Асасините потръгнат, е да направя сериозно "разширена версия" на "Олтарът на тъгата" - поне 300 епизода (вместо 40 ), бойна тактическа система, много нови врагове и странични сюжетни линии и изобщо: ЕКШЪН (със стил). И досега не мога да й простя, че беше толкоз малка. Но нещата, както виждате, винаги могат да се оправят.

Мнения?

Погледнете "Изгубеният свят", "Махабхарата" или "Братя Карамазови". Нима те дневник? А губят ли от това?

Не мисля че бих харесвал "Последния убиец на дракони" повече ако го пренапишеш с повече ситуации и по-сложна бойна система. Някои неща си ги бива толкова много, точно защото са си така, както са.

едит: Тва си беше за отделна тема, сори. (в общия форум)

А бтв, каква беше работата на вещерите да се месят в сблъсъка между еретиците и църквата в "Небето ви чака"? : :geek: Някак си ги представях като тайнствени наемници, но не разбрах напълно мотивите да участват във всичко това.

Представа нямам. Боби ги е вкарал за цвят най-малкото. Някой ако я е чел наскоро и е видял обяснение, да каже.

Отдавна съм чел, не помня

Но дедо поп Вальо къртеше. Наистина голям образ. Абе много ми се ще да изиграя двете вампирски и последната излязла. Всъщност навремето имах само "Олтарът" и "Небето" - а те бяха много добри (при все че "Олтарът на тъгата" също можеше да послужи като разказ-игра в някоя друга книжка от поредицата с тоя обем).

Олтарът е една от първите книги-игри, които четох и отначало останах много разочарован, защото беше кратка и нямаше дневник. Наскоро я погледнах пак и силно й се изкефих. На първата част с изпита по религия пак се издъних де, но поне научих нещо. Героя е супер.
Небето ни чака го намерих в библиотеката, но липсваха епизодите от 1 до 40 и нещо и не можах да я изиграя, много ме беше яд.
Вампирите на Флавия играх само първата част и много ми хареса, падам си по игри с кофи зарове Много ми хареса и играта с много герои и правенето на екипи.
Като цяло серията ми харесва много, само ме е яд, че не можах да намеря повечето книги в годно за четене състояние.

Не е проблем да си обогатиш колекцията. В раздела книжна борса се предлагат много и разнообразни заглавия. Има за всички вкусове Виж, на такива като мен дето търсят няколко точно определени книги им е по-трудно