Валенсианските хроники

аз съм играл само Олтарът..., Небето... и Вкусът..., а другите не дойдоха до Свищов (за разлика от книгите на Сим Николов, които винаги ги имаше в неограничени количества ), и така и не ги прочетох, за съжаление.

Вкусът на кръвта е най-слабата от тези, които съм чел. Доволна литература, много слаба игра. Всичко на всичко имаше 2-3 битки, в които можеше противникът при оптимални зарове да ме удари. Може би трябваше да е с таблица от 1-12...

Лично аз пък се дразня от книги с големи дневници, сметки, зарове и писаници... Имам афинитет към литературната доминация в книгите-игри и за такъв тип като мен "Вкусът на кръвта" предлагаше всичко. Незатормозяващ дневник и бойна система в комбинация със стилен литературен изказ. Една от любимите ми, а и търсенето из картата беше перфектно- максимално опростено, описателно и вълнуващо. Винаги, когато съм я чел съм обикалял картата по 2 пъти, нарочно. Кефа беше голям. А и ако битките са ви се сторили прекалено лесни, приемете го по следния начин- главният герой е вампир, който пък е сред най-силните раси в света на Валенс и дори младите индивиди от този вид притежават превъзхождаща груба сила и интелект спрямо другите същества. Това се подразбира.
Иначе сега се обръщам към Уейн директно- човек, вземете завършете поредицата, защото празнината е огромна... Доведете най-амбициозния проект в българските книги-игри докрай и няма да съжаляваме, както вие като автори, така и ние като фенове. Това е искрена молба. Спрете с тези арабско-персийски истории за малко, щото на много от нас не ни харесват подобен род книги (изобщо не искам да кажа, че не са качествени, напротив), защото прекалявате вече . Мисля, че дотук много сте писали за пустини, шейхове и т.н. и трябва малко да ги оставите настрана. Не ви ли се иска да завършим с Валенс и тази християнско-догматична сага да види бял свят в пълния си вариант? На мен много ми се иска, ама Уейн ще каже "гладна кокошка- просо сънува" и "кой си ти, че да ми казваш какво да пиша". Аз съм сред най-големите ви фенове на теб с Блонд, и мога да ти кажа, че Валенс имаше основен принос да се превърнете в мои любимци, както и на много други като мен. А пък от икономическа гледна точка ви гарантирам, че всяка книга с Валенс ще се изкупи почти веднага. Така ставаше с всяка една дотук, че даже още ги търсят... Помислете и не се сърди за това мнение, но просто ако сте решили да посъживите жанра, няма по-подходящ ход от този, да заложите на Валенс и стоманената му вяра...

Добре, ако Боби реши да пише пак, ще му кажа "да пусне(м) още Валенс". Аз мога само да пусна силно разширена версия на Олтара на тъгата, което и ще направя.

Не се изказвай обаче за нещо, което не си виждал и нямаш и най-малката представа кво представлява. На фона на универсалната история в Асасините (сетингът няма нищо общо) дори Олтарът ще ти се стори като скучно банално разказче. "Най-амбициозният проект в българските книги-игри" също е временна титла, която скоро ще бъде изгубена от "Хрониките", ако изобщо са я имали.

И последно, ориенталското (историческо) фентъзи е нещо изключително рядко и ценно само по себе си, особено ако е изпълнено правилно. Колко такива творби (романи) изобщо сте срещали? Нула. А колко Дяблота/Уоркрафти? Милион. ("Синът на пустинята" е единствената подобна БГ КИ - и дори той не се брои особено, щото е псевдоарабски. В КМ3 има двайсет пъти повече ориенталщина. )

Приемам критиката, щото наистина не съм навътре в тези сюжети, но честно казано хич не съм заинтересован от тях. А трябва да се съгласите с Боби, че сте ни длъжници, ако мога така да го определя, по отношение на Валенс. Идеята ти за разширен "Олтарът на тъгата" е изключителна, дори бих ви препоръчал да правите и по някое отклонение на частите по подобие на "Вкусът на кръвта", но хайде да не слагаме тигана, докато рибата е още в морето. Освен ако не е твърде нахално, а...? За "Кървав меч" 3 няма какво да говорим- сред най-доброто, издавано някога. Не знам дали ще повярвяш, но откакто съм във форума не съм влизал в "Асасините на Персия" дори веднъж... Е, сега ще го направя от наивно любопитство.

Абе ти не си ли играл Асасинс Крийд и Принца на Персия? Аз не съм (както каквато и да е друга игра на комп), но си мислех, че всички останали СА.

А сюжетите са си сюжети, независимо къде се развиват. Делят се на добри и лоши - не по религиозна или етническа принадлежност.

shayhiri писа: писа:

Абе ти не си ли играл Асасинс Крийд и Принца на Персия? Аз не съм (както каквато и да е друга игра на комп), но си мислех, че всички останали СА.

А сюжетите са си сюжети, независимо къде се развиват. Делят се на добри и лоши - не по религиозна принадлежност.

И аз не съм ги играл, освен най-първото принцче. А аз не виждам, какво толкова му беше лошото на сюжета. Лоша беше крайната реализация, където не се усети истинския мащаб на преврата, иначе всичко си беше нормално

Balance of Power писа: писа:

Лично аз пък се дразня от книги с големи дневници, сметки, зарове и писаници... Имам афинитет към литературната доминация в книгите-игри и за такъв тип като мен "Вкусът на кръвта" предлагаше всичко. Незатормозяващ дневник и бойна система в комбинация със стилен литературен изказ. Една от любимите ми, а и търсенето из картата беше перфектно- максимално опростено, описателно и вълнуващо. Винаги, когато съм я чел съм обикалял картата по 2 пъти, нарочно. Кефа беше голям. А и ако битките са ви се сторили прекалено лесни, приемете го по следния начин- главният герой е вампир, който пък е сред най-силните раси в света на Валенс и дори младите индивиди от този вид притежават превъзхождаща груба сила и интелект спрямо другите същества. Това се подразбира.

Тогава май Гората на демона ще те изкърти...

Мммм Олатарът и Небето бяха страхотни, следващите ги нямам нито съм ги чел - ако ги намеря от някой ще ги купя

Може прегледаш раздел дигитализиране , Убийство в Белскейд някой я беше сканирал . С това ще си чел 3/4 от излезлите Валенсиански хроники , Ловците от Флавия ще ти остане , защото Вкусът на кръвта няма общо с Валенсианските хроники

Благодаря! От вчера съм във форума и трудно се ориентирам. Сега ще се опитам да я открия в раздел "Дигитализиране"

Че даже и ловците са качили имаш достъп до 4 от 4

Незнам, но на мен лично вампирските части на хрониките ми допадът най-много от всички други, заедно с Небето ви Чака разбира се Но особено любима ми е "Вкусът на кръвта", да не кажа че ми е в топ игрите евър. Първо заради афинитета ми към вампири и вампирски истории, после заради възможността да играеш от другата страна на барикадата. Не съм виждал много книги-игри (ако има въобще други, не помня) в които да играеш лошия.

Riven писа: писа:

Не съм виждал много книги-игри (ако има въобще други, не помня) в които да играеш лошия.

Точно. Самата идея да го играеш вампир си беше новаторска и доста сполучлива. "Вкусът" определено е книга със силно изразена идентичност! Не съм я преигравал от 11-12 години, но съм я запомнил с добро. Което значи, че ми е направила впечатление навремето. Не са чак толкова много книгите, за които бих го написал. Като цяло обаче, Валенсианските хроники си бяха силна поредица и мисля, че заслужават да бъдат завършени!
Тук пак слагам offtopic за Уейн
[offtopic]Ако всичко с Ренесанса на КИ потръгне, наистина би било много яко да завършите хрониките с мистър Блонд. Има ли шанс да се навие?[/offtopic]
Отговорът е точно на предишната страница. -Уейн
Верно бе!

"Вкусът", според мен е много по-слаба от останалите книги. Механиката й беше ужасна, а история направо отсъстваше. Жалко, защото идеята беше добра.