Вампирите на Флавия

Интересното е че петия идва с инквизиторите на Св. Гринлорн.
Малко ала ТолкинГ го е раздавал Русев тука -

Пет пръстена вампирите ще дирят
Пет пръстена водачът им ще скрие
А щом ги събере
Забравата ще ги обвие...

и така нататък Дженерик фентъзи, вдъхновено от Ан Райс. Доста добро, но прекалено използвани мотиви отркривам.

Тия книги и двете, за мен, са изключително зле. Втората още не съм я изиграл, но я почнах, въртя се като идиот в някакъв замък-голяма глупост. За мен са слаби и изобщо не ми харесват, далеч са от добрите му неща.

Аз опитах да играя Вкусът на кръвта, но попаднах в горепосочения замък и не можах да се измъкна. Има атмосфера играта, но с тоя геймплей е досадна.

Абе кво ви е проблем замъка бе? Отивате в кулата и готово. Не че геймплея и системата не са ужасни, но да се загубиш в замъка...

На мен Ловците ми беше първата от серията. И съм много доволен. Аз съм убеден, че ако се допишат под някакви обстоятелства Хрониките, ще бият по тираж Асасините и Котарака заедно(без да претендирам, че им знам тиража).

Измъкнах се от замъка във Вкусът на кръвта. Цялата работа е за да се измъкнеш от замъка е да набиеш Джентрито което те среща на стълбите, ако решиш да не се занимаваш с него после почваш да се въртиш като пумпал в замъка и Джентрито може да го срещаш непрекъснато. Не знам дали това е грешка или е умишлено направено, предполагам че е второто тъй като войводата после ти казва, че било изпитание да го откриеш. Но като цяло тъпичка книга, приятно написано начало, не лош стил. Ама след замъка следва някакво лутане по някаква карта и търсене на пръстени, а след това трябва да ги раздадеш на другите архвампири и да им кажеш че ще се срещнете след век за да разберете тайната на пръстените- ква обаче е тая тайна така и не се разбира, нито в тази книга, нито в Ловците. И как точно ще разберете каква им е тайната, не е ясно, може би за един век вампирите ще станат по-умни и проницателни. Раздава някви пръстени все едно раздава бонбони и ще правят среща след век по-скоро да отпразнуват поредното им хилядолетие на по чашка кръв под предтекст, че няква тайна търсели. Аве много зле са тия двете книги, тва ми е мнението, гола вода.

kartacha писа: писа:

Аз съм убеден, че ако се допишат под някакви обстоятелства Хрониките, ще бият по тираж Асасините и Котарака заедно(без да претендирам, че им знам тиража).

Ами ще видим скоро.

Ще видим. Ин Валенс ай тръст. Само че подходът, който си избрал да допишеш(да се чете пренапишеш) Валенс е нож не с две, а с три остриета.

А какъв друг възможен подход има? (че се обърках леко)

допишеш - да довърша заглавията в старата серия - за това ли говориш като по-лесна алтернатива?

Да, можеше просто да довършиш заглавията. Аз така бих направил. И не защото е по-лесно или бих избегнал цялостното пренаписване, защото е по-трудно. Малко ми мирише на геройстване това пренаписване. На някакво негласно съревнование със стария ти comrade - Блонд. Нищо чудно да съм в голяма грешка.
Ама всички обичаха стария Валенс. Щом едно нещо работи, няма нужда да се променя така драстично.

Интересно ми е да наблюдавам читателските очаквания и как се формират. Друго няма да коментирам, вече е казано по темите, а и ще се види в обозримо бъдеще в издадената книга.

Погледни само двете теми за нея, особено тази с интерактивния откъс - ако не си още. viewforum.php?f=159

Прочетох предисторията на Валенсианските хроники 3 или Вампирите на Флавия:Вкусът на кръвта. Доста слабичко, личи си, че не е било замислено за книга,а се е появило по-късно. Като цяло допълва историята и е приятен разказ, но изпълнението е претупано. Има интересна, но тежка система за битки.
Историята се разказва в първо лице от АрхВампира Вирош и дава обяснение, защо вампирите се събират във Флавия. Книгата е разделена на три части. В първата част се разказва как Вирош става вампир...поканен е от местния войвода Венек в замъка му. Там има схватки и лутане, в най-добрия случай само една битка....както и да е Венек му обяснява, че му е писнало да е вампир и иска някой да го наследи...така Вирош става вампир. Като Венек му оставя и един от 5те специални пръстени на силата.
Втората част е същинската игра. Вирош вече е архвампир. Състои се от 81 картови епизода и 164 игрови епизода, общо 245 епизода...за тези 245 епизода мога да кажа условно - 50% битки, 30% нищо не се случва, 15% плуваш,плаваш или пресичаш река, 5% ситуации. Целта е да събереш още 3 пръстена...лутането по картата не е толкова дълго, дори да се реши да се проучат всички места по нея.
Третата част е от 55 еп. и разказва как Вирош е организирал събирането във Флавия и е раздал на архвампири 4-тирите пръстена, едва тук присъстват някакви тактически решения, но в малкия обем не са много.
Като цяло е добро допълнение към историята за Ловът, но само толкова.

Вампирите на Флавия - Ловците. Типична железница стил Блонд, но интересна история, трудна и изпълнена с тактически решения и сметки. Наистина, както и самият Блонд е писал, почти невъзможно е да се мине от първия път,но това е прави преигравама. Книгата е в пет части.
В първата Валенс си набавя ловци, във втората селяни(бойци) третата е лов из острова, разделя си наличните хора на 6 групи и ако правилно ги разпредели открива и трепе вампири, четвъртата част е разделена на четири - убиване на останалите архвампири и събирането на всички пръстени - накрая се изправяш срещу Вирош и Епилог.
Наистина всичко зависи от решенията, които взимаш и разпределянето на ресурсите(разбирайте ловците и селяните). От добрите неща е...то като цяло Валенс е пич

аз също се чудя защо Уейн не завърши Валенсиянските хроники в света който Блонд създаде, след като в началото са имали някаква обща идея още в ОЛтарът на Тъгата, включително и за десетте книги, сега Блонд го мързи да пише или нещо друго, Уейн има съ-права може да довърши серията. АКо създаде нов свят на Валенс ще изглежда сякаш нещо има да доказва на Блонд. Не знам дали бих чел такава книга.