Убийство в Белскейд

Не съм чел тази книга за жалост, но след многото коментари, които прочетох за нея ми стана интересно, а и е последната от книгите за Валенс, за които все още няма тема. Та искам да питам хората, които са я чели какво представлява? Каква е механиката на игра? Сюжета интересен ли е? И защо е толкова критикувана? Чак толкова зле ли е?

Ми аз направих само един опита да я изиграя и умрях само след няколко епизода без изобщо да ми стана ясно защо.

Е, не се отказвайте толкова лесно... Пробвайте, опитвайте отново и отново. Чак на четиридесетия такъв случай можеш да се откажеш, Шин. (Макар че на 50ия вече ще си я превъртял, ако устискаш дотогава. )

Отрицателната оценка на Ал Тори ми се видя прекалена, но иначе описанието, което е дал в рецензията си в списанието, е сравнително точно. Играта следва умишлено следва някаква необичайна, смахната своя логика. [offtopic]Пълна липса на логика, би казал Майндкрайм, ако е в добро настроение. [/offtopic]

Това е средновековно криминале, разположено в Злинд. Валенс неволно става свидетел (само донякъде), заподозрян и разследващ накуп. Врагът е фанатичен сериен убиец, който, както става ясно по-късно, има власт, добро име и връзки с Инквизицията. Играчът бива воден за носа, трябва да улучиш верния път според изискванията на историята, така както въображението на автора я е стъкмило. Това е игра на оцеляване, на надлъгване с дебнещата зла съдба. Един от ключовите моменти в началото на играта е по случайност да се сдобиеш с улика още преди да знаеш за съществуването на убиеца и за случая изобщо. Неочаквано малко след пристигането си става заподозрян за убийство на млада жена. С хитрост и предвиждане (налучкване по интуиция) на правилните ходове и думи може да се защити и да убеди началника на стражата, че убиецът е друг. В тъмницата се запознава с някакъв шут, задържан за нарушаване на обществения ред или нещо подобно, който става негов пръв помощник в опита му да разкрие убиеца. По-късно в диренето на страната на Валенс се включва и прочут и издирван професионален убиец, брат на шута. Сбира се твърде чудат отбор юнаци. Следва някакво изпълнено с напасти и безплодно дирене-лутане, в което можеш да избереш с кого от тримата да играеш. Ключовите решения обаче са на Валенс. Трябва да бъдеш на точното време на точното място, да предусещаш замисъла на душевноболния си враг. Налага се да следваш логиката на неговата безумна игра на демонично-богоизбран раздавач на извратена и кървава правда, но и да се досещаш кога и как иска да те изиграе. Това включва разговори с размяна на цитати от Библията, в които трябва да избереш най-сполучливия (според мисленето на противника си или някаква "висша" мъдрост). Валенс побеждава, но всичко е на ръба до последния миг, малко като в края на "Небето ви чака", сякаш обстоятелствата винаги са против него, а врагът е нечовешки силен и дяволски изобретателен. Двубоят с него е по-скоро религиозен, отколкото физически (макар че заплахата за целостта на тялото присъства на всяка крачка). В течение на надлъгването падат нови невинни жертви и се натрапва мрачна атмосфера, със силна нотка на фатализъм. Накрая, след като победил по благоволение на Провидението, Валенс трябва да бяга от гнева на разярената Инквизиция.

Механиката е очарователно проста: кодови думи. Единствената екстра е възможността да ръководиш трима герои, но тя е твърде непълноценно осъществена, защото е вкарана за кратко и с шута и професионалния убиец не можеш да постигнеш кой знае какво. Има и нещо като минитест по познаване на латински (едно изречение), който може да ти помогне да избегнеш гибелена грешка. Има нещо като лутане из лабиринт, но това е най-безсмислената част от играта. Повечето грешни избори водят до провал, често причината изобщо не е ясна.

Възможни спойлери
Първите няколко пъти като я изиграх ми се стори адски тъпа. Излъгах майка ми че много ми е харесала защото ми беше казала че няма да ми купува повече книги-игри понеже 3-4 пъти поред се бях оплакал че тези които съм си купил не струват
Разбира се умрях доста пъти. Няколко години по-късно разбрах че още на еп 1 има липсваща или сгрешена препратка точно заради която задължително стигаш прекалено рано до епизод КРАЙ. Характерна особеност на книгата е ефекта на забавената незабавна смърт т.е. ако направиш грешен избор преживяваш 1 или повече епизода. Но задължително много скоро идва момент в който ти се иска кодова дума, която получаваш само при правилен избор. Съответно ти я нямаш и играта свършва.
Не знам какъв ви е проблема с логиката за убиеца. Още първата ситуация в книгата спойлер [offtopic]разходката по плажа ти дава много важна и насочваща улика, която[/offtopic] ти подсказва с какво се занимава. Остава ти само да решиш кой точно е въпросния убиец . Още при първата среща с него на мен ми изглеждаше странно държанието му. Автоматично се превръща в заподозрян въпреки останалите фактори около неговата особа. Мисля че беше малко странна последната сцена. Нямам я книгата пред мен, но съм почти убеден че логиката я схванах от раз. Щом аз мога значи всеки може, защото съм много слаб в играенето на книгите-игри.
Най-силната част от книгата за мен е историята. първите пъти като я четох не ми беше интересно защото заради грешната препратка умирах прекалено рано. Проблем който аз съм го имал и с Клопка за победители където обаче проблема ми беше от друго естество. Друг голям плюс е жанра. Крими в средновековна среда. Определено нямаше много такива по това време. И не на последно място това беше част от Валенсианските хроники и беше произведение на Блонд(последното си е + за мен).

edit: vg e писал едновременно с мен така че...
Не съм съгласен с доста неща.
Предполагам че от часът в който пишем си объркал мястото на действието. Както и името подсказва това е Белскейд, а не Злинд.
Играчът е воден за носа ако не разбере за грешната препратка на еп 1. След като минеш по правилната пътека е ясно за какво ще се бориш. Все пак си в книга-игра. Целта ти няма да е да обиколиш градчето и да си ходиш по пътя при положение че си намерил труп. Да се сдобиеш с улика по случайност. Ами не е по случайност. При положение че си в книга-игра би трябвало да преглеждаш разклонения когато ти се дава възможност дори и да няма логика все още. В книгите игри много пъти съм намирал полезни неща биз да е имало логика или причина да ги търся. Налучкване за да убедиш следователя че си невинен не помня, но може и да е при мен грешката. Мисля че и там имаше логика в правилните избори все пак. Още тогава става ясно че си имаш работа с душевно болен. 1во правило на детектива. Мисли като престъпника. В такъв случай естествено че ще следваш логиката на побъркан убиец.

Stalk, книгата я има дигитализирана .

Имам си я вече изтеглена, но още не съм я чел/играл. В момента, в който мога, ще разцъкам. Звучи ми адски шантаво, както сте я полупохвалили-полунаругали тук. Любопитен съм. Както казах, харесвам шантавите идеи на Русев, а си падам и по чешита отец Валенс. Мисля, че латинският и цитатите от Библията не ме плашат

Никой не я е ругал, поне в тази тема. Книгата е шантава, но това не е непременно нещо лошо.

За мен е много много слаба книга. Съгласен съм с негативната рецензията на Торо. Започва добре, но ... бива ги само първите няколко епизода докато влезете в града... а това са наистина само няколко епизода.
Единствената причина да си я пазя в колекцията е името на автора, който ме е радвал безкрайно с други свои заглавия

101 харесва ли ти?

vanio_l писа: писа:

За мен е много много слаба книга. Съгласен съм с негативната рецензията на Торо. Започва добре, но ... бива ги само първите няколко епизода докато влезете в града... а това са наистина само няколко епизода.
Единствената причина да си я пазя в колекцията е името на автора, който ме е радвал безкрайно с други свои заглавия

Аз не бих казал, че е много слаба, но наистина е далеч от най-силните му книги-игри. Изглежда ми написана набързо и не съвсем обмислена. И все пак мисля, че е по-добра от стотина други заглавия.

E, за мен си е много слаба. Съгласен съм, че е по-добра от стотина други заглавия .... дори може и да са повече от стотина, но това просто са още по-слаби книги.

Най- после я открих и прочетох.
Доста ми хареса. Дали защото, както все по- често се убеждавам, ми е писнало да хвърлям зарове, а в нея няма, защото ме върна в атмосферата на една от най- любимите ми поредици или защото наистина е добра- не мога да кажа. Предполагам, че е комбинация от трите и че вашите аргументи са до голяма степен верни. И все пак... Допадна ми историята, интересна, завъртяна и логична, без онези моменти в които си викаш- да бе да, въпреки че се случваха и доста оплетени неща, но убедително описани. Като стил ми хареса. Честно казано това е едно от нещата, които много често ме дразнят в старите книги- игри. Писане, което на времето ми е допадало, сега оценявам като текст сътворен от 15 годишен, старателен ученик. Най- често ми се случва с книгите на Майндкрайм и може би това е причина като се връщам към тях да не ми харесват. Тук обаче Блонд се е справил добре и изглежда, че не случайно е станал сравнително успешен за бг стандрартите писател...
Най- негативното в играта е системата. Много проста и с много умиране. В общи линии за да ти хареса книгата е хубаво да не умираш, всъщност да приключваш играта, защото в повечето случаи това не е задължително със смърт. Има избори, които са логично само ако си събрал определена информация, а тази информация събираш само при определен съвсем случаен избор. В началото има избор,който е изцяло на късмет, но променя цялата игра. И това далеч не е единственото такова място. Да не говорим, че на доста места авторът има логика, която лесно би могла да бъде оборена....
Всъщност докато я четях си мислех, че това е добра основа за отворена слабо интерактивна литература. Може би вместо камарата избори с неясна логика определена от късмета трябваше изборите да са малко, книгата да е по- лесна и да е по- близо до романа, а не до книгата игра...
В заключение- книгата ми хареса доста, даже ми е в топ тена за книгите игри, които прочитам сега. Дали е защото е "по- литературна", с по- малко зарове и битки, защото ми навява носталгия или просто, защото е добра... Еми сбор от трите е. Предполагам, че ако не бях чел другите за Валенс можеше да я захвърля още при първата нелепа смърт и да я изпсувам....

Тя е най-слабата от поредицата. Логиката на събитията е странна, не е трудно да схванеш кой е убиеца, но начина да се справиш с него е странен. На много места логиката при изборите я няма. Не ми хареса.