Убийство в Белскейд

Току що я изчетох в електронен вариант. Ако не беше стила на писане, може би щях да се откажа много рано, Блонд определено умее да пише увлекателно. Но играта е меко казано зле, да има някаква логика, убиеца е лесно да се разбере кой е, ама да се умира непрекъснато и да има горе-долу само един верен път - това не може да се нарече книга-игра. По би го бивало за истинска книга, то всъщност може би е точно това. Както ми каза някой - книга с някакви мъртви разклонения, тоест разклонения в които следва смърт за героя.
Колкото до ситуацията дето уж може да играеш с трима герои, това е само при едно претърсване, което всъщност се оказва безсмислено и е просто уловка да се умре още пъти. Въпреки, че донякъде има логика, доста избори са и на късмет. Мнението ми е, че Блонд си се е изложил с тази "игра" ( кавичките са умишлено сложени). Иначе историята и стила са добри ( историята само донякъде, има и слаби моменти в нея), а в библейските цитати не виждам нищо лошо, все пак се играе със свещеник, а и противника...

Цитатите дори ми дадоха усещане за...пълнота на цялостната картина. Инак съм съгласен с теб, Столк.

Книга с мнения за нея, които са или много добри или много лоши. За мен историята е добра и добре разказана, интересно е, и механиката не е натоварваща и е ок за конкретната книга, има хубави хрумвания, като варианта да обогатиш историята като за кратко играеш с други персонажи. Лошите страни са, че трябва да се мине по точно определен път , има ужасно много варианти да умреш (но това е заради игровата механика и в крайна сметка е обяснимо), справянето с убиеца е малко мътно..., Не знам каква оценка да и дам, но по-скоро положителна. Не съм фен на кримките, но в случая ми допадна.

Добра история, комбинирана с интересен, хм, игрален експеримент...

До много голяма степен ми напомня серията "Полунощ" - това бяха две книги игри в които логиката като цяло не участваше в изборите.

В повечето ситуации - поне аз - не успях да открия взаимовръзка между ситуацията и правилния избор. Всъщност - нямаш алтернативен път в играта освен един - единствен - който включва събиране на всичката нужна информация и "съюзници". Всичко това нямаше да стои странно ако имаше обяснима логика в изборите.
Прочее, терминалните наказания следват почти веднага - и не са кумулативни. Една грешка те праща директно в началото.

Няма да слагам спойлери - дявол го зел - това излезе преди 20 години.

Трябва да се изпокараш с шефа на инквизицията (!) за да можеш да завършиш играта?!
По-късно, налага се да се "надговаряте с цитати" с убиеца психопат - и да отгатваш кои фрази ще събудят любопитството му.

Не липсват и странностите - като финалното "претърсване" на града което е изцяло фиктивно с възможност за мигновен провал на цялата игра. Освен възможност да се провали играча не получава нищо като евентуални ползи по разследването.

Въобще, цялата работа е напомня разширена като история но значително влошена като игра "Небето ви чака". Ако не знаех че Русия може по-добре щях да приема книгата по-благосклонно.

Остава да се чудя дали Русев е пуснал книгата така просто за да не остане на чернова (малко вероятно) или е хванал последните издихания на пазара (също малко вероятно, смятам)
А, де!

Хрониките за Валенс са едни от най-оригиналните за жанра, ако да са взети директно от Средновековния европейски свят. Все пак малко са другите подобни книги, ако не броим "Завръщането на наследника" на Були и "Конникът на Апокалипсиса" на Уолъмбъри. Също така за крими роман предхожда в значителна степен Дан Брауновщините, което си е плюс и принос, но вероятно Блонд тук е силно повлиян от "В името на розата" на Умберто Еко, където главният герой е странстващ монах - разследващ детектив. Което също не е толкова лошо. Но поне не залита в "рационалността" на Ековския монах и остава на нивото на религиозната догма, което освен леко досадно, щеше да си е чисто плагиатство.

В "Убийство в Белскейд" срещаме за пореден, но последен, път Валенс и макар доста по-различна от предните книги не е на лошо ниво, нито е претупана. Да, безспорно е по-трудна с многото смъртоносни краеве и липсата на алтернативен подход, но в една значителна част от изборите има логика или загадка. Е, има и изключения, но заради това е книга-игра, все пак. Свежа нотка на игра е плахият опит за съставяне на група, в която да се развива действие от повече от един главен герой, ако в тази книга конкретно то да няма абсолютно никакво значение. Дори епизодът с Валенс в катакомбите като да е излишен и със задънен край. Най-много да се ползва като подсказва за какво следва. Препратката към предните книги-игри също ми хареса, тъй като създава някаква приемственост.

Въобще за книгите-игри и за световете на Блонд Валенс някак си се очертава за най-пълноценния образ и запомнящ се такъв. Лично на мен ми харесва идеята с цитиране на пасажи от Библията, но за това повече, когато стигна да правя ревю на "Вампирите на Флавия", том I, защото там образът на Вирош е въздесъщ. Определено като минус смятам, че няма епилог за историята и тя свършва малко в нищото, но това вероятно се дължи на представата, че следващата книга е щяла да излезе след няколко месеца (поне според увода в същата...). Та така, за жалост с това свършва и цялата поредица - с камбанен звън и скриване от преследвачите в тълпата. Подобно на геймплей от първите игри "Асасин'с крийд", way before it was cool.

Дисклаймър: Обичам да чета книгите-игри на хартия, но за тази направих изключение и играх по дигитализираното копие, тъй като моята бройка се оказа с объркана кола и повтарящи се страници. Съответно с други липсващи... та ако има някой склонен на размяна, заменям прецакана книга, но в отлично състояние за читава такава.