Тетралогията "Магията на мрака"

Тази тема е за продълженията на Варварският бог и Принцът на Алкирия:

1. Призрачният вятър
2. Вълшебният капан
3. Езерният град
4. Древният враг

Ще ви направи впечатление, че и петте заглавия изобилстват от две много подли сонорни съгласни (нищо общо със "Сонора" ) - "л" и най-вече коварното "р". Това не е случайно, а е плод на коварния ми ум и една шега между нас с Боби. Някой път на някоя среща ще ви кажа за какво е ставало въпрос, тук няма как.

shayhiri писа: писа:

Хмм, ми според мен, Джедай, (а и според Мери и вероятно Вал), "Магията на мрака" не е толкова зле. Само дето беше в по-малки опаковки, и то обясних защо (и пак ще се върна на темата).

Иначе си имаше всичко. Повтаряше печелившата формула на Принца във всичко.( А и е хубаво трилогията (поначало) да си има завършек.)

1. 50 години след Принца, както Принца беше 50 години след Бога.
2. Трето поколение герой (този път племенник на втория, вместо син).
3. Гостуване на култови персонажи от предишната (белият Жрец в Принца, Принцът и Алвиан в третата).
4. Задължителният верен спътник/майтапчия (Слим/Алвиан/апфът Спърклънд Солемнон Старши)
5. Продължаване и изненадващо надграждане на основната сюжетна линия. Така действията на Върховния Жрец в Принца изведнъж придобиваха (смразяващ) смисъл. (Всъщност не съм сигурен дали успяхме да изясним това. Мисля, че се спомена при срещата с Принца и Алвиан. Става въпрос, че когато Върховния се беше превъплътил в Императора в Ханджаб, това съвсем не е било само, за да се опита да завземе Империята и да прецака нашия. Всъщност просто му е трябвал достъп до Императорската корона, могъщ предмет на Древната магия, за да задвижи заклинанието, което ще върне побратимите му половин век по-късно.)
6. Преминаване през познати места, някои променени, други не (Черната Гора, Изгорената земя, Езерният Град и много други).
7. Много стари познайници, някои чак от Бога, 100 години по-рано (Горският народ, планинските джуджета и, разбира се, Кожените маски).

Даже, за разлика от Принца, вкарваше и чисто нова Магическа система + образа на Есталион (като дух) и съседното кралство Оргонд, което винаги е стояло аха зад ръба на картата. Тва са все хубави неща, помоему.

Аз имам само първата книга, която още си седи на рафта редом с другите и от която имам много добри спомени. Из библиотеките съм мяркал трета и четвърта, обаче втората не мога да я намеря никъде.
Спомням си, че магията на огледалният удар беше много имба. Практически и двата боса(Сийморк и водача на Черните маски) загиваха от нея.

Доколкото схващам, тази тетралогия всъщност е останала само на етап план и чернови, нали?

Ох, не. Нали затва пуснах оная общата тема, Трилогията за Гуор, и за ориентация.

Тукашната тетралогия е налице. [u:3q8u2m8m]Втората[/u:3q8u2m8m] (Децата на Гуор) я няма.

Знам, че може да е объркващо, затва се опитвам да наредя нещата.

Готина е, ама не е на нивото на първите

Е, най-малкото "не им е на епизодите".

Но се оказа, четейки разни теми за КИ по всевъзможни форуми, че и апфът Спърки има фенове - макар и не толкова много, колкото Алви и Слим.

Мен ме кефеха тези книги, помня че системата с магии беше много интересна. Освен това и кориците бяха супер готини, на Езерния град май беше с едни оживели скелети - това ми е една от любимите корици. А въпреки поговорката да не се съди за книга по корицата й, като видиш една вълшебна картинка и нещо в нея те плени, то това усещане се прехвърля и към текста и го прави много по-интересен.

shayhiri писа: писа:

Е, най-малкото "не им е на епизодите".

Но се оказа, четейки разни теми за КИ по всевъзможни форуми, че и апфът Спърки има фенове - макар и не толкова много, колкото Алви и Слим.

Алви беше страхотен герой. Имаше много повече характер, отколкото повечето такива образи в книги-игри. Да не кажа от всички.

Darth Sparhawk писа: писа:

Алви беше страхотен герой. Имаше много повече характер, отколкото повечето такива образи в книги-игри. Да не кажа от всички.

Биваше, но Слим от Бога кефеше в пъти повече (защо го убихте гадовеееее). Най-радващият ме спътник в КИ ever. Апфът ми е преди Алви в класъцията за протокола. Хубава и нестандартна идея + добре осъществена. Какво повече да искаме?

Иначе тетралогията беше доволно добра, магиите разнообразиха малко добрите стари вълшебни предмети (винаги съм си падал по книгите с начална екипировка, а не да обикаляш като скакалец и да плячкосваш де що видиш). Силно се надявам да видим и Децата на Гуор някой ден. Срещат се неодобрения поради фактa, че книгите се явяват наследници на Бога и Принца - е, няма как да не липсва известен "спад" в нивото, това са КИ-институции в жанра. Ако се абстрахираме от това, тетралогията си беше едно от малкото извинения на Хермес да съществуват на пазара.

Не ми харесаха особено , само първата част , една от втората или третата не си спомням коя точно , след като избираш пътя - по суша и море , 10-15 минути четене и си на финала . За сравнение прекалено тъничката Олтарът на тъгата ми изискваше може би двойно повече време за изиграване .

За съжаление така и не мога да си намеря 2 и 4-та част. А много ми се иска да се сдобия с тях.

shayhiri писа: писа:

Е, най-малкото "не им е на епизодите".

Но се оказа, четейки разни теми за КИ по всевъзможни форуми, че и апфът Спърки има фенове - макар и не толкова много, колкото Алви и Слим.

Апфът рулираше. А иначе, поредицата ще е много готино нещо, ако беше издадена на куп в една книга, а не на парчета.

Даам, Хермес изгаряха от желание да пуснат 500 страници, 1500 епизода тухла...

А може би е трябвало. Според мен един от минусите беше, че повечето книги игри бяха тънки и с по 200-300 епизода

Е, можеше да е поне компромисен вариант в две части по 250 стр, по 750 епизода, щеше да е гот, ама... положение