Тетралогията "Магията на мрака"

Мерси, Коце.

Прочетох и Вълшебният капан. Тук нашият герой пътува към Езерния град и за разлика от първата книга щедро може да харчи маната си вече и за по-сериозните класове магии в повечето ситуации, което сякаш липсваше в първата част. Като основен минус е това, че свърши преди да е започнала. Макар да не е много по-малка като обем от първата, изглежда е по-разклонена на макро (два възможни пътя) и микро (много повече опции най-вече за магии в дадена ситуация) ниво. Всичко на всичко:
- три пъти някой пищеше за помощ и тези ситуации не водят до нищо съществено
- два пъти се бих с черни маски, където трябваше да хвърлям около 80 пъти зарове (адаш, като сбъркам, убий ми героя, не ми причинявай загуба на 20 минути от живота ми и мускулна треска в битка с 5 противника)
- изиграх най-краткото морско пътуване в книга-игра (епизод 289)
И свърши. Та, ако случайно хванете трета книга след първа, без да искате, може да не разберете, че сте изпуснали втората. За мен тази е по-неуспешна от Призрачния вятър - не придвижва сюжета, а тези "странични" ситуации не ми бяха интересни. Краят иначе е приятен и завършва с добре направен cliffhanger.

Малка забележка и за маната - не знам, дали е възможно въобще да се изхарчи, пилеех навсякъде, а пак ми стигна. Иначе издръжливостта си свършва съвсем спокойно.

Илюстрациите са по-яки от тези в първата книга.

Появи се и го заковах със светкавица, приключи общо на 7 реда цялата история и пристигнах в следващия град Беше кратко, но точно тази сцена ме изкефи, ако трябва да съм честен - появи се, заковах го между очите и това беше.

(Minor spoilers)

Третата книга от серията, "Езерният град", изненадващо продължава да разказва по-скоро за пътя до Езерния град,отколкото за него самия. Също толкова изненадващо е най-добра от всички (по мое мнение). Тук ситуациите са най-интересни, имаме най-много мистични и немъртви противници и най-малко черни маски. В края на третата и началото на четвъртата книга разбираме, че сме "Избраният" (което май си го знаем от първата още). Потегляме на север към "Дивото", този път с отряд, бием се с малко разбойници, варвари и горски животни и поредицата приключва. Четвъртата книга за мен е най-слаба от поредица поради ред причини - почти нищо не се случва и няма много игра, местностите и ситуациите са доста телеграфно и неигрално предадени, а краят спокойно може да се бори за наградата "най-лош край в книга-игра, издадена в България".

Като тегля чертата - приятна поредица лековато героично фентъзи, което и е класичко за жанра и с малко повече усилия можеше поредицата можеше да е от любимите на феновете. Мога да кажа, че по-скоро ме позабавлява и се радвам, че все пак прочетох тези книжки, на времето май се разминах с тях. Оттук продължавам с критиката в по-негативна посока:

Десетте най-сериозни провинения на Магията на Мрака
- Цикличната бойна система без игра покрай нея; Има достатъчно начини да се разнообрази от прости повишавания на показатели до специални правила при противници или предмети;
- Парите и предметите почти не се ползват или казано иначе - не се ползват смислено; има единствен пазар в края на първата книга (съответно няма за кога да се нарадвате на придобивките си) - всичко друго е дали ще спите в по-скъпата кръчма и дали ще си купите по-скъпия кон;
- Няма пренасяне от книга в книга; да, сюжетно това е поредица, но игрално не е никаква поредица, а четири отделни книги; абсолютно пропиляна възможност е това;
- Маната (магическата енергия) винаги е достатъчна; без значение колко я пилеете, тя винаги стига, че и половината хартисва (особено в книгите 2 и 3)
- Огромната част от изборите са каква магия ще ползвате и почти не можете да сбъркате, ако владеете една от предложените, а предвид, че владеете половината и имате по 5-6 предложения, няма много върху какво да се замислите; ако беше нужно да поспестявате мана тук там или ако правенето на произволна магия не беше толкова успешно в огромната част от случаите щеше да си е много интересно, но за съжаление не е така; книгите-игри с много умения и магии са застрашени от това (освен че стават много къси за прочит), така че трябва много да се внимава дали след избора на умения останалата част от играта не е предначертана;

- Спърки мишока някак си е лишен от оригиналност като реплики, просто си многознайства; сюжетно е излишен, освен че го спасяваш на едно място; можеше да е много по-интересно вързан и към геймплея, примерно да има избори, в които да се възползваш от неговата помощ и т.н. - лесно приложимо, но липсващо;
- Сюжетът е като цяло под формата на "info dump" и освен няколкото епизода, в които ти се изсипва драматичната история на злите магьосници и богове, ами... просто си пътуваш и на пътя ти изскача нещо гадно (или те напада докато спиш в кръчмата);
- Книга две е четири случайни събития, книга четири не е по-добре и изглежда сериозно претупана с напълно неупотребените придружители, които имаш;
- Черните маски са най-най-безличните противници в историята на изкуството; по-бездушни са от зомбита или виетнамци в деветдесетарски екшън; изскачат от никъде, съвсем произволно (те просто си се появяват по трима всеки път като спите в кръчма или пътувате по пътя), хвърляте заровете и се приключва; не можеш даже да си поговориш с тях, да хванеш някой да го разпитваш, да се помоли за живота си, да се опита да избяга; Нещо като убийците в Асасините на Персия или Коприна в нощта; Моля ви, спрете с безличните убийци камикадзета, които влизат през 3 епизода през прозореца на кръчмата, в която сте отседнали (нарушите ще получат модераторски контрол);
- Краят на книга четири (краят на поредицата) е ИЗУМИТЕЛНО зле; последният бос на поредицата е със силата произволен черномаскаран, няма никаква игра в ситуацията, в която го срещаш, формата му е меча и е около 200 пъти по-безинтересен и слаб от ПЪРВИЯ противник, който срещаш в книгата, който си има предистория, интересен демон е, отделени са му 50-100 епизода ситуации и игра;

Модерация: Мненията, относно отношенията Блонд Уейн са преместени тук: viewtopic.php?f=65&t=4598

Ами ок, за мен тази част с демона е категорично най-силната от четирите книги, а това с мечката - най-слабата - от там нататък вие си знаете кой какво е писал Внимавай с многото умения да не стане така, че да има много малко други избори или да се изиграва много бързо, сериозна опасност е при толкова много варианти за измъкване във всяка една ситуация.

[offtopic]За Валенс, там има много умения и е пипкава работа да се избегнат въпросните потенциални проблеми. Втората част от въпроса не я разбирам.[/offtopic]

[offtopic]А, ами ако е така - на нищо отгоре. Просто мисля, че е потенциален проблем в книги-игри с толкова много умения и го подхвърлям съвсем доброжелателно. Не съм дошъл да се бия в гърдите като експерт по гейм дизайн или да налагам мнение по въпроса - все пак не съм кой знае колко добър - не съм откривал нови жанрове книги-игри или игрални механики въобще, или нещо такова :)[/offtopic]