"Олтарът на тъгата"

Олтарът на тъгата - *.ipdf

Книжката има висок резултат в анкетата в най-горния подфорум и някак си съм сигурен, че ще се намерят и нови форумци, на които да е любима. Така че отсега й пускам тема за впечатления, да си има.

Аз само ще напиша, че като за 40-те си (точно) епизода я биваше.

Написа си я и си я похвали
Но беше хубава, да. Имаше си и малко литература вкарана, атмосфера.

Всъщност тва моето си беше точно позамаскирана критика. Както изрично писах в темата за "Разширените версии", и досега не мога да й простя колко е малка.

Ето ме и мен тук, разбира се! Че къде без мен или да не дам мнение точно за тази книга?!

Трябва да спомена предварително още сега, че персонажа на Валенс, провокира адски много въобръжението ми като малка и ме накара да заобичам религията на n-та степен. По принцип се смятам за атеист, но символиката и философиите, които неизменно ражда религията ме заинтригуваха тогава. Така, че после съвсем естествено бе да се насоча към някои книги, които само запълниха пропуските ми относно вярата. Така ли си въобразявам, но стила на "Олтарът на тъгата" е доста тежък, готически и мрачен и констатациите, които неизменно предизвиква подхождат на мрачно-съзерцателните типове (демек на хора като мен! ).

Ще спомена още, че именно тази книга ми помогна да изградя собствен стил на писане. И на 14 години дадох някаква кървава психария с отворен край на професор, който се изказа доста ласкаво за мен, но допълни, че имам много път да извървя. Никога не съм писала книги-игри, но съм ги чела с маниакално удоволствие, черпейки доста неща от тях. Комбинирах изрази и тропи, стилове, стилове, стилове... Сега смея да кажа, че в главата ми представлява хаос от всичко, което съм чела.

Но никога няма да забравя стила на именно тази книга. Идеята за монах-воин, който се сблъсква със Злото в първичната му форма и атмосферата, която лъха от всяка дума и изречение, ме кара да подскачам ето така ...

Да, готиното при Валенс е, че знае две и двеста. Пък и както беше рисуван, си го представях относително млад здравеняк, а не някакъв отнесен белобрад пустинник. Почти отец Тък, но все пак не простак. Сложен тип или поне сложен за като в КИ - понякога леко идиот, друг път съвсем на място, но и не без известна склонност към насилие. Кадърен и с тоягата, и с книгите, от време на време несъобразителен, но компенсиращ с богат опит от безумна биография. Малко меланхоличен, друг път весел, трети път просто кух като гъдулка. Понякога хоспиталиер, друг път францисканец Но не цистерцианец, доминиканец или бенедиктинец, о, не.
Поне аз така си го представях, де. Малко напомня и за брат Кадфаел от Шрусбъри. Както се вижда, интересен ми е бил, нищо, че е от книги-игри, а уж после почнах да го давам голем разбирач от некакви по-така книги. Всъщност преди пет-шест години като ходих за първи път на историческа възстановка, костюмът на францисканец моментално ми дойде на акъла и още си го имам. Дали не е било и заради поп Вальо?
Може би най-успешният персонаж от КИ и от българско фентъзи изобщо.

Може би най-успешният персонаж от КИ

С това съм напълно съгласен. Много добре изграден образ - един от малкото, на които помня името. Уейн, сега като стане новият бум на жанра, трябва да се замислите с Блонд да се довърши поредицата - срамота е.

От мен имате поне една още, за другото - ще видим.

Мен ми хареса Демона. Много готино копеле, аз много ти падам по такива образи. Най-любимият момент от книгата беше на един от лошите финали, когато поглеждаш в очите на онова хлапе и там пишеше "От там не гледаше човек". Или когато броеше падналите метеорити и те бяха "точно шестотин шестдесет и шест". Въобще от книгите, в които стискаш палци на злодея, дори да е срещу теб

Това е може би една от малкото книги - игри на тандема, която наистина ми е направила впечатление. Жалкото единствено е, че историята конкретно в тази книга би могла да се разгърне в поне три пъти по - голям обем. Защо толкова я съкратихте, бе хора? Беше си нешлифовано къмъче тази история, да я бяхте поизлъскали още малко.

Изобщо не бях забелязал, че е само 40 епизода. Това си е един средно малък разказ . Явно се изисква майсторство, за да пресъздадеш битка с такъв могъщ враг в такъв обем

Прекрасна, но го осъзнах години след излизането и. Купих я по инерция, понеже купувах всичко, ядосах се, че е малка, няма дневник и битки с хвърляне на зарчета, после я забравих за известно време.

Валенс е готин тип. Много ми е интересно каква е мотивацията му да хвърли Граала "в един кладенец", но сигурно е виждал кръстоносци да ядат сарацинско месце и го е изтървал без да иска, докато е повръщал.
Доколкото разбрах бил е поне бенедиктинец, ако не и доминиканец, понеже е минал през трите ордена на онзисвятното католическо християнство, които май са почерпени от действителността. Макар да ме съмнява някой да опише францисканците като сбирщина алкохолици, каквито са в книгата с вещиците.

Чудно ми е и как е направил две грешки на изпита.

Аз я изиграх отново тези дни. Много мъничка, ако беше по-голяма, тогава бих казал че е добра. Като сюжет е хубава, но реално имаше само 5, 6 избора, то като е 40 епизода е трудно да са повече де. Изключително лесна за минаване е. Такава история, според мен, би могла да се разгърне в доста по-голям обем и да стане наистина много интересна.

Това и ще стане. В новото си издание ще е с 10 пъти повече епизоди и с обема на Асасините.

И Олтарът ли ще има ново издание, то не остана ваша книга, която не е планувана за римейк

Точно и само за Олтара сме говорили (най-сериозно). По очевидни причини, които изтъквате и вие самите. Просто е срамота да си остане завинаги в такъв прото-квази-вид. В случая дори не бих нарекъл новата книга римейк, колкото старата - демоверсия на истинската история.