"Сонора"

Сонора - *.pdf


Това и на мен ми е една от любимите сред нашите с Боби, така че да не седи без тема.

В тази връзка, ще си позволя да помоля всички, които се сетят нещо за някоя книга-игра, да пуснат тема със заглавието й тук. Дори да е от по-неизвестните, все ще се намери някой друг, който да си спомня нещо за нея. Или пък хора, които не я знаят, ще се заинтересуват. Това е идеята на този (под)форум. Към 200 заглавия си бяха.

За Сонора засега само ще кажа, че и двамата с Боби обичахме да нагъваме ябълки.

И още един произволен факт: част от пейзажите на префасонираната територия на Сонора, през които летиш с Уаспа/Слея, са вдъхновени от етапите на една много готина и супер напреднала за времето си пилотска спейс игра. Сядах в едно кресло, което после се мърдаше доста необуздано в посоката на полета, като създаваше добра илюзия за истинско пилотиране, и с уверена ръка - а понякога с ужас - водех с пилотския лост совалката си през мрачни назъбени каньони и помежду виещи се огнени протуберанси. Докато се разбия някъде или не превъртя всичките нива.

Хубави времена бяха, както казват всички. Оттогава не играя на видеоигри. Компютърните и конзолните никога няма да настигнат "жетонките" за мен.

Страхотна книга-игра.
Необходимата доза чувство за хумор, прекрасна фантастика (с възможност този свят да се развие още и да отиде към спейс-опера), солидна доза екшън, дори хорър-елементи. Чудесни оръжия, иновативна бойна система, разнообразни противници... Просто перфектна.

За съжаление не съм я чел, но пък за радост преди време я купих от един пич. В момента е в редицата на изчакващите заглавия.

"Никога не затварям вратата на кенефа!"


Епохална реплика просто!

Любима.

Това от Сонора ли е? Заслужава да стои на корицата.

Ти дори не знаеш контекста още. Там е смешката.

Ми има една сценка, дето се дебнете с Палечка (Хулус) в геологичната станция, и ако се с8криеш в кенефа не трябва да затваряш вратата. Познай иначе какво става!

И не е само това. Култовите майтапи са много.

Твърде много реклама за податливата ми душа - почвам я от вратата като се прибера в провинцията

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

"Никога не затварям вратата на кенефа!"

Пълната реплика е "Никога - запъхтяно рече Палечка - не затварям кенефа. Мързи ме."

Мдааа, мацката, дето ти чупи врата (или те застрелва с арбалет), беше убийствена. Буквално

"-Фратус, открих къде е дъщеря ти!
- Къде?!
- В лапите на похитителя! - След което се изхилваш дълго и противно."



Или, или,

" Фратус:
- Получих пратка. Дълга лигава, лигава, противна змия.
Бън:
- И е съвсем умряла?!
Фратус:
- Интересно, кога ще спра да получавам умрели животни, и ще получа дъщеря си!
Бън:
- След четири дни - в колетче.
- Имам предвид от теб! - паникьосва се Фратус."

Мога да продължавам така с дни!

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

"-Фратус, открих къде е дъщеря ти!
- Къде?!
- В лапите на похитителя! - След което се изхилваш дълго и противно."

Тва не съм го виждал в оригинала, честно. Ако по-късно пуснеш по-точен цитат ще съм ти благодарен.

Цитата със змията е неточен, коректния е от еп. 191 и еп. 281 Това за което питаш е на 370.

А ,сетих се и за още:

"Фратус, - изръмжаваш - ако срещна въображението ти някъде, ще го разстрелям!"

С контекста по-може, явно доста е бил набрал на Фратус към тоя момент. Мерси за точните епизоди.

- Теееед