"Сонора"

"Ще умра с ръце в джобовете, Теед ." Велика книга !

Седя на ръба на кладенец и си играя със запалка, Тееед. Щрак-щрак. Щрак-щрак.
Бум.

Значи трябва да добавя още един тип КИ, които харесвам: линейни, но добре написани.

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Значи трябва да добавя още един тип КИ, които харесвам: линейни, но добре написани.

Точно, и за много си ги обичам такива

За да се разгърне качествено историята няма как да стане в нелинейна книга. Аз затова съм за линейност, но в комплект с някаква точкова система. Така ако си направил нещо глупаво, книгата пак те бутва в основната линия, но за сметка на по-малко точки. И накрая да има оценка на играта.

Вилорп писа: писа:

Сонора се оказа невероятно линейна история, като я препрочитам сега. Грубо те режат в която и друга посока да поемеш освен избраната от сюжета и разкарването по картата всъщност е илюзия.

Това хем е така, хем не е. Има си ПРЕдостатъчно разкарване по картата - просто ако играчът се държи като муха без глава, му спускам елегантно нови и нови подсказки за правилния път, а ако наистина е кух и не отземва - си взема накрая. Нали не очакваш всичките 3-4 противоположни като посока възможни маршрута да водят на правилното място? Просто трябва да се мисли, ОВРЕМЕ - и да се събират улики.

Тва не ти е Варварският бог. Даже по сегашните ми стандарти дори Сонора може да е ОЩЕ по-линейна. В смисъл, с почти никакво излишно размотаване по картата в началото - но пък бих вкарал много нови избори и разклонения в баш линейните части (саламите с епизоди). Не знам защо така навремето, с голямата баданарка. Сега съм способен да извадя хубав избор от 90% от ситуациите, които преди съм подминавал, без изобщо да се замисля. А точно това прави добрата игра.

П.П.: Мери, описваш точно "Асасините на Персия". С допълнителния (много съществен) бонус, че оценката на играта има пряко отражение върху успеха ти - и то не в последващи изигравания, а още в това същото първото.

Наказал съм те, но въздържано: разминаваш се с 1 жизнено ниво, щото вместо да спиш спокойно през остатъка от нощта, се мяташ в терзанията на гузната си съвест.

А щом си мислел, че е нередно, защо изобщо утрепа невинната животинка? Голям "плюшен" говорещ заек за бога? Как ти даде сърце?

shayhiri писа: писа:

Наказал съм те, но въздържано: разминаваш се с 1 жизнено ниво, щото вместо да спиш спокойно през остатъка от нощта, се мяташ в терзанията на гузната си съвест.

А щом си мислел, че е нередно, защо изобщо утрепа невинната животинка? Голям "плюшен" говорещ заек за бога? Как ти даде сърце?

Теглих му куршума! Де да знам, няма ли да пусне нещо ценно (типичен Диабло играч- блъскате мотоциклетист, скачате от колата и му прибирате каската)? Пък май нямах зор от презареждане на живота. Ако добре си спомням , основната файда беше, че те предупреждаваше за някакви мини?

Точно - значи винаги си има не само наказание, но и пропуснат бонус.

А на връщане, с момата срещнахме някакъв еленозавър. Пробвах да го бастисам, ама ме прегази, като луда крава телето си. И девойчето се нацупи, направо ми разби сърцето.

Изводът: не се осланяйте на Дябло "тактики" в КИ (на Блонд и Уейн).

В едните се мисли - в другите НЕ. Това им е замисълът поначало. Не, че разбирам нещо от Дябло - ако бъркам, поправете ме.

Страхотна книга, като всяка втора реплика е култова. Една от любимите ми КИ и една от основните причини Блонд&Уейн да са ми любимия авторски тандем.

Книгата - игра с едни от най - добрите илюстрации на Ивайло Иванчев, според който ролятата на Тед трябва да се изпълнява от Жан Клод Ван Дам

Стига с тоя хейт към Иванчев де, тука има и фенове негови, в това число и аз