"Сонора"

Pavel писа: писа:

Книгата - игра с едни от най - добрите илюстрации на Ивайло Иванчев, според който ролятата на Тед трябва да се изпълнява от Жан Клод Ван Дам

Това е абсолютно вярно, там Иванчев се е постарал добре! Не подкпепям само частта с Ван Дам, но е интересно като идея.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Pavel писа: писа:

Книгата - игра с едни от най - добрите илюстрации на Ивайло Иванчев, според който ролятата на Тед трябва да се изпълнява от Жан Клод Ван Дам

Това е абсолютно вярно, там Иванчев се е постарал добре! Не подкпепям само частта с Ван Дам, но е интересно като идея.

Точно като Ван Дам е нарисуван Тед - виж илюстрацията където е застанал с въоръжението си преди да тръгне да търси момичето

Ван Дам е екшън герой звезда бе, какво искате от човека

"Щъркела вече ни каза"
как сте ги измисляли тези диалози бе хора, от сърце съм се смял, толкова забавно и весело беше; Сонора е една от най-готините книги които съм чел. Според мен се доближава до роман-игра, игрови роман или както там е точния термин.
четеш Сонора, скъсваш се от смях, после дълго време на пазара няма нищо свястно и затова като ти дават да прочетеш последната книга от безкрайната поредица за Трошача (уррррикууу, добре че няма "к" отпред или "р" отзад) ти се съгласяваш, знаейки предварително че това все пак е Сим Николов, прочиташ два епизода, и ти става тъжно, мноого тъжно... мда

Чак и на мен ми стана тъжно, щото много добре те разбирам, все пак точно в същото положение съм бил и аз.

"Интерактивен роман" устройва ли те - щото точно това ще пише на повечето от новите ни КИ (или поне на серията "Асасините на Персия", която е девет книги обаче. ) Сонора обаче не мисля, че минава за (игрови) роман - но зависи с кво я сравняваш, разбира се.

Ами имах предвид, че литературата в Сонора е повече, което е хубаво, в сравнение например с Битки Безброй, където литературата е максимално минимална .
А пък когато Сонора излезе, бях на 12-13 години и нямах 32 лв да си я купя, и ходих да предавам хартии на вторични суровини в една жега, за да събера пари, и си я купих, и бях много доволен.
Сигурно съм я чел/играл 50-60 пъти или повече. Харесваше ми, че има К.О., опитвах да се събера максимален брой точки. Харесваше ми, че вместо издръжливост е изпозвана думата статус, много сай-фай ми звучеше ( то тогава още го нямаше този термин, де, но точно така ми звучеше).
Сега разбирам защо П. Станимиров е толкова закръглен на снимките, на вас ви е давал по 100 долара, а е прибирал 6000, както ти беше казал някъде по форума
Значи парите от рециклирана хартия, която съм предал, си ги е прибрал той или Д. Стоянов. Нормално. Но защо тогава издаваха Сим Why, бе, джанъм?
Освен играта, която каза че си играл, симулатора, има ли някаква друга книга или филм, който да е инспирирал, както се казва на съвпременен български, Сонора, образите на Тед, Фратус и т.н.

Трябва да питам Боби дали му е дошло нещо отнякъде (ако изобщо помни), но лично мен - не. Просто искахме да направим нещо леко и още по-весело и да сменим фентъзи сетинга - и това се и получи, Сонора. Героят частен детектив (с прилежащия му стил и хумор - като при нас беше съвсем на макс) също беше нещо неизползвано в жанра.

е това значи, че идеята за Сонора е оригинална, което е много готино

О, ако една идея не е достатъчно оригинална, изобщо не бих се занимавал с нея. (Особено откакто почнах романите си края на деветдесетте.) Това е първото и най-важно условие при мене.

Затова пиша исторически трилъри за Хашишини, шамани и Комедия дел Aрте - вместо дамско ърбън фентъзи/паранормал романсчета за вампири, елфи и ангели/демони (каквото нагъва цяла Америка в момента).

И кинетичен импулсатор да ми опрат в челото, не бих си дал "Сонора"-та

Nihon писа: писа:

1. Сонора - все още най-добрата книга-игра за мен. От нашият пич Тед Бън струи характер, а постоянните цинични описания и сравнения от негова страна пречупват шантавия свят на Сонора през уникалната му гледна точка. Един от малкото герои, чиято радост от победата или тъга от загубването на Уаспа съм споделял. А Въргър Хулаку... култов! Това, което най-много ме очарова обаче е класическия героичен сюжет в книгата, който включва всичките му елементи, от намирането на избрания, през отказа му, предисторията на баща му, после и любовната история, а в края привидната победа, последвана от последния трик на злодея.

Този откъс от топ-десятката на Нихон толкова ми хареса като описание на книгата, че си го копвам тук.

Книгата я прочетох наскоро и ми хареса. Аз на Палечка, въобще не съм му се крил в кенефа, пуснах му една граната и приключих с него, макар че това май и на мене ми взе някакви точки живот. Заека го пощадих, смесицата между динозавър и елен, също. Доста увлекателна, макар и на моменти да е само четене без игра, самата история те увлича доста, има забавни моменти и доста екшън. Не я смятам за най-добрата книга-игра, както са се изказали някои, но определено е доста готина и зарибяваща.

Изключително забавна книжка.
Сюжет: Действието се развива в бъдещето. Ти си частен детектив. Има обявя от милионер..явяваш се печелиш и се озоваваш на Сонора, частната планета на милионера, там си за да върнеш отвлечената му дъщеря. И същинското приключение започва.
Положителни страни: хумор, добра литература, различно снаражение, новаторска система за бонус точки опит, интересна история, тежка битка с боса
Отрицатеони: линейна, много малко игра, но на мен ми допадна,
Страхотна книжка, която доставя максимум удоволствие. Свежа и забавна.

Никога не затварям вратата на кенефа! Мързи мъ!

Покрай другото за четене тия дни си поприпомних "Сонора" (ако може да се каже, че съм я забравял изобщо). Имало си то, причина някои неща да ги наричат "вечни"!

Сега като пообръгнал хапльо забелязвам някои дефекти - предългите салами в началото, небалансираната система за битки, в която играча от губещ става перманентно губещ, както и иначе интересната система за натрупване на опит, която те наказва за... пропускане на приключения! Точно така, ако избегнете някое очевидно главоболие получавате бонус!

А сега и причината, поради която в миналото изобщо не съм забелязал тия дефекти, а сега никак не ми пречеха - книгата е безумно забавна! В саламите се разказва за интересни неща, при това с много хумор, задължителните битки, които се играят посредством системата са само две (и вече трябва да имате бонус КО за тях), а и без страничните случки екшъна в самата игра е пре много. Дам, дори към днешна дата книжката осигурява добър обем игра и литература.

А споменах ли култовите оръжия, всяко със собствена картинка от Ивайло Иванчев? Или двете уникални превозни средства, илюстрирани по подобен начин? (Може би тъкмо СОНОРА задава тона на оформлението в "Роди се сянка").

Книгата е евъргрийн от всякъде! Като споменах хумор, епик е, особено диалозите с Фратус!

еп. 180:

– Никога – натъртва Палечка, – не затварям кенефа. Мързи ме.
Остроумният ти отговор увисва във въздуха, заедно с теб самия, в убийствената
прегръдка на четири могъщи ръце.

еп. 281:

– Жаба! – мърмори Фратус с трагизма на Шекспиров герой. – Гнусна, воняща,
умряла жаба, опакована с бележка „Няма време" и в колет.
– Това май се превръща в ежедневна практика – отбелязваш.
– Мислиш ли?! – отвръща той с убийствена ирония.
– Интересно какво ли ще получиш утре? – не му обръщаш внимание.
– Интересно е кога ще спра да получавам слузести гадини и ще получа дъщеря си!
– След четири дни в колетче – поясняваш учтиво.
– Имах предвид – от теб! – паникьосва се Фратус.

еп. 370:

Отнасяш купата с останалите ябълки до колата си, наместваш
се вътре и включваш радиото:
– Фратус, открих къде е дъщеря ти!
– Къде е?
– В лапите на похитителите! – отвръщаш и се изхилваш дълго и противно, преди да
прекъснеш връзката.

еп. 315:

– Фратус! – измърморваш. – Познай кой се обажда.
– Къде се намираш? – подозрително казва той.
Сядаш и се оглеждаш. Гърбът те понаболява, а местността не се е променила
особено.
– Все там – отвръщаш.
Фратус изпищява.
– Не се безпокой – казваш. – Имаме време.
Изправяш се неуверено и усилено се протягаш, намятайки раницата, след което се
помъкваш към върха на съседния хълм. Невидими птици пеят странните си песни в
редките храсти наоколо.
– Нямаме време! – извиква той.
– Колетче ли? – полюбопитстваш.
– Огромно е! – развълнувано съобщава Фратус. – Пет метра, сиво, с дебела кожа и
дълъг нос...
– Казва се слон – прекъсваш го.
– Моля?
– Слон – повтаряш. – Вероятно е съвсем умрял и от ухото му виси бележка „Няма
време?!?".
– Точно така.

еп. 243:

Един огромен гнусен червей се изнизва от кабината, оставяйки
оранжева следа по метала.
– Фратус, ако срещна някъде въображението ти, ще го разстрелям – заявяваш
отвратен и продължаваш пътя си.

Също така, една от книгите с най-голям брой преигравания в библиотеката ми. Сравнима с Кървав Меч, Пустинен огън и Тъмната страна на земята по степен на унищожение на книжното тяло.

Та, ако не съм бил ясен - който не я е чел още, да си намери една бройка, и да я прочете!