"Херкулес"

По произволния ред е доста трудно на места, защото ти иска прекалено много точки за някои оценки.

Не казвам че се минава казвам че се попада в забавни ситуации

Наистина една от добрите книжки на Блонд. Прочетох я покрай излизането на новия филм с това заглавия. (усещам какво безумие ще е)
Сюжет: Всичко го има в гръцката митология (без името там е Херакъл Херкулес е от латински) Друга неточност е номерацията на подвизите, но това не влияе пряко на историята Та ти си Херкулес, син на Зевс готов за подвизи, съдбата, по-точно Хера те е пратила на служба при Евристей.За да се измъкнеш трябва да изпълниш 12 подвига...Всеки различен, героичен и по-интересен от предходния.
Положителни страни - много добра история, хумор, игра, всичко е на ниво...
Отрицатлени страни: системата за игра е малко безумна, ок съм с това за всеки 5 победени противника да взимаш точка сила, но с удвояването...аз завърших със сила 80+ и то без да съм си давал зор...но в крайна сметка може би и това е целта - Херкулес да стане като бог. Другото, което не ми допадна е многото възможности да умреш при грешен избор, но в крайна сметка гръцките богове са били и жестоки...

Страхотна книжка и бих казал, че заедно с "Джонатан Харпър..." е една от най-добрите на Блонд.

О, тя ми е една от любимите на Богдан Русев. Страшно забавна и развлекателна за игра. Можеш да я изиграеш по начина, по който са минали митичните подвизи, но беше много трудно. Това помня. Накрая бях с нещо като 456 Сила и 1200 Живот. По всякакви начини съм я превъртал, но е наистина една от най-смешните и развлекателни на Богдан Русев.

Въпреки многото хвалебствия на книжката, едвам я дочетох. Може би препъникамък за изиграването и' беше позабравените от мен Древногръцки митове и легенди и въобще приключенията на Херкулес (или по-точно на български Херакъл ), по които ясно книжката се основава. Не ми хареса като игра, защото подобно на приключението на Джонатан Харпър, размотаването по карта ми се стори твърде безсмислено като игрови метод. Да, създава вариативност на играта, но не чак толкова, че да си заслужава (поне за мен) н-то поред преиграване. Едничко ми стигна, колкото и да напиша това скромно ревю.

Хумора наистина преобладаваше и това спасява инак тази книга-игра, за моя радост не е абсолютен "рип оф" на поредицата анимационни филмчета на Дисни, макар и вероятно да е търсена такава прилика. Все пак, по-натам ще се обърна да прочета играта на Блонд по Зоро, която без грам съмнение си е мо-та-мо към тогавашния филм. Корицата беше твърде шаренка, но пък рисунъците на Ивайло Иванчев в книжното тяло си бяха по-приемливи, да не кажа свежи и сами по себе си забавни.

По принцип избягвам да давам какъвто и да е род оценки, но тази отива някъде от средата към края в листата на Блонд за мен.