Тайната на Зоро

Читателят трябва от героя си- дребен престъпник и нехранимайко да направи за нула време легендарният Зоро.За целта се размотава насам натам смачква фасона на няколко войници и бандити евентуално събира някой лев и ходи на училище.След това наритва лошия става генерал.Книгата е забавна,но доста кратка.Има доста умения,които са важни при битките,които са цели три вида-дуел,бой с шпага и бой с голи ръце.Важно е да се развиват всички качества,но само,ако имаш много пари иначе ще трябва да се внимава.Имаш си и няколко героя от които да избираш в началото.Определено има потенциал за повече,но е добре,като за поръчкова книга правена за рекламата на филм/еех ако и сега някой платеше да речем на Уейнски да напише някоя книга по кинохит нямаше да е лошо за жанра/.


ПП.Само не е ясно как детето на стария Зоро двайсе години след смъртта му все още си е дете то бива забавено развитие ама чак толкова.

psicho_lg писа: писа:

Читателят трябва от героя си- дребен престъпник и нехранимайко да направи за нула време легендарният Зоро.За целта се размотава насам натам смачква фасона на няколко войници и бандити евентуално събира някой лев и ходи на училище.След това наритва лошия става генерал.Книгата е забавна,но доста кратка.Има доста умения,които са важни при битките,които са цели три вида-дуел,бой с шпага и бой с голи ръце.Важно е да се развиват всички качества,но само,ако имаш много пари иначе ще трябва да се внимава.Имаш си и няколко героя от които да избираш в началото.Определено има потенциал за повече,но е добре,като за поръчкова книга правена за рекламата на филм/еех ако и сега някой платеше да речем на Уейнски да напише някоя книга по кинохит нямаше да е лошо за жанра/.


ПП.Само не е ясно как детето на стария Зоро двайсе години след смъртта му все още си е дете то бива забавено развитие ама чак толкова.

Не си усетил духа на книгата, брато! Това е проблема! Вземи я прочети през деня, без да се занимаваш с нищо друго, без да има до теб лист и химикал и да задушиш хейтърския порив в себе си! Тогава я прочети отново и пак ще си говорим!

Системата с показателите на героя е доста по-сложна от обичайното. Основните качества са определящи за оценките за петте техники за бой с шпага. Освен това има възможност тези оценки да се направят максимални при няколко правилни избора.

Също така за може би пръв път в книга-игра самоличността на избрания герой може да повлияе съществено на развоя на няколко ситуации.

Лошото идва, когато се стигне до самите битки. Двубоите се понасят, но когато трябва да се биеш с десетина противници подред, става ужасно тежко и досадно, горе-долу като във "Вампирите на Флавия: Ловците".

И все пак "Тайната на Зоро" е най-добрата от няколкото "филмови" книги-игри на "Хермес".

Чел съм книгата няколко пъти брато и нямам никакви пориви.Книгата не е лоша просто е средняшка за стандартите на Русев.Освен това тъъкмо да се потопя във въпросноя дух и тя взе че свърши.

Хермес явно са имали практика за книги по предстоящи филми. Тайната на Зоро е пример за това, при това успешен. Дори на корицата е Антонио Бандерас. Книгата може да те потопи в света на Зоро.
Започва с избор на герой, доста оценки и голям дневник. Самото приклюмение започва с твоето бягство от испански кораб, защото си крадец...след като се спасиш от кораба има три варианта къде да се спасиш от преследването и трите са интересни и могат да ти донесат предмети необходими за в бъдеще, като единият е най-добър. Тук е и момента престъпнато минало ня героя да навреди, но може и да не...само веднъж в книжката какъв герой си има значение! След като разбираш, че ти се е разминало донята на стария Зоро обявява, че се търси нов и кани всички смелчаци...озоваваш се само ти! Доста нелепо ти казват не си готов ...ходи тренирай и...започваш тренировки, по всички показатели, като може дори да те тренира духът на стария Зоро! Нахрухваш се като прасе! Всичките ти оценки за Зоро, могат да станат на макс и отиваш при донята...и тук вместо да има изпитание или поне проверка на оценките...само като те вижда екипиран с шпага, пистолет, бич и кон и ти дава маската на Зоро. До тук интересната и увлекателна част. Всичко после приключва много бързо и нелепо. Разправяш се с едни войници и техния капитан и отиваш да освободиш донята на Зоро...убиваш баш гада и хепи енд....(това с детото на стария Зоро,което не е мръднало 20 години е нелепо!) Голяма част от оценките може дори да не влязат в употреба. Битките са интересни, доста усложнени, особено дуелите и ...в един момент ти писва от зарове!
Като обощение бих казал добро заглавие с потенциал, но много претупано, все едно са изтървани някакви срокове...

Абе, вие как сте я изиграли въобще тази игра? Аз подходих снощи към нея с голямо желание... въпреки мега тъпата корица и очевидно поръчковото начинание - някакво шесто чувство ми подксазва, че книгата ще си струва иии... Започвам я бодро и с ентусиазъм, прочитам въведение, попълвам дневник, отчитам с добро някаква смесица на начална атмосфера и дневниково-предопределена-механика между Златния оракул и Дивия запад... минавам през първата екшън ситуация, където трябва да избягаш от кораба... и попадам на епизод 13, където е генералния избор на къде да поемеш - на север, на юг или да останеш в града. И в следващите 5 минути, само от няколко прехода, които се опитвам да направя - попадам на 3 сгрешени препратки, които ми отрязват почти всички възожности за игра! Почувствах се веднага в 93-та, а книгата е от последните на Блонд, издадена уж по-професионално.

Още единият от изборите на еп. 13, който води към 133, ако искаш да останеш в града и който беше моят първи избор е сгрешен. На 133 се развива съвсем друго действие, несвързано с досегашното повествование по никакъв начин...
Ок, викам си - сигурно е единствената грешка в играта, какво да се прави - ще поема на юг, покрай морския бряг - продължавам на 146. Там попадам в крайпътната кръчма Сонора, където на 222 имаш избор да хапнеш някаква гозба, за да възстановиш изгубен Живот. Предложен ти е избор - ако цените ти се стрували високи, да пропуснеш обяда - на 142. Цените може да ми се струват идеални, ама след като не съм загубил живот до този момент, не виждам защо да харча излишни песети!? Както и да е - преглътвам леката нелогичност на формулировката и минавам на 142. Това, че пропускам обяда е фрмулирано от автора на 142 като "Това мъчение ти струва 3 точки Живот. Продължи на 150." Тюх да му се невиди, 3 т. живот на са голяма загуба на фона на 50 си викам и продължавам на 150... Там чета следното: "Четворният изстрел проехтява със съдбовна сила и когато барутният дим се разснася, ти вече си издъхнал. Понякога сенките на миналото стават доста опасни. КРАЙ" В първите секунди след прочитането си мисля, дали не са ме застреляли по някаква извратена логика, заради туй, че не съм обядвал... после се сещам, че е втората сгрешена препратка в рамките на 5 минути.
Тъй, връщам се на 222, където за щастие намирам и спасителната препратка на 16, която да избереш, ако си обядвал незаивсимо какво. Минавам на нея и продължавам приключението, попадайки в страноприемницата на Лола, където епизод 27 завършва със заспиването ти и те изпраща на 345. Отгръщам на 345 и чета: "Три дни по-късно Марио, един от доверените ти информатори, най сетне ти съобщава..." Е, не! Тук вече се отказвам да чета, защото това е или поредната сгрешена препратка в рамките на няколко минути или най-безумната логическа връзка между епизоди, която може да се сътвори.

Не знам моята книга ли е такава бъгясала или вие сте имали късмет да минете по не-сгрешен път, ама мен силно ме отказа.

Добромир - за това консултация в раздела No exit - като съм я играл ги извадих тези сгрешени препратки
От еп. 13 не 133, а 158 трябва да отидеш.
От 143 не отиваш на 150, а на 16.
А за 345 няма грешка - действието е накъсано Може да си при Лола, може да си в селце, затова авторът прескача 3 дена напред...

Благодаря, Монев! Нанесох поправките, утре я продължавам!
За 345 - допуснах, че не е сгрешено и при други обстоятелства щях да продължа да чета, но вече се бях изнервил от другите две грешки, на които попаднах в рамкие на няколко епизода. Ако това са всичките грешки(надявам се други да няма) - то излиза, че съм уцелил 100% от тях за нула време.

Хванах се да я преигравам и о, чудо, още сгрешени препратки От епизод 227 те хвърля на 156, ама не е той - кой е верният, някой знае ли