Роди се сянка

Книгата е доста добрааз лично навремето много и се изкефих за съжаление ,както се оказа по късно роди се сянка и....умря

Книгата е добра, а ако не бе отвратителната система за битки (същия ужас го има в още няколко книги на Блонд) щеше да е страхотна! Многообещаващо начало на поредица, за съжаление стигнала до никъде.

vanio_l писа: писа:

Книгата е добра, а ако не бе отвратителната система за битки (същия ужас го има в още няколко книги на Блонд) щеше да е страхотна! Многообещаващо начало на поредица, за съжаление стигнала до никъде.

Точно. Жалко наистина, че не видяхме завършена заплануваната трилогия. Излезлите след това не мога да ги сравнявам въобще с 'Роди се сянка', защото на практика си бяха турнирни игри. 'Войната на сенките' пък с култовите илюстрации на Никофор Русков направо ми къса сърцето и до днес Все пак изграждаш някаква своя си представа за Орм, локациите из ърбъна, култовата дискотека "Дупката" и т.н. и изведнъж .... в Средновековието. Но 'Роди се сянка' си беше силна книга според мен.

Огромно ревю от Торо, кев:

Роди се сянка – ревю на Big Box Toro
March 28, 2013
Автор: Робърт Блонд
Издател: ИК МЕГА
Жанр: кибер-пънк, градско (urban) фентъзи
Година: 1997
Страници: 176
Епизоди: 398
Художник на корицата: Петър Станимиров
Вътрешни илюстрации: Ивайло Иванчев


Малко книги-игри са ми оставили толкова приятни детски спомени, колкото тези от кибър-пънк света на „Роди се сянка” и динамичното приключение, което предлагаше. Действието се развива в бъдещето, в гигантския мегаполис Ормбург (или просто Орм, защото другото се оказва прекалено дълго и сложно за жителите му), който се простира на територия 1000 пъти по-обширна от тази на София и с три вертикални нива – Небесния град, Равнината и Подземния град. Из него дълбае, пъпли и лети всякаква паплач – хора, андроиди, извънземни, хора-къртици, завъри (завър = човек, мутирал във велосираптор с handsfree), хора-птици и не на последно място, десетина полумитични дракона, които от своите кули управляват осемте корпорации, владеещи града. Вие поемате ролята на наемник, който получава предложение да работи като „сянка” (таен агент) за една от тези корпорации, но не преди да се докажете чрез трудно изпитание, към което бързо се добавят още три такива.

Книгата

„Роди се сянка” се откроява със сетинг, който надминава по разнообразие повечето, ако не всички книги-игри, на които съм попадал. Впечатляващо е и технологичното многообразие (в това число Кибспейс – един цял виртуален свят, кибернетичните приставки, хора-дискове, разнообразни превозни средства, приспособени за дадена зона и т.н.). При толкова пъстро съчетание от техника и всякакви фентъзи същества и способности, обикновено се получава манджа с грозде, но тук нещата успяват да са добре съчетани, подредени и издържани. Точно това прави „Роди се сянка” толкова уникална за жанра. Редно е да се отбележи, че сетинга принадлежи в голямата си част на ролевата игра “Shadowrun”. Все пак аз отдавам заслуженото за начина, по който авторът е успял да пренесе духа му и да базира тази своя книга-игра в него, а и това кой е измислил света няма отношение към това какво получаваме като усещания, когато четем книгата. В останалите аспекти обаче я намирам за разочароваща и тъй като не искам да загрозявам приятните ви детски спомени ще предупредя тези, които държат повече на тях и по-малко на един по-критичен поглед над книгата да спрат четенето на статията тук.

За описанията ще дам единствен пример: Главният герой получава уникалната възможност да влезе в „гнездо” и да види един от онези легендарни, изключително редки и могъщи дракони, които са обгърнати в такава тайнственост, че дори съществуването им за повечето от жителите на Орм е на границата между мит и реалност. Описанието на дракона е следното:

„тъмночервен”

Не се шегувам, това е всичко. Драконът е „тъмночервен”. Представихте ли си го? Не знаем дори дали е в костюм, дали е голям колкото мен или колкото автобус и само в края на книгата, след като я бях прочел вече, попаднах на илюстрация на типичен фентъзи дракон, който много трудно си представям като олигарха, настанил се в кресло срещу мен и разпитващ ме дипломатично за познанията ми за корпорация „Вулкан”.

Сюжетът е по-скоро поредица от независими сцени, в които трябва да се справите с нещо и като цяло се отличава с плитчина и наивност.

Герои (в литературно отношение) на практика няма, нито главен, нито поддържащи. Имаме опция да изберем един от пет такива, които се различават по умения и характеристики (несъществено за играта), физика, пол и съответно трудно би могло да се опише някакъв специфичен характер, затова поне в тази посока ограничението е наложено от интерактивния жанр и игралната система. За останалите персонажи обаче не е нужно да е така, но въпреки това, те са просто имена, които ни дават задачи/информация или ни нападат.

Стилът на писане е по същество служещ на играта, без да обръща особено внимание на литературата. Нека да видим нея тогава.

Играта

В „Роди се сянка”, играта е изградена на базата на унифицирана бойна система с пет вида битки – невъоръжени, с хладни оръжия, престрелки, с МПС-та и кибер-битки. Разполагаме с издръжливост (живот), няколко характеристики (сила, бързина, точност, рефлекс, устойчивост), бойни умения за различните ситуации („пълзене”, шофиране, стрелба и т.н.) и две извънбойни такива (езици и познание на Орм). Бързината служи за да се определи кой ще действа пръв в битка, а комбинацията от определени характеристики, умения и параметри на оръжия/МПС-та/компютри и зар служат за определяне на атака и защита. Разликата между атаката и защитата се равнява на щетите, които се изваждат от живота на участника с по-нисък резултат. Всичко това не звучи толкова зле, но реализацията е ужасно слаба поради няколко причини. Основната е, че покачването на различните характеристики (чрез импланти) е на ниска цена и срещу малка част от началните пари можете да станете непобедими. Тук лошото е, че освен липсата на баланс, броя импланти също е неограничен. За да поясня какво се получава ще дам пример с престрелките, но със всичко останало е същото, тъй като рефлекс и устойчивост винаги участват във формирането на защита. Аз се фокусирах на устойчивост (1/3 от парите си дадох за това, спокойно можех да я вдигна и до 40):

Атаката ми за престрелка беше равна на 4 (стрелба) + 2 (точност) + 3 (оръжие) = 9. Защитата ми при престрелка беше 22 (19 устойчивост + 1 рефлекс + 2 броня) = 22

Атаката на противник, например човек, беше 7-8-9 (3 от оръжие, 3 стрелба, 2 точност). Защитата около 4 (2 рефлекс + 2 устойчивост).

И така хвърлям зар + атака (9) и я сравнявам със защитата на противника (4).

След това хвърлям зар за противника + неговата атака (9) и сбора сравнявам със защитата ми (22).

При живот на противниците между 10 и 20 можете да се досетите, че обикновено се пръскаха, взривяваха или им забиваше още на първия ход. Оттук идват следващите проблеми. Зарът не играе роля. Всичките тези купища оръжия, МПС-та, компютри – не играят роля (умишлено си купувах най-евтините). Цялата система беше напълно безсмислена и абсолютно небалансирана, като не е нужно човек да е играл играта или да прави сериозен анализ, за да предприеме този подход.

Нека да видим и останалите геймплей елементи – 5-6 пъти в играта ми се налагаше да обръщам парите си (има четири валути), което водеше до неприятните напълно излишни сметки от сорта на 0,04* 148 000. Тези валути не дават никакъв геймплей на играта, само хамалогия. Освен това курсовете на няколко места се разминаваха – например ОМ за $ се среща първо 1 ОМ = 0.4 $, после 1 OM = 5 $ – разлика, която беше фрустрираща за мен. Изглежда хиперинфлацията от онзи период е оставила следи и в творчеството на автора. Добре че нямаше значение какво си купувам.

На повечето места изборите са прилични, но на доста са лишени от логика, информация и описания – може дори да умреш просто защото си попаднал някъде (включително на някакво си поле при движението по картата). Има сходни помежду си ситуации, в които правилните избори са различни (андроидка вика за помощ – ако не помогнеш умираш, в следващата ситуация ако помогнеш – умираш; и на двете места няма нещо особено, което да ти помогне за преценката) и дори избори (които са запазена марка на друг автор) от типа: Питат те какво правиш в квартала на извънземните и можеш да отговориш а) казваш, че живееш там (което е лъжа), б) „лъжеш” (което нямам идея какво трябва да ми говори, освен че се препокрива с „а”) и в) издаваш си мисията (и умираш).

Движението по картата е също недомислица – първо, една от двете карти не е никаква карта, а свързани кръгчета без особен избор откъде да минеш) и второ, повече от половината места могат да се резюмират до „нищо не става”. И при всеки преход трябва да отгръщаш обратно до картата, за да видиш къде да отидеш (ако случайно помниш и къде си в момента), което също не е особено оправдана хамалогия.

Като си говорим за хамалогия, във всяка една битка, от двадесетината, на които ще попаднете, освен да пресмятате своите показатели за атака и защита, трябва да го правите за противниците, вместо да получите нужните параметри за тях изчислени – атака, защита, бързина и живот. Трябва да видите каква раса е врагът, да отгърнете на расите и да видите нужните параметри, след което да видите с какво оръжие/МПС компютър е, да отгърнете на съответната таблица и накрая към съответните сборове да прибавите и посочените му умения. Разбира се, ако още не сте наизустили кои параметри влизат в този тип битка, трябва да отгърнете и на правилата.

Оформление

94Дори да числим горните проблеми към гейм-дизайна, а не към оформлението, остават няколко проблема и за тук. По-малък такъв е, че таблицата с числа липсва (макар да е упомената в правилата). По неприятен ми беше еднаквият начин, по който са написани цифрите 4 и 9 – двете цифри изглежат почти по един и същ начин и това затормозява при почти всяко разлистване.

Имаше някои преходи, при които една от опциите (и то фатална) е залепена до епизода с прехода. От 351 можеш да отидеш на 350 или на 342 и докато четеш 351 виждаш ясно думата край (дори да не искаш) на епизод 350. Това отнема геймплея на съответното място.

Илюстрациите към правилата пък намирам за ключови, защото изобразяват различните раси, превозни средства, оръжия и герои, които по никакъв начин иначе не бих могъл да си представя от описанията им (пестеливи са или липсват), друг е въпросът колко точно. Вътрешните са само няколко и не блестят с качество или улавяне на атмосферата.

В заключение

В „Роди се сянка”, Блонд ни представя един разнообразен и интересен свят от така любимия и рядкък по онези времена (че и сега) жанр кибер-пънк. Основните усилия тук са хвърлени в посока „игра” и ако нямате много опит в тази посока, играта може да ви е интересна. Както в игрално, така и в литературно отношение си личи, че книгата е писана „от деца за деца” и ако сте на тринадесет, от личен опит мога да ви уверя, че тя направо ще ви развинти въображението. Ако този период от живота ви е останал назад във времето, бих ви препоръчал да изберете друго четиво и да съхраните добрия спомен от книжката.

Уейн, кой е автор на статията? Вярно е, че системата е имба лесна, иначе това за мен е една от най-силните на Боби, заедно със Синът на Пустинята и Небето ви Чака

Торо е авторът на статията (на предната страница), пише изрично най-отгоре.

кхм кхм

1. Има известни разлики с Шадоурън, поне компютърната игра (не съм играл ролевата), които донякъде оневиняват Русев (освен ако ролевата игра е различна от компютърната) и доближават Сянката повече до кой да е киберпънк, отколкото до Шадоурън.

2. За героите не съм никак съгласен. Всичко в книгата е описано минималистично, пестеливо, като туийт или статия в уикипедия, което ми се струва напълно вероятно за едно сиво и гадно бъдеще, каквото така или иначе се очертава. Това не прави героите слаби или липсващи. Нито са само имена.

Оберон е описан достатъчно добре като суров, пресметлив господар, с вкус към древни езици и омраза към извънземните. Посредством думите си и отношението на подчинените си. Това е далеч по-важно от външния му вид. Виждали сме достатъчно дракони, няма нужда от детайлно описание.
Джей Хоровиц е друг образ, описан изключително добре с минимум думи. Къса коса, пури, хладен ум. За целите на книгата просто не е необходимо друго.
Фелино е безличен служител и нямам нужда от нищо повече. Колкото по-малко го описваш, толкова по-безличен става.
Муджина е интересно хрумване, както и Елея Казума, която е спомената само като автор на блог или май беше лог в Кибспейс. Особено Елея, за което от Сянката научаваме само, че е дъщеря на Но Казума, любовница на Муджина и публична личност те оставя да гадаеш що за нещо е. И дори бях малко разочарован, когато в Бойците излезе, че е просто кучка в кожено бельо.

Оставяйки образите си само набелязани, а не подробно описани, авторът оставя много на въображението ни. Създава една особено приятна мистика, която те кара да фантазираш кое как изглежда. Оставя и опции за доизграждане на образите в следващите произведения, което се случи дори в турнирните книги. Да, книгите бяха слаби, но героите ми бяха интересни, бяха добре измислени и развити, гледните им точки бяха добре представени. Особено в разказите.

3. посоченият пример за нелогичен избор всъщност не е добър. Спират те извънземни с автомати. В началото на книгата е казано, че свободната зона е зоната на извънземните. Няма да кажеш, че живееш там я! Синият списък е ужасно таен и опасен - съответно и той не трябва да се споменава. Освен това има възможност да не отидеш в свободната зона, ако послушаш един човек, който може да спасиш.
Иначе да - имаше си доста нелогични работи.

За приликите между Орм и Шадоурън погледнах набързо какво пише в Свободната енциклопедия за ролевата игра.

Megacorporations control the lives of their employees and command their own armies; the ten largest have extraterritoriality, such as now enjoyed by foreign heads of state.

В Орм - осем мощни корпорации.

Technology advances make cyberware (mechanical replacement body parts) and bioware (augmented vat-grown body parts implanted in place of natural organs) common.

В Орм - биоприсадки.

The Computer Crash of 2029 led to the creation of the Matrix, a worldwide computer network that users interact with via direct neural interface.

В Орм - Кибспейс работи по същия начин.

When conflicts arise, corporations, governments, organized crime syndicates, and even wealthy individuals subcontract their dirty work to specialists, who then perform "shadowruns" or missions undertaken by deniable assets without identities or those that wish to remain unknown. The most skilled of these specialists, called shadowrunners, have earned a reputation for getting the job done. They have developed a knack for staying alive, and prospering, in the world of Shadowrun.

В Орм наемните специалисти са сенки. Дори названието е твърде близко.

Поне в Орм ги няма типичните фентъзи същества (освен драконите), няма и магия, за разлика от Shadowrun.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Торо е авторът на статията (на предната страница), пише изрично най-отгоре.

Уейн, знам, че имаш вътрешното желание за саламиране на текста даже като пишеш във форума. С други думи - прочетох само 2-рия пост и изобщо не видях първия.

Ако трябва да коментирам статията, това е един вид прострелване на мъртвото магаре. Авторът на Новата Вълна продължава със серията си от статии, в които критикува една след друга книгите от старата вълна и ни показва колко са зле. Хвала на такива хора!

Значи е същото като в компютърната игра.

Корпорации има и днес. Присадки - дори в Завръщане в бъдещето имаха. Кипбспейс си е триизмерен интернет, има го в не едно произведение. Тия неща не са запазена марка на Шадоурън.

Шадоурън е микс на киберпънк с фентъзи. Роди се сянка - почти чист киберпънк. Дори драконите са си големи интелигентни гущери, които бълват огън като възпламеняват метан чрез ензимно катализиране. Няма нищо фентъзи, предполага се всичко да има научна обосновка.
Ако Русев е взаимствал нещо, това са Сенките и евентуално някой персонаж, макар да не се сещам за такъв. Но то пък живи дискове, присадки, изкуствени интелекти и прочие има у Гибсън, така че колкото е взаимствано от Шадоурън, толкова от Невромантик и Джони Мнемоник. Но така е - великите крадат.

Рони: Или просто съвсем искрено немалка част от КИ отпреди 15-20 години просто не са били особено добри и служат най-вече като примери какво не бива да правим? Аз продължавам да имам проблем с ревютата на Торо и по-точно с това, че са абсолютно неразбираеми за никого извън обръгналите КИ играчи - а същевременно биха могли да са много мощен инструмент за популяризация.

Може ли да ви напомня за една статия за ролевите игри на Любо Николов?
Там имаше един интересен абзац за играта Бягство от сенките. Дали според вас Боби не е имал пряк достъп до ролевата?

За мен е очевидно, че сме ... "взаимствали", но не мисля, че това е голяма драма. (Освен може би, че Блонд можеше да си каже откъде се е вдъхновявал, не мисля, че 13-годишните хлапета с блеснали погледи щяха да му се сърдят много.)

Рони# Мейдей писа: писа:

Ако трябва да коментирам статията, това е един вид прострелване на мъртвото магаре. Авторът на Новата Вълна продължава със серията си от статии, в които критикува една след друга книгите от старата вълна и ни показва колко са зле. Хвала на такива хора!

Има какво да се критикува. Обаче не виждам как такива прегледи ще накарат нови хора да четат книги-игри. И как изобщо ще разберат за какво става дума. "Системата за битки е слаба" надали говори нещо на човек, който не е чел такива книжки.