Синът на пустинята

stalk писа: писа:

Въпреки някои неточности и не съвсем логични неща, всякаш има някаква магия ( в добрия смисъл на думата), в тази книга.

И аз винаги съм имал такова усещане. Малко поизбледня с годините, но още я възприемам като нещо изключително в света на книгите-игри. Дори и само един поглед върху строежа на текста - всичките тези картови епиозди, надписиите "битка / преговори от еди-кое си ниво" - ме увлича. Чудя се какво ли е вдъхновило Блонд за нещо толкова необичайно (в най-добрия смисъл на думата).

Между другото се зачудих дали не би било готино, да се направи нещо ново подобно на Синът на Пустинята,пак с карти и движение по тях, но повече от тези в Синът. Не говоря за онези измишлиотини стратегическите, а за книга-игра със схемата с картите на Синът на пустинята. Според мен това беше страхотно и много по-добро от стратовете.

И на мен ми харесва. Очаквайте в излизащите КИ. Трябва да има от всичко най-хубаво* в една книга-игра, това ми е веруюто (колкото позволява историята).

* коефициентни битки + тактически схватки с избор на оръжие и техника
* изследване на терен по карта
* стратегия и дипломация - с натрупващи се оценки
* кодови думи (с мярка и вкус)
* използване на предмети или, още по-добре, уникални умения

Ейдриън Уейн писа: писа:

И на мен ми харесва. Очаквайте в излизащите КИ. Трябва да има от всичко най-хубаво* в една книга-игра, това ми е веруюто (колкото позволява историята).

* коефициентни битки + тактически схватки с избор на оръжие и техника
* изследване на терен по карта
* стратегия и дипломация - с натрупващи се оценки
* кодови думи (с мярка и вкус)
* използване на предмети или, още по-добре, уникални умения

Само така. Явно си разбрал какво искаме от една книга-игра.
Една единствена забележка: повечко кодови думи няма да навредят.

Аз самият точно това винаги съм искал. Просто трябваше да се намери начин да се добави и максимум история и литература - които в първите Асасини нарочно и неизбежно имат голям превес над геймплея. Във всеки следващ ИР равновесната точка между двете ще отива все повече в полза на максимален геймплей - докато се стигне до перфектната сплав на оптималната им симбиоза.

Относно битките, на мен системата, която е в Синът на Пустинята с литературен текст най ми допада. Също ми допада много и тази в Небето ви Чака.

И аз съм на акъла на Сталк. Битките в книгите игри най ми харедват както са направени в Синът на пустинята или в Бойците на Европа, Майстори на меча.
В Небето Ви чака също беше добре изпълнена системата, но там ми се струва че има рискове от грешки в илюстрациите. Иначе е супер. И със сигурност са по-добри систеви от тези в Асасините ил в Огнена пустиня.

??

Те не са системи изобщо (в изброените тактически КИ) - само отбелязвам. Точно това ги прави добри (в някои отношения - и не толкова добри в други). "Тактически" книги-игри означава точно това: няма шанс, няма система за битки или за каквото и да е друго, само отделни избори за играча при всяко действие.

Предполагам че в случая е лично мой жаргон.
Начинът за определяне на победител в бой в книга-игра му казвам система независимо дали е бойно умение+зар или просто взимане на решение без участие на каквито и да е оценки.

seriosblack писа: писа:

Предполагам че в случая е лично мой жаргон.
Начинът за определяне на победител в бой в книга-игра му казвам система независимо дали е бойно умение+зар или просто взимане на решение без участие на каквито и да е оценки.

Съгласен съм с казаното. Битките със зарове са ми дотегнали. Надявам се да се появяват повече тактически игри занапред.

Това беше първата книга игра, която ми попадна и която въобще ме запали да се интересувам от книги игри. Всичко в нея е направено наистина перфектно, от картите, до битките, образите, предметите. Със сигурност си остава една от любимите ми книги игри.

А на мен пък Синът на Пустинята ми е най-любимата книга-игра.

Някой знае ли защо Халиф Хартран, умираше от оникс, защото аз така и не разбрах? Може да ми бъде казано и на лс, за да няма спойлери.

Като цяло една от най-добрите на Блонд, които съм чел. За времето си беше изключително постижение. Особено ме впечатли Карта 2, с тази голяма свобода на движение и умелото вграждане в книгата. Голямо предимство е и начина на водене на битките и преговорите - изцяло тактически.
За мен най-слабото място е историята - твърде обикновена и предвидима, очевидно авторът е наблегнал на игровата част.
(мнението е коригирано, поради неточност от автора и)

kiril_ps писа: писа:

Като цяло една от най-добрите на Блонд, които съм чел. За времето си беше изключително постижение. Особено ме впечатли Карта 2, с тази голяма свобода на движение и умелото вграждане в книгата. Голямо предимство е и начина на водене на битките и преговорите - изцяло тактически.
За мен най-слабото място е историята - твърде обикновена и предвидима, очевидно авторът е наблегнал на игровата част.
Подозирам, че Асасините 2 ще бъдат добра игра и добра история - Блонд ги може и двете, когато пожелае.

Дами и господа, представям ви единствения човек на форума изпуснал факта, че Блонд не е отговорен нито за историята, нито за играта в Асасините.