Синът на пустинята

На мен пък си ми остава любимата книга-игра. И най-страхотната за мен!

Книга-игра в най-експлоатирания сетинг за бг жанра: пустиня, жарко слънце, низвергнат принц-султан.. какво интересно и ново може да очаква човек от такава книга-игра всъщност? Да си призная, вчера я захванах да чета с известна доза притеснение, че ще ми се загуби приятния спомен, защото не си заслужава толкова колкото я помня...

Ами за мен лично едно от най-добрите произведения на жанра въобще! Няма да възхвалявам тактическите карти в нея, види се има както привърженици, така и противници на този тип игра. Блонд с течение на времето така или иначе ги разви и опрости в Пустинна буря и във втората книга за Флавия. Все пак голям плюс е, че от 6 карти в Синът на пустинята - всички те бяха различни по вид, правила, начин на игра. Може да не са реализирани в пълна степен (например битката за кораба), но е идея, която някой може да опита за в бъдеще да впрегне. Твърде много внимание да се отделя на един елемент на книгата е грешка според мен, и Честта на Зур се развива по тактическа карта и ако знаеш откъде и как да минеш, става скучнувата, ако и писана десетилетия по-късно. Мисълта ми е, че при първо изиграване (или такова след 10-15 години) не помниш почти нищо и експлойта е сведен до минимум.

Битките... битките и преговорите! Това според мен е най-силната част от играта: напълно логични и закономерни в огромната си част, липса на повтаряемост и скучен зарчемет. Предмети и умения - балансирани, крайната цел достижима. Набирането на кораби, спътници, наемници, влюбване, спасяванки и прочее, приятни и увлекателни и разнообразни. За нито момент в играта не се почувствах, че съм изпаднал в ситуация - повторение на предна такава. Ако нещо съм запомнил от предна игра, то това са изображенията. Можех да вържа част от персонажите по имената и портретите им, корицата - уникална (ако и в друга форумна тема да е разисквана приликата и' с чуждо издание и т.н.).

Историята и сетинга - клиширани, за мен поне лично, но когато съм я чел за първи, втори, десети път едва ли ми се е струвало така. Доста вероятно точно тази книга-игра да е наложила стандартите ми за това лоре (Lore), а те ще да са високи, защото едва бих признал други в същия или подобен свят, а опити след това - бол. Без излишно впускане в детайли, повествованието си върви и постепенно разкрасява персонажите на Алтрас и Халс, с малко текст - постижение голямо.

Определено едно от любимите ми неща на Блонд (и в миналото, а види се и днес). За творба правена преди почти 30 години - всичко най-хубаво само, и шапки долу.

Metodi писа:

Много са мненията във форума относно това каква трябва да е "идеалната" книга-игра.Основната теза е , че схемата за игра е решаваща и за пример се дават "Кървав меч" и други.Все пак и историята е призната за важен фактор - да е интересна с развити образи.Аз ще споделя с вас личните си пристрастия.
Една книга въплъщава в себе си синтеза от елементи за шедьовър - "Синът на пустинята" !
Нека да започна с чисто графичните елементи.Цялата корица е в пустиннни цветове - бледо жълто до тъмно оранжево.Вътре разделите са в рамка с арабски мотиви.Цялата книга е издържана дори визуално в стил.
Историята е интересна и много добре развита.Преврат с дълга и кървава предистория и много герои с решаваща роля в играта.Участват и в по няколко ситуации.
Образите ! В множествено число, да.Това е едно от нововъведенията - няколко главни образа и няколко второстепенни, всички пълни и живи.Всички са представени с кратка характеристика и портрет.
Схемата на игра - връх в книгите.Първо има малко лични данни, които се смятат лесно и не затормозяват.Второ - схемата на битки е велика.Решаваща е логиката в ситуациите и тя води до промяна в точките, а не случайни хвърляния на зарчета.Не зацикля никъде.
Игровото пространство и картите ...Ей как ги е измислил ?! Едната е с движение по карта - играчът сам решава колко време да скита из нея, защото има начало и цел.После има и движение в лабиринт - епизод по епизод.Тактическа карта с разполагане на сили - битката за кораба.
Сюжетната линия е последователна, но богата и с доста странични приключения.
Изобщо каквото и да се каже ще е малко.Първата самостоятелна на Блонд и най-добрата му като "техника" изобщо.Така, че пишете какво ви е мнението.


PS : С особен интерес очаквам мненията на г-н Уейн и евентуално критиките на г-н Майндкрайм.

Графичното оформление с арабски мотиви и на мен ми грабна окото. Понякога докато я четох си пусках инструментална музика с ориенталски елементи и направо потъвах във филма. Портретите на героите си бисер. Тактическата битката на кораба беше един от най-яките и свежи моменти - иновативност от високо ниво.

Pavel писа:

В битката с пиратите на кораба нещо беше замотана системата за пресмятане, иначе играта е култова, гатанките в затвора къртеха просто

И аз се обърках малко, но бързо разплетох казуса. Това, което подвежда е, че е написано да събереш отрицателните числа, а е пропуснато че може да има и положителни (и те също трябва да се добавят, но с обратен знак - намалят ефекта на отрицателните). После не е много ясно ако например имаш 3ма останали пирата и чертири гърнета с гръцки огън и два лъка, дали можеш да използваш всичките оръжия или само 3 от тях.

stalk писа:

Някой знае ли защо Халиф Хартран, умираше от оникс, защото аз така и не разбрах? Може да ми бъде казано и на лс, за да няма спойлери.

Супер въпрос! Пишеше "може и никога да не разбереш". Аз все още не знам защо

hameleona писа:

В определена степен, тя е от най-не-интерактивните книги в жанра.

Ако можех да давам медали за най-наивни изказвания - тук окачвам златото. Играта е изпълнена с моменти, когато предишни решения/изходи от ситуации определят какво и как ще се случи в последствие. Хубавото е, че почти няма случаи, когато последствията са фатални (освен ако не са се натрупали грешни избори).

psicho_lg писа:

Книгата е прекрасна като се почне още с галерията на героите мине се през няколко вида карти,преговори,морска битка,двубои,гатанки,ако щете даже и наивното сваляне на арабска принцеса.Има го Халс не на последно място да дърпа ушите на героя и не само.А и в коя друга книга може да оберете публичен дом,че даже и джамия И всичко това подправено с неподражаемия хумор на Блонд.

мен малко ме е яд, че изтървах обирите - много хора разправят какъв купон са

Mayday писа:

Лошото в случая е, че ако си перфектен пропускаш част от приключението. Често постройката е обратната - за да постигнеш максимален резултат, трябва да преровиш всички места (всъщност, това го има и в Синът - заради движението по картата).

Наскоро препрочетох Синът на Пустинята и Вкусът на Кръвта. Обикалянето по карта май взе да ми харесва.

Да, понякога за да минеш през интересните моменти на играта, трябва да си направил няколко грешки преди това....

snake_fang писа:

Mayday писа:

Лошото в случая е, че ако си перфектен пропускаш част от приключението. Често постройката е обратната - за да постигнеш максимален резултат, трябва да преровиш всички места (всъщност, това го има и в Синът - заради движението по картата).

Наскоро препрочетох Синът на Пустинята и Вкусът на Кръвта. Обикалянето по карта май взе да ми харесва.

Да, понякога за да минеш през интересните моменти на играта, трябва да си направил няколко грешки преди това....

Това е парадоксът на средния път - ако играеш перфектно, изпускаш съдържание, но ако играеш по средата, между перфектното и трагичното, тогава обираш каймака на книгата-игра.