"Майстори на меча" 1 и 2

първо не знам точно 150 кила изобщо дал иса докарвали, второ, аз съм 130 без товар и съм приличен фехтовчик (поне сред аматьорите в градчето ми )

hameleona писа: писа:

първо не знам точно 150 кила изобщо дал иса докарвали, второ, аз съм 130 без товар и съм приличен фехтовчик (поне сред аматьорите в градчето ми )

Явно си сръчен, затова си добър на фехтовка. Но броня не носиш. И надали правиш салта по време на фехтуване, особено с досепхи на гърба.

Ами 150, защото Брис е 100-110 кг (цитирам по памет), а пълни рицарски доспехи правят към 40-50 килограма. Иначе средният кръстоносец може и да е бил по-лек.

Пак бива, само двойно ги завиши килата на бронята

Радо писа: писа:

Сигурен ли си че доспехите са 50 килограма ?

Абсолютно е сигурно, че не са!
Бойните рицарски доспехи са в диапазона 22-33 кг, като към горната граница отива бронята на един индивид, който е бил висок 2,10 м. На нагръдника му има вдлъбнатини от куршуми, които не са го пробили!
За сравнение, стандартната екипировка на пехотинец през Първа Световна Война е 35 кг и я носи пеш, а не на кон!
Както казах, на Сашо му е трябвал "танк" за играта, което е ок. Само че като е избрал европейски рицар, после е смешно да обяснява, че е "реалистичен". Може да е много неща, включително "забавен", само че "реалистичен" не е едно от тях.

vg писа: писа:

vg писа: писа:

hameleona писа: писа:

vg писа: писа:

Брис, както и другите герои от "Майстори на меча", е силен, когато се изправяш с твоя герой срещу него и изглежда слаб, когато играеш с него срещу други. Както е във всяка игра, в която има някакво предизвикателство. Естествено е да е така. Всъщност Брис е най-реалистичният герой от "Майстори на меча".

И как така грамадан в доспехи с тегло около половината от собственото му (а той е над 100) няма да е бавен ! Ако рицарите не бяха бавни, как пък ние българите сме ги разбили в няколко битки през Средновековието ? Да не би да ни е провървяло при хвърлянето на заровете

Единственото в "Майстори на меча", което може да е по-реалистично, е да има действителен жребий за разпределение на участниците по двойки и така да се получат разклонения, от което обаче обемът би нарастнал значително.

Не се излагай, а вземи прочети малко защо сме ги били. С най-добри чувства го казвам.

Знам защо сме ги били, официално. С хитрост. Бавни са били умствено. Само че сме ги били няколко пъти (в шест от седем битки) и надали всеки път с една и съща примамка. Докажи че скоростта няма връзка, ако можеш.

Няма как човешко тяло с общо тегло 150 килограма да е пъргаво, ей т'ва беше въпросът.

Първо, няма 150 кг, ако той самият не е над 120.
Второ, сумистите могат да правят салта и цигански колела, като специално ги наказват, ако изразяват така радостта си от победата . Добре тренираните рицари са можели да скочат на седлото в пълно снаряжение без стремена. Болшинството хора тук ше се пребият, ако опитат да го направят без бронята.
Трето, ако бронята те правеше бавен и тромав, щеше да е нещо, което врагът иска да облечеш, не обратното !
Трето, били сме ги с тактика, която при рицарите е била трудно реализуема. Причината обаче е в наличието на централизирана държава при нас и традиции в областта на дисциплината във войската. При тях важи базовото правило на европейския феодализъм "васалът на моя васал не е мой васал". Като следствие, имаме купища обучени военни, които искат да се прославят и не приемат добре заповеди от теб, дори да нареждаш на шефа им. Тоест, били сме ги, както римляните са били германците - с дисциплина, стратегия и тактика .
Бързината на отделните войни можеш да я забравиш, да не говорим, че няма отношение към книгата. Първо, бронята на българските тежки войни не е била по-лека, отколкото на много рицари. Второ, въпросните рицари не са имали доспехи, като на Брис. Те още не са били измислени ! Даже Колин го пише в предговора си към книгите за Реконкистата, защото той си проучва добре материала.

Отделно силно препоръчвам да избягвате използването на масови битки, за да аргументирате изхода от двубои или качествата на оръжия. Дори при малки групи важат съвсем други неща. При големи вече говорим за отделни клонове на военната наука. А когато въпросните оръжия не са използвани изобщо в тези битки, въобще не искам да коментирам !

Обратно на темата - одеве се запознах с "Предизвикателството" - което ме остави със... Смесени чуства. Наред:

+
В книгата са описани осем доста интересни героя. Може да се отпочне кампания с четирима от тях по отделно, което дава доста голямо поле за преиграване.

-
За игра е достъпна по-малко интересната половина. Със сигурност обема щеше да стане двоен и троен, но Сокол или грозния пират ми се сториха доста по-интересни герои от човека-танк и Воймир.

+
Тестовете за допълнителни точки бяха интересни и на различни тематики, като все пак предлагат различни варианти за отделните герои. Ултимативно обаче вариантите се изчерпват след няколко преигравания - недостатъка на тестовете.

+
Битките бяха доста компактни, което доста повишава трудността - леталния изход става доста по-възможен.

-
Горното обаче доста скъсява играта. В този случай повече възможни противници (повече кръгове на турна) щяха да дойдат по-добре.

-
Литературата определено ми куцаше, и то на доста места. Текстовете бъкаха от поетични описания, едно от които би стояло добре на половин страница текст. Както бяха на мен ми дойдоха повече.

-
Малко се изненадах, но "успешния" край на играта завършва с... Описание на смъртта на противника и надпис "КРАЙ". Ни епилог, ни нищо. "Бойците на Орм" си имаше финален епизод за всеки от героите (както и начален, впрочем), който повмагаше да се изгради доста добре образа на героя. В "Предизвикателството" този момент е доста претупан.

Е, май минусите станаха повече. При случай ще се запозная и с първата част.

Тази книга-игра супер много ме изкефи като я прочетох. Най ме кефеха Хатлан, Кенои и Джадаг. Сокол нещо не си го спомням какво точно представляваше. Спомням си как с Хатлан се бих срещу Брис. Той развъртя меча си в началото и го заби в пода. След което аз не се церемоних и го убих нечестно, докато той се опитваше да извади меча си от земята.

Благодаря ти за информацията. Сега май взех да си го припомням малко.

stalk писа: писа:

А, за Ейдриън Уейн, мен пък Майстори на меча ми хареса страшно много. Но само с две самостоятелни книги, тоест една разделена на две ( Годзила не съм я чел за жалост), не бих могъл да го сложа на челно място. А и не ми е толкова любима, колкото Синът на пустинята. Колкото до доблестната цел и историята, която липсвала в Майстори на меча. Мен пък до голяма степен ми допадна и заради това. Това с доблестните цели са твърде изтъркани и нереални истории. В истинският живот, всичко се прави с лична изгода, а не заради доблестни цели. А историята, има турнир, хората отиват да се бият, каква повече история трябва да има? И в екшън филмите и биткаджииските, в повечето случаи, няма кой знае колко велики и интересни истории. Мен тази книга-игра, много ми хареса, защото бойната система според мен беше много добра, защото героите бяха готини ( макар, че бяха малко) и защото по принцип се кефя на битки и турнири. Макар да предпочитам боя с голи ръце, пред този с оръжията.

В истинския живот всичко се прави за доблестни цели. Останалото е плод на нашето въображение
: - )

Много си далеч от реалноста. Но браво, че вярваш в такива идеи.

Мисля, че всъщност ти не разбра закачаката.

Защо ли си мисля, че тези двете книжки могат лесно да се преработят и да станат една, но по-добра

Monevwww, колко си непрозорлив! Нали затова са забранени от автора!

Първата книга ставаше, малко ала Мортал Комбат. Дразнещото за мен бе, че не можеше да се играе с всички герои - нинджата и Сокол, а те май бяха най-готини.

Какво има във втората книга, още от същото или подобрения? Героите са различни, смятам?

Геройте са другите, няма особенна разлика освен че е по рядка от първата.