Re: Синът на пустинята

След множество препоръки от познати , реших че е време и аз да прочета Синът на пустинята от Блонд.
Със сигурност е една от най сполучливите книги на автора. Доста новаторска за 1995-та.
Мини картите в самата книга, дадоха доста свобода на придвижване, което ми хареса. Имаше опция да пропуснеш някой от тях или да минеш през всичко. Аз разбира се я разнищих до последния детайл (поне така се надявам).
Историята е много приятна и факта, че всеки от персонажите има рисунка и малко инфо за него е впечатляващ. Даже и човека плъх .
Дори не мога да кажа колко ме радва факта, че нищо не се решава със зар или късмет, а всичко е въпрос на смислени избори. Много е дразнещо, това дали умираш или не да зависи от това дали си хвърлил над 3 или не или дали си поел вляво да речем.
Добре построено приключение и книга като цяло. Нищо излишно или натрапчиво. Не случайно пише Тактическа.

В заключение не знам дали е най - доброто което съм чел , но със сигурност отива в топ 10 с някой заглавия които са ми направили страхотно впечатление 90те.

Пропуснах да спомена , че наличието на много илюстрации също беше супер. Арта си беше на ниво. Добре се вписа в цялостната картина на приключението.

Mindcrime писа:

Навикът на Уейн да говори от името на другите, уверено да натрапва какво биха могли и какво не биха могли да направят, би бил дразнещ, ако всичко останало му беше наред.

Това е много хитро казано и ми хареса. А тази тема явно от самото начало е пусната с идеята да е заяжданка, което не е особено приятно. Относно моето мнение, Синът на Пустинята и за мен е много високо ниво книга-игра. Не случайно е първата книга-игра от старата вълна, която прочетох след като преди година се завърнах към юношеската си страст (четене на книги-игри, вълнуващи избори на хартия, оспорвани битки със зара и т.н.)

Ейдриън Уейн писа:

О, чакай малко, не е ли "намалял форумът"? Ти съвсем си изперкал значи?

Форумът определено е намалял с най-важния си участник - Уейн.

stalk писа:

Мен първата ми любима е Синът на Пустинята, Втората Тъмната Страна на Земята.

Тъмната Страна да е любимата книга-игра на някой - това ми звучи като диагноза. Това го пиша отчасти с идеята да акцентирам над това колко е куха тази тема барабар с всичките коментари, които изчетох до тук.

kiril_ps писа:

Не смятам Синът на пустинята за КИ която заслужава да бъде в топ 3, но въпреки това е готина. Разнообразната игра е силата и', но балансът...

Първият, който от страница насам споменава нещо конкретно за книгата (в тази връзка да споделя, че подкрепям това, че сте баннали Уейн, но и коментиращите досега не сте някакво ниво много по-нагоре в коментарите си).

Кое ти се струва кофти в баланса? Това, че не се умира лесно и почти винаги има алтернативен път? Или нещо друго?

gbm писа:

Предлагам на сегашните собственици о'врме да се погрижат за всички патенти и разните там юредически въпроси. Както казва един герой от първия "Индиана Джоунс" - "след милиони години, това милиони ще струва"

Вилиан е човекът, който е вещ по темата с авторските права.

George-AL писа:

Понеже стана дискусия искам да обясня къде е най-големият недостатък на книгата. Това за мен са точките. Правена-недоправена работа
Наднкивам в ПРАВИЛА

Почти всички преговори в тази книга протичат под надслов „Схватка от Х ниво”, където Х е число от 0 до 16 вкл., отразявайки сложността и продължителността на битката. Взимайки решения ти ще получаваш наказтелни точки и когато те достигнат Х, ще преминаваш на т.нар. фатален епизод, носещ ти загуба на точки Издръжливост и указан в описанието....
Изключение са схватките от НУЛЕВО ниво, където всяка грешка е фатална. Тези правила важат и за преговорите....

никъде не е указано колко са максималните точки с които разполагаш за 5 ниво,(предполагам че са пет, м това е мое предпооожение може да с десет!) и дали ти се зануляват точките от по-предни преговори. Такова нещо - дали се зануляват точките - няма и в края на тези преговори. Не става ясно ако събера 4 точка продължавам ли с тях на следващите преговори или започва ново броене.

Да, и на мен ми направи впечатление, че е пропуснато да се уточни, че Х е нивото на преговорите, но това е лесно да се отгатне. А да предполагаш, че точките се натрупват и прехвърлят към следващи битки/преговори е малко като да търсиш под вола теле. В математиката на моркската битката, когато отблъскваш пиратите също има неточности - говори се само за наказателни точки, а всъщност можеш да имаш и положителни ако (следва голям спойлер)



Освен това после не е ясно ако имаш 5 гърнета с гръцки огън и 3 моряка, можеш ли да използваш и 5те гърнета? А ако имаш 2 моряка и три лъка, можеш ли да използваш и трите лъка? Това са подробности, които не са уточнени в правилата и се налага читателят да търси най-логичната интерпретация.

Прочетох цялата тема... с малки изключения толкова безсмислие и дребнавост на едно място........

Модерация (ringlas): За по-удобно проследяване на дискусията, моля избягвайте публикуването на множество последователни мнения в рамките на кратко време. Вместо това, използвайте бутона „Редактирай“, за да допълвате вече пуснат пост. Публикациите на Симеон бяха обединени в едно мнение за по-добър преглед и яснота.

Не бях чел Синът на пустинята в онези хубави стари времена, но през годините често чувах да се посочва като една от най-добрите книги-игри, че дори и като най-добрата. Покрай излизането на продължението ѝ, логично, трябваше да поправя този голям свой пропуск и ето, че денят дойде. Странно нещо са книгите-игри - като препрочитам някои от тях понякога ми се струват крайно наивни, безинтересни и ме разочароват, дори да са ми били любими като дете, други са успели да задържат магията в себе си и ме увличат все едно съм отново на 12. В случая изживях първия си сблъсък с тази книга на 39 и... Тя нито ме впечатли, нито ме разочарова. Със сигурност е няколко класи над миналогодишното предложение на Блонд - Вечният Воин и успява да бъде поне малко увлекателна, въпреки някои свои проблеми. За разлика от споменатото недоразумение с топ елфки, тук си личи, че авторът е писал с вдъхновение. Макар историята да е от възможно най-клишираните - наследникът в изгнание, който се завръща към трона, стилът на писане е приятен и книгата се чете леко и бързо. Проблем за мен бе, че в опита си да създаде мащаб - голямо пътуване, събиране на съюзници, тези части не се усещат съвсем кохерентни, а просто като сбор от парчета, през които сюжетът бърза да премине. Блонд се е опитал да въведе "чистата тактика", като премахне досадните битки със зарове и горе-долу е успял. Със сигурност е много по-добре битките и преговорите да протичат чрез избори, отколкото чрез хвърляне на зарчета и банални сметки. Не му се е получило съвсем, защото някои от картите са леко досадни, други са натоварени от правила, които натежават, особено като после видиш какви глупости си е измислил при калкулирането на битката. Един фрапиращ пример бе абордаж на кораб, където трябва да разположиш моряците си по ключови точки. В повечето точки пиратите нападат по 1-6 човека, но в едната нападнаха 32-ма Що пък не? Що да не се сети играчът, че там ще са толкова. Подобни балансови проблеми има и в основния показател - живота. Там започваш с 40 точки. Загубих точки четири-пет пъти, кога 1, кога 5, не повече. В същото време има и места, където си възобновяваш живота и направо се зачудих теоретично можеш ли да умреш в тази книга от загуба на точки живот? Може би, ако си го поставиш за цел. Накрая има една безумна сметка колко отцепници са останали, които трябва да пребориш, за да станеш законен султан. Там няма да разсъждавам как е направена формулата, но в моя случай се получиха 30 отцепници. Викам си хубаво, какво толкова. Имам огромно мнозинство в съвета на старейшините, имам зад мен войски, наемници, пирати, ръката на принцесата и какво ли още не. Един разумен старейшина ми каза - пращай войската и да ги смажем тези. Викам си, да чудесно. Но играта тук не дава избор, принцът сам заявява, че не можело така и той щял да иде сам да се разправи, заедно с приятеля си Халс. Един велик войн и един пикльо срещу 30 мъже, укрепени в лагер. Еби му майката. А може и да са повече. Отидохме, набихме ги и идва техният главатар, с него трябва да се дуелираш 1:1. Играта предлага избор - ще се биеш ли по правилата или ще го посечеш с мръсна игра. Викам си - сега, ние за да сме честни влязохме двама срещу тридесет, сега ще правим нечестни хватки. Ще се изложим и хората няма да ни припознаят като благородни господари. Да, ама не! Ако се дуелираш честно онзи те убива и играта свършва. Много наивна книга като цяло. Мога да си представя защо навремето се е харесвала, има определени достойнства - доста интерактивна, макар и небалансирана, що-годе увлекателна, макар и наивна, но това категорично не може да бъде най-добрата книга-игра за старата вълна, за мен. Миналата година като препрочитах Нощта на върколака, за секунди бях потопен в една магична приказка, за която продължавам да се сещам с умиление, докато тук текстът е четивен, но далеч от онова майсторско ниво. Като игра - смел опит за революция, недостатъчно добро изпълнение. Ако не сте я чели, заслужава си да се мине през нея, но не очаквайте чудеса.