"Принцът на Алкирия"

"Принцът на Алкирия", също като "Варварския бог" се оказа точно каквато я помнех и не ме разочарова. Текстът ми се струва като цяло по-добър от този на дебютната (който също се четеше леко) и макар да няма особена разлика във времето на написване, личи си как (вероятно окуражени от успеха на ВБ) авторите тук доста по-смело наблягат на хумора - стилово е много по-лековата ПнА. Това считам за плюс за този жанр, разтоварващо и леко за четене е, с изключение на случаите, в които разваля малкото по-сериозните сцени (едното от двете предимства на ВБ - там някои сцени имаха тежест, тук винаги някое лафче влиза да я зачеркне). Мисля че точно за това има част от хората, които харесват повече ВБ - усещането за епика, че някой спасява света; тук усещането е в стил "двама айляци отиват на плаж", въпреки залога. На някои и това ще им хареса, така че му оценявам чара.

Второто предимство на ВБ е разнообразието на случките - в общи линии няма никаква повтаряемост, докато тук първата половина от книгата е "маски" и стражи, стражи и маски. Във втората половина нещата обаче си идват на мястото и според мен е значително по-добрата, по-добра и от ВБ.
Големият недостатък на ВБ, липсата на игралнa и художественa кулминация, тук е оправен наполовина - литературно я има, игрално - отново липсва, наблюдател си във финалните сцени, което никога не е добре в една игра.

Въпреки че е по-малка по обем, струва ми се че я четох по-дълго, със сигурност има много повече сюжетно развитие и присъствие на героите - вероятно е по-малко разклонена, което също е плюс за мен.

Сега към играта - по-добра е във всяко едно отношение. Предметите се ползват повече (макар и не достатъчно), този път е пълно с избори и макар да е трудно да предвидиш дали най-безумният вариант ще се окаже гениалното решение по някаква Блонд и Уейн логика или директна смърт, човек се чувства много по-добре, когато може да избира. Балансът е по-добър, по-трудна е, опитва се да скалира трудността, предвиждайки загубата на живот (и респективно Сила) на героя, което е хубава хрумка. Чисто като атмосфера леко чупи нещата това, например в началото срещаш градски бандит или произволен маскиран враг с 14 сила и 6-9 живот, накря се срещаш с епична огромна змия, към която те подгонван 10 черни маски, и тя има... 9 сила и 5 живот - как да я вземеш на сериозно и да звучи смислено десетимата да те вкарат в капана, вместо да те нападнат? Така де, бели кахъри. Добре е играта.

Като цяло една от добрите книги-игри, идеална за младежка аудитория. Напомня на подобрена версия на Самотния вълк или Битки Безброй - с предимствата да не е безумно трудна и текстът да има повече душа и с право да не се взема прекалено насериозно; и една идея повече фокус на сюжета и героите.