"Дракон в мазето"

Нямам ясни спомени за сюжетите на "Окото на бога" и от "Принца-герой", но едното май беше с некви космически кораби. А и защо му е на Богде Русио да прави пародии на слабичките неща на Ленче Убавицата?

Варварския бог и Принца на Алкирия по-скоро.

George-AL писа: писа:

Танер, изумяваш ме

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

. Един свят също може да е пародия- например Светът на диска - мислех, че знаеш това.

в случаят " дракон в мазето" е пародия на класическите сетинги (и именно това му е хубавото) - приказки с юнации змейове, не знам как по-ясно да го кажа? Точно това е забавното на книгата, тя е направена с цел да бъде хумористична и развлекателна. Типичен хумор в стил "Блонд"

Светът на диска не е пародия. Това е просто свят, който се носи върху четири слона стъпили върху А-туин.
Но какво точно пародира Дракон в мазето все още не ми е ясно. Ти говориш, че пародира приказките с юнаци и змейове, но аз не си спомням точно в този период да има бум на книги, в които да бъкат дракони и герои, които да ги малтретират.*
Дори се чудя колко ли книги-игри от български автори има, където се срещат дракони - Орб, Лорд и магьосник... - помогнете, че не сещам.

Че е направена хумористична, тук съм съгласен, но не и че усмива нещо.

* Сравнението ми е с произведението Дон Кихот, който е пародия на бума на рицарски романи за времето си.

всички класически приказки в целия свят са именно такива. Хвани коя да е българска народна приказка - отива юнакът, убива змея, жени се за принцесата и получава половината царство. Такива са приказките на Братя грим, и много от тези на Шарл Перо. В някой„и от приказките юнакът не убива змей, а някакво друго чудовище - например великан, но това е без значение. Е "дракон в мазето" е пародия. Героят не е типичният юнак, а драконът е "добър"
Ащо щеш" Нещо някъкакво такова" също спада към този жанр - Уилко осмиваше идеята, за принцесата, която трябва да бъде спасена. При него също имаше добри чудовища.
Не знам нито защо мислиш че класическите книги с дракони за са даден период, нито защо мислиш, че става дума само за книги -игри?
но щом сме почнали - дракон има в Ледената Цитадела (героят го убива, за да отмъкне принцеса), в разказа на Върдж за Зандала (героят го убива, точно след секс) дракони има в лорд цялата серия за Орм (трябва да убиеш дракона), във Варвари нашестненици, Дракони напред, Лорд Дракон, Лорд и Магьосник и и много други.



понеже споменах Пратчет и пародия - точно този жанр е пародирал и Пратчет,

много се отклонихме от темата, но това са неща, които всеки би трябвало да ги знае

Абе не е важно дали е пародия... важното е, че Дракон в мазето е яка също като Варварския бог, щото и в двете ходиш... да спиш по кръчмите!

Джордж, с мнението си нищо не доказваш, че Дракон в мазето е пародия. То не е пародия, а просто е книга-игра със щипка хумор на някои места. Тя е хубаво написана, като на места има абсурди, които не се набиват на очи.

Добромире, по изключение съм съгласен - не е важно дали "Дракон в мазето" е пародия, важното е че може да си прекараш приятно с нея. не е най-впечатляващата КИ, но разведряваща, и има хумор в стил "Блонд".

но по принцип- замисли се. Ако един наемник търгне на дълго пътуване и не си легна да спи в хубава староприемница (кръчма) където да преспи - какво ще се случи? Вечерта ще дойдат едни разбойници, ще му прережат гърлото докато спи и ще го оберат. Ако пък влезе в някой бълхарник, може да го оберат.* Затова много важно героят да намира кръчми където да има баланс между качество на услугите и цена. Отделно - кръчмите са идеално място за клюки, нещо като средновековен Интернет, оттам умнитя герой научава последните новини.

навремето като правели селата, гледали в центъра на селото да са Училицето, Църквата и....кръчмата. после строели всички други сгради около тях.

Танер, щом, собственото мнение на Пратчет за книгите му, както и как го определят в укипедия няма значение за теб няма какво да си говорим. Бих могъл да те питам ти въобещ знаеш ли какво е пародия, но не искам да тръгвам по тази плоскост, че съвсем ще се отплеснем. Предлагам да спрем дотук.

Относно "Дракон в мазето" - едно от най-смешните неща е, че изпита на героя е труден, сякаш има цяла тълпа от на кандидат-герои, а то всъщност има само един герой. Това ми напомня на "вещерът" където гералт разбира е пратен да убие чудовището и разбира че преди него има трима-четирима провалили се вещери, последният кандидат много е мислил, над всички варианти, но накрая се е отказал, защото го е дострашало, а не е бил глупак.

П.С. "Варварският Бог" си ми остава любимата книга -игра въпреки много сгрешени препратки.

*добромире, много те моля - прочети "Пътя на тигъра" там можеш да избираш в каква кръчма да влезеш, когато подготвяш бунта срещу Узурпатора и това не е без значение.

Все още стои въпроса "Какво значи по-бюджетен?" и връзката на евентуалния отговор с книгата.

Sando писа: писа:

Все още стои въпроса "Какво значи по-бюджетен?" и връзката на евентуалния отговор с книгата.

Тълкувам израза на Уейн, "по-бюджетен", като "опростен заместител". Демек опит да се пресъздаде атмосферата от онези книги, разполагайки с по-малък "бюджет", който в случая се явява налично време и максимален обем на книгата.

Много забавна книжка беше! Бях избрал самурайския меч, който беше най-безполезен хаха

Защо продължението така и не видя бял свят?

Доста смело е да се определи "Дракон в мазето" като пародия. Като такава я помнех от дете, но освен началния епизод няма нищо комично в нея. Да не говорим за безумието със спането покрай избитите... Не че нещо, ама май никой не е отбелязал в темата, че те са мъртви, тъкмо защото ти си бил караул и си задремал през нощта. Потресающо!
Инак доста скромна като литература, епизоди, избори, дневникът тоже. Но както си го пише Блонд в увода, странна година е била 1996, пък съдейки по това и следната 1997. Добре, че съм бил дете, че да не гледам толкова сериозно на случващото се.

Еми след препрочит около 15 години по-късно. Разбирам защо тогава не съм я запомнил с нещо кой знае какво. Супер лесна и лека книга, почти няма шанс да умреш. Избираш разни предмети, който общо взето са като на късмет , не знаех кое какво е , влезеш ли в епизода задължително го имаш вече ... Изборът с мечовете няма особено значение за историята.
Остави усещане в мен, като че си е взел хонорара за нещо направено а супер малко време. Самата книга се минава за кратко време също.
Като цяло съжалявам, че съм я взел. Но оценявам усилията за правене на приключенска , фентъзи книги игра.