Вкусът на кръвта

Една от книгите която всъщност доста ми хареса - "Интервю с Вирош" предлага доста различен прочит на традиционното фентъзи, и доста ни отдалечава от света на Валенс - както го знаем от хрониките.

Мисля че излових Блонд в издаване на полу-готови чернови - първите 50 епизода реално са недостъпни при изиграване по неговите правила.

Парадокса идва от това че никъде няма статистики за непревърнати таласъми (очаква се да ползваме данните за превърнат Вербьор, което е абсурдно).
Личното ми мнение е че автора е имал предвид по-особени статистики за вербьора от началото, при това първо стълкновение е невъзможно да се нанесат щети с началните оценти на Вирош. Което пък би направило изследването на замъка абсолютно невъзможно.
Може би, един "човек" с малко завишени оценки за сила което да даде преимуществото на вербьор ще е удачна редакция.

По дяволите, дори последния джентри на път за Венек е повече от опасен противник - при условие че замъка не е изследван и съответните бонуси не са получени.
Прочее - не е и изрично отбелязано какво става със статистиките на Вирош при превръщане с Арх - дали някои от бонусите се запазват (примерно такива които идват от прочетена книга?).
Тромавата система за битки пречи и тук, но поне не е извращението от "Ловците", където се налага да се пресмятат масови мелета.

Абе, май Русия не му е мислил много с правилата и тук. Затова пък, определено е наблегнал на светосъздаването и историята. Определено ми е от любимите, и не ми беше досадна и в наши дни. (Е Вирош става леко досаден с емовщината си на моменти, ама не много). Също, чудесно е че историята на Вирош е всъщност завършена - за разлика от историята на самия Валенс... Така да се каже, още от ловците разбрахме "как". От "Вкуса" разбрахме "защо".

Естествено, възможно е "Интервю с Вирош" да бъде оценено и като "опит на Блонд да си пробута литературата като книга игра."

Тези двете никога не съм ги чел. Сега се надъхах покрай "ревюто" на Пешката и ще ги пробвам.

nixata писа: писа:

Тези двете никога не съм ги чел. Сега се надъхах покрай "ревюто" на Пешката и ще ги пробвам.

Едното е от добрите неща на Блонд, другото от най-слабите му...ще видиш разликата

Кое е силното и кое слабото?

Обожавах Ловците. Сега не я мисля за чааак толкова добра, но спокойно е в горната третина на Старата вълна.

Ловците предлагат възможност за преиграване с относително различен отряд и много различна стратегия. Въпросните ловци тотално не са балансирани (има доста по-силни и доста по-слаби), но това не вреди на реалната игра, защото е съзнателно дизайн решение. Последно я преиграх миналата година и си се държи супер. Единствените много остри проблеми са с баланса някои битки, където дори да вземаш правилните решения, пак има доза шанс.

Ако трябва да нахвърлям плюсове и минуси за Ловците:
- Заровете имат прекалено голяма тежест
- Ненужно усложнени правила
+ Множество герои и съответно инструменти за кустомизиране на разиграването
+ Интересен сетинг, интересен плот, интересни персонажи
+ Доста интересни решения за вземане
+ Много възможности за преиграване

Съгласен съм с мнението на Къртача

Ловците не са балансирани като бойни качества, но това не значи, че няма изобщо баланс. Така например за да вземеш пръстенит от последната мисия (Църквата) трябва или да пратиш Валенс на мисият или да имаш жена в екипа, та е тъпо да изпускаш и Нора, и Елинор. Жените са по-слаби като физика, но имат доста наблюдателност та може да компенсират в разкриването на капаните.
Разбира се когато изпращаш ловците трябва да имаш предвид следното - най-силен е Марек. Срещу него трябва да изпратиш някой с много вяра и умения в боя (Ктулху или Дейк), посел по сила идват Фейн и мацката, защото са двама, после Асика. и най-последен е Яриус.

сетинга е много интересен, имаш възможност да управляваш различни герои, а имаш и три вида селяни и трябва да се съобразяваш с това
Можем да добавим в плюс, че тук няма характерното за Блонд скитане по картата, а имаш пет дестинации които са вероятни цели и в които трябва да разпределиш силите си, да локализираш терена за присъствие , да провериш къде са вампирите и и да ги избиеш - добро като замисъл

Лошото е, че има ужасно много зарове и ужасно много зависи от зара. Например ако при Яриус попадне някоя от жените (а те са доста бързи) ги опуква.
Нерядко това дали ти ще откриеш вампира пръв или той теб, зависи до голяма степен и от зара.

В този смисъл "Небето ви чака" е много по-добре балансирана. Въпреки това не бих нарекъл книгата лоша, по-скоро е добра, но има своите условности

Нора я пращам при отчето

Що се отнася до Вкусът....

Вкусът предлага историята на Вирош в много по-завършен вид, наблегнато е на светосъздаването

бедата е, че Блонд отново предлага скитане по картата, като в 90 процента от случаите не се случва нищо.


във Вкусът са битка до битка, а нямате представа колко се мъчих срещу джентрито. Вече като почнете да обикаляте замъка, а после и гората и да намирате разни хубави бонуси е лесно, но с Джентрито е мъка, мъка, мъка

Лично аз предпочитам Ловците, но с Вкусът на кръвта историята на Вирош придобива завършен вид

Ето картата на Света. Голяма Фантазма е. Срещу Марек изпращаш задължително Дейк или Томас. Само с голям меч наравно срещу този на Марек, имаш някакви елементарни щансове. Една от любимите ми на Блонд.
Чаво

Кой каквото ще да говори, Тиния е супер затънало място .

Доста години по-късно се добрах до копие на книгата и я прочетох.

Плюсове:
+ Стилът на писане на Блонд си остава може би най-приятният за четене от всички автори на първата вълна
+ Илюстрациите на Ивайло Иванчев към тази книга и към Ловците за мен също са сред най-добрите от първата вълна
+ Чудесно допълнение към света на Валенс и своеобразен прикуъл към Ловците, Вирош е много сполучлив персонаж

Минуси:
+ "Счупена" първа част - с две показвания на поканата минаваш без проблем, но не обикаляш замъка; ако тръгнеш с рогата напред можеш да разгледаш замъка, но ядеш много бой от пазача с алебардата и джентрито, понеже стартовите ти показатели са зле; защо са писани всички тия епизоди ако минаваш транзит с поканата не става ясно; неяснота относно дали повишаването на показателите в тази част остава и за остатъка от книгата;
+ Играе се реално само втората част в гората, след това има още няколко епизода докато раздадеш пръстените и те тава е, като цяло доста кратка
+ Сама по себе си, ако не си чел Ловците и другите за Валенс, не е достатъчно добра

Странно как най-култовата книга-игра на Блонд изненадващо не се сдоби с повече отзиви! Срам за и култовата й корица

Не бих я нарекъл "най-култовата книга на Блонд", макар че поредицата определено е запомняща се. Разбира се, всеки има право на вкус.

Лично за мен "Варварският бог" (въпреки многото грешки) и "Небето ви чака" имат в пъти по-качествена атмосфера и добре изграден сетинг. А двете книги за. Белегаст ("Приказки от 1001 кули"; "Приказки от храма на чудесата") имат много по-работеща механика. от "Вкусът на кръвта" и по-качествено изградени НИП-ове. Света на Валенс е много интересен, но поне за мен тази история стои като кръпка - първо защото не е за самия Валенс. Второ въпреки че е предистория за НИП не е в същото книжно тяло (за сравнение разказът за Анхел е в книгата "Небето ви чака"). Разказът за Вирош се състои от две части

Механиката пак е извънредно сложна, не става ясно Вирош като става архвампир променят ли се характеристиките му. Като цяло според мен Блонд много го е мързяло като е писал книгата викал си е "Айде да отбия номера, като напиша още една в света на Валенс. Изчерпа ми се вдъхновението, какво да измисля...Сетих се, ще напиша книга как Вирош става вампир". Допускам, че е чел малко от Ан Райс и е решил набързо да сглоби нещо в тоя дух.
Дори илюстрациите не ме впечатляват. Реално има две готини илюстрации - на Венек когато те прави вампир и на боя с Яруис. Всичко друго е някак постно. Но пък вече бе 1998 и това се усеща. Що се отнася до корицата като многи други за онова време тя е крадена и не я коментирам.

Тъпото е, че книгата има голям потенциал, но той не е разработен. - това е моя коментар накратко.

Автори: Брус Нейсмит и Андрия Хейдей, илюстратор Клайд Калдуел Clayde Caldwell 1990


Робърт Блонд през 1997. Илюстратор Петър Станимиров


Какво да коментирам на корицата?