"Приказки от храма на чудесата"

Най-накрая си я намерих и си я врътнах два пъти с голям, голям кеф. Само да споделя какво направих при второто изиграване (свързано е с икономиката) - внимание, спойл!

[offtopic]Наемам най-големия цирк и въпреки че мога да избера само една от три трупи - Нина, Брата и Марио, наемам две - тази на Брата и на Марио, целите без изключение. После още допълнителни три артиста, нъл тъй. Накрая на първа част финансите ми надхвърлиха 100 000 [/offtopic]

Най-после я изчетох. Еми впечатленията са ми... Страхотна, Невероятна, Велика!!! Блонд е истински майстор!!!
С тази книга напълно се утвърди като най-любимият ми автор, въпреки че напоследък ме беше разочаровал с една, две книжки. Първата част беше супер - цирка, наемането на трупата,не-изпипаните сметки дори. Съгласен съм за тях, лесни са и са малко досадни, но въпреки това- невероятният стил, страхотната история, готините герои и всичко останало са достатъчни да не обръщам внимание на проблеми с разни сметки. А, ако толкова искате да ви е трудна играта, защо сами не си увеличите нивото на трудност, просто си представете че накрая трябва да имате по-голяма сума, сложете една примерна сума която да е трудна за достигане и сте готови.
Втората част- чувствах се все едно в действителност се състезавам, толкова напрегната битка се получи, че сърцето ми биеше почти до пръсване дали ще победа или не. И в много от номерата имаше тактически решения, което за мен е супер. Аз почнах да ги водя с много, после изведнъж ме настигнаха, че даже и задминаха. Във вторият кръг изравних и отново ги поведох, малко към края му почти ме достигнаха. И от последният номер зависеше кой ще победи, нямах жонгльор и аз се състезавах срещу "Котката" в тоя номер и го победих. Резултата накрая бе 33 на 26 за Храма на Чудесата срещу Животинският Цирк. Невероятно беше, страхотно преживяване.
Третата част - Ами нищо изтъркано не видях. Много ми хареса, почти буквално ме пренесе в друг свят. Беше изключително приятна.
и накрая Епилога - страхотен завършек, велико обяснение което ми повлия много. Последното изречение - За вас остава да се върнете там където сте хвърлили нещо- за мен да ви чакам. Замислям се, че съм тук в този форум и отново чета книги-игри, защото хвърлих нещо навремето в тези книжки- хвърлих емоции и част от себе си в тях. И отново съм с тях, макар вече да не съм дете. Е това, че на Блонд му остава да ни чака вече не е много вярно, поне не и относно книгите игри, за което ме е яд, особено след тази книга. Но щом така си е преценил...
Дали тази е по-добра или Кулите не мога да преценя, за мен и двете са страхотни. Сега мисля да преиграя и Кулите. Белегаст е велико място, вълшебно и прекрасно. И макар, че мога да бъда там само на книжка и във фантазията си, за мен не е малко .

Искам да спомена, че в третата част има малко реклама на "тревата", не че имам чак толкова против нея, но понеже много се говореше за морал, а вече във втора книга на Блонд попадам на нещо подобно... Е, явно не само в Хлапето е имало такива неща. Нямам лично мнение по въпроса доколко е разумно да има такива неща в книгите-игри. Мисля си, че едва ли биха повлияли на някого, но пък кой знае?

Също искам да кажа, че в действителност цирка не е толкова хубаво място, като дете ми харесваше и наистина изглеждаше изпълнено с магия. Но действителността е, че тези животни които играят, биват подлагани на голям тормоз и купища унижения за да могат да постигат номерата си. След изчитането на една книга на Джек Лондон - "Майкъл братът на Джери", вече не съм много за цирковете. Но това не ми попречи тази книга-игра да ми допадне страшно много .

"Приказки от Храма на чудесата" е една от любимите ми книги-игри. Сега виждам, че преди съм казал твърде малко за нея, а и като цяло не е от най-обсъжданите. А уж бяхме изприказвали всичко за всички по-забележителни стари заглавия.

Първата част от играта е нещо като въведение в света на цирка и подготовка за същинското изпитание. Финансовите решения са лесни, но пък някои от изборите могат да имат съществено значение за развоя на втората част. Тези избори също така са предпоставка за няколко преигравания. Възможности да се провалиш още в началото все пак има, но те не са точно от финансово естество.

Втората част е по-дълга. Тя предлага едно необичайно и вълнуващо приключение, което крие и смъртоносни запалахи. Бих казал, че състезанието с Животинския цирк е по-разнообразно и по-напрегнато от повечето спортни надпревари и битки в книгите-игри. Играчът разполага с изобилие от тактически избори и възможни комбинации. Изходът от всяка ситуация може да бъде определящ за крайния успех или неуспех. Или поне усещането е такова, когато не знаеш колко елементи от съревнованието предстоят и колко би могъл да спечелиш в тях. Тази част от играта е основната и е много по-добра от общо взето лишената от избори втора част на "1001 кули", която иначе е приятна книга.

Третата част ми напомня на мрачна приказка от северен фолклор. Играта е пределно опростена (без система), но за сметка на това може би всички избори са съдбоносни. Тази част донякъде напомня на по-ранните кратки и литературно издържани книжки на Блонд и Уейн, но книгата като цяло се доближава най-много до първата за света на Белегаст, "Приказки от 1001 кули".

Книгата има чудесна атмосфера. Освен на приказния свят, това се дължи и на авторовите обръщения към читателя между частите. За жалост загатнатото в края бъдещо завръщане в Белегаст не се е случило в книга-игра и няма изгледи това да стане.

Любопитно е, че "Храмът" предалага едновременно добри възможности за преиграване и изчитане на близо половината текст в книгата. А поне на теория обикновено се изчита най-много една трета.

Изводът: една от най-добрите книги-игри изобщо. Ако не ви допадне, най-вероятно стилът на Блонд по принцип не ви е по вкуса.

Понеже има някакви сравнения между двете книги, мисля да си кажа моето мнение по въпроса. Ами мисля, че до голяма степен съм съгласен с вг, Храма на чудесата е по-добра. Стила е по-силен, много по-увличащ отколкото в първата, втората част в действителност изобилства от тактически решения, докато втората част в първата книга почти всичко си беше основано на шанс. Е аз обичам турнири де, а и героите в "Снежна Арена" бяха страхотни, затова и втората част на "Кулите', също ми харесва много, но това не променя факта, че имаше прекалено много шанс. Храма на Чудесата остава голямо място за преиграване, докато в първата книга, не чак толкова.
Все пак и "кулите" има качества, които според мен, са над "храма" - икономическият момент е по-добър, малко, но по-добър, но това е защото сметките са доста по-малки. И там не е особено изпипан де, но поне не е толкова досаден и толкова лесен, колкото е в "Храма". Другото което е, ами мисля си че наистина втората част на "Храма" е много по-силна от "кулите" като игра, но третата в "Кулите" е по-силна от третата в "Храма" пак като игра, а може би и като история.
Но най-силен във втората книга е именно стила, сякаш е с три класи отгоре, в тази книга Блонд е писал три пъти по-увлекателно. Личи си, че се е постарал.
Заключението ми е, че и двете са страхотни. "Храма" е малко по-добра, поне за мен, но и "Кулите" е върховна.

Интересно ми е дали книгата може да се мине и с трите трупи? Ще пробвам де, но ако някой вече го е направил, би ми било интересно да си каже своите впечатления.

Понеже почти всичко е казано за тази книжка ще се присъединя само към това, че икономическият модел е много слаб, иначе историята е супер.

Чудя се ако някой пусне сега толкова счупена система какво ли би се случило на форума... А едно време номерът е минавал безпроблемно.

Meriadoc писа: писа:

Чудя се ако някой пусне сега толкова счупена система какво ли би се случило на форума... А едно време номерът е минавал безпроблемно.

Ще бъде нахулен и размазан. Но пък не можем да отречем, че гейм дизайна е в разцвета си от тогава насам.

Абе то бива бива, ама чак такъб дисбаланс... Аз да си съчиня някаква схема без да я тествам и един път, сигурно ще излезе по-добра от тази. Като си прочетох стария пост със сметките и ми стана лошо.

Странно е, че тая книжка я прочетох и изиграх 22 години след като е излязла. Историята е оригинална за нашите ширини, героите и образите са запомнящи се, а литературата е на много добро ниво. Може би Блонд като талант в писането и създаването на светове и герои е най-добрия автор както в старата вълна, така и в новата. От друга страна икономическия модел и геймдизайна са много зле, което ако днес се появи такова заглавие ще бъде яко оплюто от всеки фен. Като сюжет и литература бих му дал 5 от 5, геймдизайн 1 от 5, илюстрации 4 от 5.

Колкото хора - толкова и вкусове. Аз пък съм доволен точно от простата икномика. имаш ужасно много пари, инвестираш ги и се сдобиваш с още повече пари. Ако исках игра със сложна икономика, щях да си взема Данъчно-осигигурителният кодекс, а не книга-игра.

Книгата е страхотна има хумор характерен за Блонд, и е пряко намигане към другата книгата за Белегаст. Например в началото на едната книга се появява кръчмаря, от първата другата книга, заедно с Марк и съпругата му. Отново срещаш и Телмар.

Любимият ми разказ е вторият, в който има спортно съревнование и удари под кръста. Третият разказ отново е на митологично ниво.

То икономика няма. Излизаш на плюс от раз. В 1001 кули икономиката беше доста по-интересна особено за пубер. Според мен книгата не е тествана преди да се даде за печат.
Но като си тръгнал да правиш книга-игра с икономика в нея и още повече, че това ти е 32-рата книга-игра не е сериозно да поднесеш на феновете си такова нещо. Майндкрайм затова го уважавам, защото си изпипваше игровите механики. Май само той от цялата първа вълна го правеше.

Не съм разпарчетосвал книгите за Белегаст, но споменът ми за тази е, че математиката е напълно счупена, няма никакъв шанс за фалит, мисля, че в 1001 кули също е така, но там нещата изглеждат една идея сякаш има някаква интрига.
Колкото до илюстрациите за мен не са удачни за книгата и не бих ги оценил въобще. Историята не впечатлява особено. Просто една от любимите ми на Блонд е Приказки от 1001 и тази просто сякаш е бледа нейна сянка.

То това е хубавото - че няма шанс за фалит. Поне според мен.
Интригата е във втората част, когато трябва да се изправиш срещу конкуретния цирк, а накрая и да имаш достатъчно приходи, за да си платиш. Тук се иска от една страна да имаш добра програма, от друга да си наясно с мръсните номера на конкурентите, а ти самията да играеш честно. Необходимо е да знаеш, че екзотичното се цени, а материалното впечатлява повече от нематериалното.

Да имаш хвърляш на ножове или укротител на змии е възлово, защото се пробват да те убият със змия. А най-важно е да имаш клоун, защото най-много точки можеш да загубиш ако нямаш. То е малко като разликата да имаш Патрик Юинг или да го нямаш.
Има и други номера.

Eдит - във втората част има шанс за фалит. Например иска ти 700 жълтици,аз съм оставал с 560 след всички разходи