Приказки от 1001 кули

Само ако не те затруднявам. Навремето харесвах Блонд, чел съм двете му книги-игри за Белегаст, но не съм чел литературно произведение в тази насока. Ала ако книгата е някъде забутана зад дебели лавици - не си играй да я търсиш.

Нещо не ми работят цитатите, беше отговор към мнение #138513, но щом има няколко проявяващи интерес ще потърся книгата.

Има ли връзка с предишните произведения или просто действието е в една вселена ала Марвел?

gishena писа:

Има ли връзка с предишните произведения или просто действието е в една вселена ала Марвел?

Не съм я отварял.
Имаше - 50% в Сиела и я взех, но така и не стигнах до нея.

Тъй всичко се случва в Белегаст.
Главните герои ъъъ героини са дразнещи патки ала марвел всеки успява не заради акъла си а заради други стечения на обстоятелствата. Никога не съм очаквал че подробните описания на света на Белегаст може да са досадни ама ей го на... книгата имаше 11 преиздания, айо са по 1000 броя е направо комерсиален удар като книгите на Райкова и на онази дето пее за Портокаловото момиче.

След като прочетеш книгата я оставяш на страна и си казваш, че Блонд е зъл човек, защото вместо невероятна КИ е написал смотано фентъзи с елементи на разсъдения.

Много странна книга-игра, дори едва се вписва в тази категория според мен. Може би е преработен разказ, така че да прилича на книга-игра, но това може да потвърди или отрече единствено Робърт Блонд. На времето като я четох, имаше една неописуема магия. Тя за мен се състоеше в това, че съчетаваше турнирните книги-игри, които имаха своя определен чар да избираш между "н" на брой участници и редица преигравания. В същото време напомняше на Вампирите на Флавия, в която враговете също вървяха със свои статистики (силни и слаби страни), портрети и т.н. и така можеше да си ги представиш по-пълноценно. Това естествено за втората част на "Приказки от 1001 кули". Но тук според мен игровият елемент е меко казано сведен до минимум, особено ако си се справил успешно с първата част и си натрупал повече от нужното пари в кесията. В този ред на мисли, турнирът като такъв е напълно излишен с изключение на два избора, при които кодови думи могат да повлияят на събитията след финалната битка. Оттам и цели 16 епизода (разказвателни за всеки един боец) от общо 100 за главата са почти излишни.

Копието на книгата ми игра е запазено и вероятно ще остане такова, защото едва ли ще я преиграя пак. Малко игра има само в първата глава и тя е силно зависима от късмета, и хайде да признаем началния избор. Но до там. Една добра идея, останала неразвита. От втората глава си спестяваш поне няколко епизода същинска игра, стига в началото да си избрал девойка за помощник-ханджия, което поне можеше да бъде развито в някакъв романс. Но вероятно Блонд е разчитал на все пак развитото тийн въображение за останалото, поне характеристиките на "мацките", колкото и да са кратки, са описателни.

Най-интересна е разбира се срещата/срещите с Ингве. Подобен трагичен образ е и Вирош в първата част на Вампирите - истинският-лош, който иска да бъде хванат на местопрестъплението и така печели симпатията на читателя. Отделно, там поне играта си я бива - много избори, някак психологично-философски, т.е. тази част от играта е наистина смислена и оправя настроението от предните две части.