"Шоу на смъртта"

Достига до вас благодарение на екип Дигитализация:
Шоу на смъртта - ipdf


Оригиналното заглавие беше "Отвъд решетките". Но от издателството го смениха с ужасяващо гадното (поне за мен) ШнС.

Rahvin писа: писа:

Дори в Шоу на смърта имаше доста и приятно четене и въпреки 50-те си епизода поне на мен и мойте ученически приятели ни достави супер голямо удоволствие.

Помните ли дали при едно минаване задължително се сблъскваш и с четиримата останали участници? (+още един бонус, който не е от състезанието ) И кой от тях ви създаде най-много проблеми?

Много приятна книжка, но ми се струва, че авторите са взаимствали историята от филма/романа "Бягащият Мъж"
Какво помня от нея.. като стил на писане и видове избори е добре издържана. Останалите участници имаха интересни прозвища и бяха нарисувани идейно - илюстрациите допълваха представата за тях. Нивото на трудност беше задоволително високо.
Изобщо как може в такъв малък обем да се създаде толкова интересно приключение, представа си нямам (Както и в първата за Валенс и в Последния убиец)

Ейдриън Уейн писа: писа:

Помните ли дали при едно минаване задължително се сблъскваш и с четиримата останали участници? (+още един бонус, който не е от състезанието ) И кой от тях ви създаде най-много проблеми?

Сблъскваш се най-много с двама плюс максимум един "бонус" от играта. На мен също ужасно ми допадна. Абе що ги зарязахте 40-епизодките, и Убиеца и Шоуто са уникални книжки! При Валенс малко сменихте концепцията, но изпълнението си остана много добро.

morphy писа: писа:

Много приятна книжка, но ми се струва, че авторите са взаимствали историята от филма/романа "Бягащият Мъж"

Верно?

Е помня до ден днешен, че първия тип един с къса коса ни трепеше от воле. В тая книга разбрах, че е възможно да срещнеш най - лошия батко в началото и ако го убиеш да претупаш всичко до края. Първата ми книга, която минах без да умра ни веднъж, бях много горд.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

morphy писа: писа:

Много приятна книжка, но ми се струва, че авторите са взаимствали историята от филма/романа "Бягащият Мъж"

Верно?

Само ви се струва. Просто излизат по едно време. '92-ра нямаше интернет, не знам дали помните, така че откъде да знаем за такъв филм/книга след като не са внасяни в бг? (Пък и както се оказва, той далеч не е първият с такава идея, просто най-известният.)

Пешка, сигурен ли си за схемата? Аз си мислех, че минаваш и през всичките. Мендоса и Осуалд отначало (+Ам Гъл ) и Кийт Гарет и Харви Рупърт после. Ако е така, както казваш, не е ли била ептен кратка? (Но пък е имала replay value.)

П.П.: Мерси за добрите думи иначе. Специално за тази книга има доволно полза от тях, щото точно за нея, както съм казвал, съм имал съмнения. (Докато Принцът на Алкирия например аз си му бях най-големият фен поначало.) И за Сонора така, отне ми известно време докато осъзная колко много е допаднала на хората.

както пише Майндкрайм - имаше и такъв разказ на Шекли.

xenox, има и такъв роман на Стивън Кинг - "Бягащия човек". На Шекли има не само разказ, "Гладиаторите на Есмералда" пак е нещо подобно. Сигурен съм, че съм срещал сходен сюжет при още няколко автора. В крайна сметка идеята хора да изкупват престъпленията си на гладиаторски игри не е от вчера. Той Майндкрайм сън не го лови, ако пропусне да плювне, без значение дали има основание.

E то филма е по романа на Стивън Кинг, но няма нищо общо с това.
Просто си е един добър разказ игра.

Да, ами най-малкото при нас не играете с Арнолд, нали? Дето размазва противниците като мухи.

Точно това е интересното: че играеш с герой много близък до теб самия (като пораснеш), който се е оказал в кошмарна - но напълно реално описана ситуация - и трябва да се измъкне от нея с нокти и зъби. Нормален (и невинен) млад човек с голи ръце срещу изверги затворници - ами има си хляб в идеята. (А в Бягащият мъж дори не бяха затворници срещу затворници, ами срещу Ловците - доста голяма разлика.)

Хех, чак на мен ми се причете Шоуто. Още повече не съм я поглеждал оттогава, нямам никаква бройка от нея.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Само ви се струва. Просто излизат по едно време. '92-ра нямаше интернет, не знам дали помните, така че откъде да знаем за такъв филм/книга след като не са внасяни в бг? (Пък и както се оказва, той далеч не е първият с такава идея, просто най-известният.)

Бе филма го въртяха по кабеларките някъде по онова време, ма беше толко тъп, че направо реших че сте решили да развиете идеята. Книгата не съм я чел честно казано (На Кинг). Имам спомен от филма обаче че се развиваха диаметрално различно нещата накрая обаче.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Пешка, сигурен ли си за схемата? Аз си мислех, че минаваш и през всичките. Мендоса и Осуалд отначало (+Ам Гъл ) и Кийт Гарет и Харви Рупърт после. Ако е така, както казваш, не е ли била ептен кратка? (Но пък е имала replay value.)

Спойлер:

В началото срещаш или Осуолд, или Мендоса (с Мендоса правите партия, той търси Рупърт с цел отмъщение), после е или Ам-Гъл (ако някой от двамата те хлопне по главата), или са Подземните Тигри (може да получиш пистолет ако си отворен). За финал - или попадаш на Рупърт, или на Прасето.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Спойлер:

В началото срещаш или Осуолд, или Мендоса (с Мендоса правите партия, той търси Рупърт с цел отмъщение), после е или Ам-Гъл (ако някой от двамата те хлопне по главата), или са Подземните Тигри (може да получиш пистолет ако си отворен). За финал - или попадаш на Рупърт, или на Прасето.

Е, супер. Значи хем е реалистично (няма никва логика един от петимата, и то най-куция, да засече случайно и да очисти и четиримата други), хем спокойно може да се преиграе НАЙ-малко два пъти, по съвсем различен път - като в Принца и Бога, предишните ни две КИ, нищо че тази беше само 50 епизода.

Уейн, май не ме разбра. Не ви обвинявам в плагиатство, напротив. Една и съща тема/сюжет може да се пречупи през погледа на колкото ти душа иска творци, като всеки ще добави или извади по нещо.
По темата - "Шоу на смъртта" и историята на Белаур (нали така се казваше оня юнак с копието?) са единственото от Блонд и Уейн, което ме е оставило с усещането за кофти книга-игра. Малко и натрапени избори, твърде социални. Обемът не е проблем, колко съм се хилил на Змея, пък и тя е тъничка.

Не, идеално те разбрах. Затова и онзи ми пост започва с "да", щото се съгласявам с вас. И аз съм на същото мнение за общите теми, просто личното ми предпочитание е към СИЛНО оригинални теми - затова ме е яд малко, че на Шоуто навремето не е била такава.

Да ти кажа след години и аз го рабзрах, че има сума ти такива разкази, филми, сценарии всички от изброените съм чел... Но... шоуто... само там изпитах истинската драма мамка му. Като мигаха ония ми ти луминисцентни лампи... При бягащия човек примерно имаше напрежение, там страх, но това не е книга в която героят си ТИ.
А там като си ти героя, е мамка му... имаше си от всичко. Страх, параноя, изненада, гняв, ярост.... в мисля 50 монументални епизода и смея твърдо да заявя в най -малката КИ издавата накога, защото сякаш Ужас в петото измерение сякаш е по голяма с нейните 50 еп. Но дали е или не е, от бг автори тази и Последния убиец на дракони също е най - малката.

Хм...
Е аз срещнах и Ам-гъл и братята. Подземните тигри май бяха
Иначе книжлето е добро, макар че е твърде късо за да може да те грабне.