"Шоу на смъртта"

Абе, малко пресилено според мен е да бъде наречен Ам-Гъл, освен ако последният не се възправи като немъртва мумия с афинитет към човешко месце, но да - доколкото си спомням се натъкваш на него, ако прекалено се забуташ натам, накъдето не трябва.

Рупърт и Прасето бяха баси изродите, особено първия

Да се чете "Рупърт пребих с по-голям кеф", особено както имах тактическо преимущество !

Асен писа: писа:

Да се чете "Рупърт пребих с по-голям кеф", особено както имах тактическо преимущество !

Даааа

Онзи ден я изиграх наново. Минах през Осуалд и през Рупърт, справих се без особено трудности и с двамата. Също бях и при Подземните Тигри от които взех пистолет, който обаче не ми влезе в употреба. Хубава е, но много кратичка, горе-долу я изгиграх за 10-ина минути. Най-тъпото от цялата работа, че книги като тази, Олтарът на тъгата и Пурпурният Змей, които са с изключително малък обем, според мен, имат потенциал за доста повече. Едно продължение на Шоуто, което да не бъде толкова миниатюрно като първото, според мен, също не би била лоша идея.

Не съм чел книгата на Стивън Кинг, но наскоро гледах филма с Арнолд - Бягащият Мъж. И не видях, чак толкова голяма прилика с книгата-игра на Блонд и Уейн. Там пускаха ловци които да нападат затворниците и тези ловци бяха въоръжени, докато в Шоу на Смъртта, затворниците се бият един друг, за мен това не е едно и също. И варианта в Шоу на Смъртта ми харесва повече.

Ами според мен си е заимствана точно от "Бягащия човек" ... или "Бягащия мъж" - честно казано не зная как е по-правилно. Това, че има няколко козметични промени не може да скрие оригиналът
Но това в никакъв случай не я прави лоша. Ако можем да говорим за наистина голям недостатък, то той е че е прекалено кратка.

Писал съм коментар в списанието. С 2 думи, хареса ми заради романтичната линия, екшъна, и мотъвът за възмездие. Това е може би първата слабоинтерактивна КИ в България, така че като почитател на този почти несъшествуващ поджанр ми беше забавно. Разбира се, играта е оставена на достатъчно заден план, за да не се хареса на мнозинството от читателите.

Up!

Приятно четиво. За малкия си обем(тип тетрадка) предлага доста интересна история...игра няма...

stalk писа: писа:

Не съм чел книгата на Стивън Кинг, но наскоро гледах филма с Арнолд - Бягащият Мъж.

Ами ако прочетеш книгата, ще видиш, че между нея и филма няма почти нищо общо.

Покрай друга дискусия се сетих за „Шоу на смъртта“ и вчера я прочетох. Като дете бях останал със смесени чувства. Вярно е, че съдържаше само 50 епизода, но пък те бяха доста дълги, а и определено имаше възможност за преиграване. Нещо почти невероятно за толкова малка книжка. Мога да я сравня с „Барабан на смъртта“, която беше излязла малко по-рано и имаше сходни параметри като обем и брой епизоди. „Шоу на смъртта“ обаче далеч не е толкова линейна и има алтернативни пътища за преиграване. В това отношение поне аз не се сещам за друга книга с толкова разнообразни сюжетни линии, които да са събрани на няколко десетки епизода. По сегашните критерии това си е разказ-игра.

Сега погледнах цената на книжката и видях, че е с 0.50 лв. по-евтина от „Барабан на смъртта“, която струва 10.50 лв. От друга страна „Замъкът на таласъмите“ е 15 лв. Четейки безплатно дигитализираните заглавия разбира се, че това не е от значение. За дванайсетгодишно хлапе и неговите родители в началото на 90-те обаче беше сериозен фактор. „Замъкът на таласъмите“ съм го препрочитал (преигравал) безброй пъти, докато книжки като „Барабан на смъртта“ и „Шоу на смъртта“ (приличат си даже и по заглавието) повече не си купих. Чел съм и други със сходен обем, но взети от приятели. Просто не ми се струваше оправдано да си ги купувам. За 33% по-ниска цена получавах в пъти по-малко забавление.

Разбирам мотивът, който Уейн изтъква – реално те са получавали еднакъв хонорар независимо от размера на произведението. От гледната точка на авторите предполагам, че това е оправдавало подобни творби, но аз като читател определено се чувствах излъган.

Относно взаимстването на част от сюжета от „Бягащият мъж“. Според мен е безспорно и ми беше направило впечатление още когато я прочетох за първи път. В интерес на истината аз не гледам на това с чак толкова лошо око. Все пак е една от първите книги на Блонд и Уейн, а и те все още са били ученици. Нормално е да си „откраднат“ чужда идея и да я развият. В началото на 90-те това далеч не беше изолиран случай, а с навлизането на интернет тази тенденция придоби епидемиологични размери. Достатъчно е да се сетим за директно откраднатите илюстрации за кориците на част от книгите-игри. Тъпо е, че Султанов коментира как нямало никаква връзка и видиш ли през 92-ра година филмът не е излъчван в България. Аз съм го гледал на видео касета преди да прочета книгата-игра. Спомням си го много добре, тъй като с брат ми обсъждахме приликата в сюжета и дори се чудехме дали филмът не е по книгата. Тогава не знаехме, че авторите са българи. Разбира се като ученици в английска гимназия има вариант да са чели и „Бягащият човек“ на Стивън Кинг, която е публикувана през 1982 г., но сюжетът там е по-различен, така че с огромна степен на сигурност мога да твърдя, че е взаимствано от „Бягащият мъж“ заснет през 1987 г.

Не мога да не спомена илюстрациите на Ивайло Иванчев, които според мен допринасят за увеличаване на въздействието от текста. Спомням си, че като дете ми бяха повлияли много и сериозно допълваха атмосферата на динамика и напрегнатост. Лошото е, че за да се създаде някаква илюзия за обем много от тях се повтарят (потретват), като просто изображението е огледално обърнато.

В заключение: Книгата (разказът) е много добра. Дълги епизоди, напрегнато действие и неочаквано разнообразни сюжетни линии. Някой беше написал, че я е прочел за 10 мин., но просто не мога да го повярвам. Допадна ми много, но все пак не подхождайте с прекалено високи очаквания, за да не се разочаровате. Последното важи за почти всички книги-игри от 90-те :thumbup:

Работи ли линка от първия пост - защото при мен - не!

Книгата я има в друга секция - drive.google.com/file/d/1at9EvpzN3e9iI4GKD4QTI4nsy0QtlJO8/view

Но схемата? Някой да знае къде е?