"Шоу на смъртта"

Заповаядай - 39-40 реални епизода, прилична разклоненост спрямо обема, най-сериозна в предфиналния сблъсък.

Да, вярно, от 13 на 4 и от там към салама 11, 9.
Пропуснал съм я при бърз преглед, защото е насредата на епизод 13. Винаги съм считал за лоша практика (участниците в ПГ добре знаят това) игрални инструкции, било то преход или промяна на статистика, които са в средата на епизодите, защото се пропускат лесно при бързо разиграване или преглед, а една книга-игра за мен трябва да е подходящо оформена за това - част от удоволствието е да ги разкости човек (естествено, само за някои читатели).

Салам като жаргонен термин е преход, който би могъл да бъде избегнат. Това означава две неща - от първия епизод да няма къде да се иде, освен към втория, както и до втория епизод да няма откъде да се дойде, освен от първия.
Например на 19 можеш да отидеш само на 21, но това не е салам, понеже до 21 можеш да стигнеш от три други места, което изключва възможността 19 и 21 да са на един епизод.

За мен саламите са допустими (но не необходими или задължителни) когато има някаква много сериозна разлика в сцената, един вид почваш нова "глава" и не искаш да е в същия епизод. Ползват ги много често българските автори за да не плашат с размера на епизодите (с мисълта че читателите не се кефят да знаят, че не им предстои избор скоро), а понякога просто да си докарат бройка епизоди, което според мен е съвсем ненужно. В "Шоу на смъртта" примерно лесно могат да се отделят големите салами във "Въведение" и "Епилог". Това, което ми харесва в салами като началния 1-2-3, е че поне са в последователни епизоди и не се разкарва читателя излишно по страниците, така че от този салам на практика няма вреда.

Няма ги схемите на книгите-игри, трудоемко е да се свалят и няма особена необходимост. Моите повечето са на хартия, по-удобна е за мен от всеки софтуер в определни отношения, особено като си говорим за големи обеми. Мисля че само на Българ 3 ми е изцяло дигитална.