"Шоу на смъртта"

ze BG писа:

Спомням си, че ми беше харесала много навремето. Още не бях гледал/чел "Бягащият мъж" и идеята ми се стори много интересна. Напълно възможно е все пак идеята да не е крадена, а просто да им е дошла в главата - има доста книги с подобен сюжет. Като автор често ми се случва да сравняват мои неща с други, които никога не съм чел.

Те книгата не са чели а са гледали филма с Арнолд...

Ал Торо писа:

Заповаядай - 39-40 реални епизода, прилична разклоненост спрямо обема, най-сериозна в предфиналния сблъсък.

Благодаря. Супер е схемата.
Само една малка забележка - липсва епизод 4. до него се стига от епизод 13 (от 13 може до 4 или 7) и после на 9. Всичко друго е перфектно.
Беше ми интересно да я изиграя и после да прегледам всички възможни схеми. Припомних си детството.

Офф топик - салам - когато епизодите са един след друг, без разклонения? Правилна ли е логиката ми? Всички КИ ли имат схеми и има ли място където са събрани?

Подхванах "Шоу на смъртта" поради малкия ѝ обем, а може би и защото гледам да до/препрочета всичко от авторите, за да си дозатвърдя мнение към творчеството им.

Четейки книжлето не ме остави съмнението за позната история (не като вече четена, защото я бях забравил). Още преди да отворя темата във форума и да изчета дискусията проверих в нета за роман/филм с подобно съдържание и попаднах на гореспоменатите. Освен тях се сетих и за играта Manhunt, която в още по-голяма степен се доближава до книга-игра.

То няма много какво да се добави по този въпрос, освен една малка добронамерена спекулация. Много от книгите-игри на Бонд са взаимствани от филми, които не задължително е гледал, а са му били разказани. Това той сам признава за Пустинен огън (и Tank girl), а пък сетне направи книги-игри по още филми и анимации. С други думи отдава му се преразказът. В тоя ред на мисли идеята за "Шоу на смъртта" е дотолкова оригинална, доколкото е просто добре написана в ония години при липса на масово разпространение на оригиналите.

Но за самата игра ще кажа, че ми хареса. Кратка, имаше съспенс до края и някак логично закономерна, макар и твърде садистична, та дори садомазохистична. Какво ли не си потроши нашия герой, за да стигне до успешен завършек. Корицата естествено няма почти нищо общо с наратива, а тая цифра там ми бърка съзнанието. Не мога да разбера обсесията от започване на поредица в поредицата. Инсепшън бифор ит уъз куул...

Еми дойде и моят ред да се докопам до тази книга. Малка като обем , но доста голяма като епизоди. Чувстваше се повчее като разказ и след първите 2-3 епизода, бях подготвен да мина през почти всички 50 епизода. Не съм сигурен дали е възможно да елиминираш всички противници в един прочит, аз лично минах през 2ма (Осуълд и Харви).
Беше ми странна концепцията, че има и други хора в подземията които си щтъкат на ляво на дясно , както и 5ма затворници които се опитват да убият един друг , за да получат свободата си. Изключвайки факта , че няма никаква логика убийци с доживотни присъди, да бъдат награждавани за още убийства със свобода и пари....
Като цяло , приятен разказ. Мисля да го мина и през другите разклонения от чисто любопитство.
P.s. Малко се учудих, че в описанието на Кийт Гарет пише "негър", но все пак говорим за 1993