"Кървав меч"

По-добре ли е нещо любимо да остане в миналото или е хубаво да го посетиш след дълги години?

"Кървав меч" е първата КИ която аз прочетох в живота си, заедно с най-добрият ми приятел от детството преди 20 години някъде. Лилавите й корици ни пренесоха в един вълшебен свят в онзи горещ Пловдивски следобед. Тя ми отвори вратите към интерактивния жанр и ако някой ме пита, винаги съм казвал, че е страхотна книга.

..но дали е така в днешно време?

Преди няколко години, благодарение на моя човек Росен (comics_ross) успях за пръв път да стана собственик и на 5-те заглавия от поредицата. Толкова бях зает да се кефя на това, че ги имам, че забравих да ги прочета. След известно самонавиване и мотивиране от моя страна, реших все пак да се престраша и да си направя малък маратон. Всяка седмица ще чета по една част и ще напиша някакво ревю за нея. Правя го по-скоро за себе си, защото след някоя друга година ако искам да видя за какво става дума в книгите, просто ще си прочета отзивите и ще си спестя няколко часа четене. Малко сме останалите велики умове на света...

Бойните ровове на Крарт

След припомнянето на правилата за движения/отбрани/тупалки/предмети и сие, дойде най-голямото предизвикателство, което аз очаквах. Да си избера герой... Играл съм КМ няколко пъти и винаги съм бил в парти с някой и сме били между 2 и 4 приключенци. Казах си, че е време да си опресня историята и да направя нещо ново, затова се впуснах сам в света на "Легенда". Единственото което помня е, че 80% от игровото ми време съм бил Тарикат в миналото. Просто звучеше готино, да си тарикат. Не се позовах на някакви ресурси в интернет или други проучвания, реших да го изиграя на сляпо, до колкото е възможно. Война ми се стори много ванилов, тарикат вече съм бил много пъти, магьосника имаше 2 страници обяснение само за магии и това ме доведе до мъдреца. Отделно от това, той ми се стори най-слаб от 4-мата и това още повече ме подкара да го избера. Като характеристика ми звучеше като помощник, някой който носи предметите на тези които вършат истинската работа. Казах си "колко ще е яко да биеш шампиона с резервата" и го избрах веднага. Дадох му някакво случайно име и газ, май се казва Roajin или нещо подобно.

Литературната част ми допадна. Има турнир който се провежда веднъж на 1 година и 1 месец. Група магове наемат местните юнаци, жадни за битки и пари, пуска ги в подземията на Крарт и "may the odds be ever in your favor". През цялото действие на книгата, света покрай теб се материализира и вдъхва все повече живот на пейзажа. От това как са облечени гостите на замъка, до това как изглежда подземния амфитеатър, всичко около героя ти оживява. На няколко места се влиза в толкова детайл, че дори ме кара да чета по 2-3 пъти за да смогна на цялата визуализация, но това не е минус в никакъв случай. Тук обаче идва механичната част на играта...

Всеки втори избор в книгата е лотария, без да преувеличавам. От началото до края, половината избори ги взех на магия. Информираните решения са кът във всеки аспект, започвайки от посоките които ще взема до предметите които се падат. Няколко пъти дори реших, че нещо съм объркал или изпуснал в описанията и се връщах да проверявам. Намирам се в коридор с два изхода, всеки от тях води до нови два или три изхода. Единствената разлика между тях е, че единия има каменно стълбище, другия има синя врата и т.н. Неща които по никакъв начин не помагат да се вземе обоснован избор. Тук си казах "майната му" и избирах пътя по това, кое ми звучи най-красиво описано. За щастие никога не ми се случи да мина през някоя врата, там да се отвори капандурата в пода и да падна в лава "падаш и умираш веднага, опитай пак по-късно, затвори книгата веднага". Не знам дали има такава пътека, но се надявам да няма. По-големият проблем тук ми се сториха предметите. Освен лъскавите им наименования, не знаем нищо за голяма част от тях. Озовах се при някаква елфа телепатка и тя ми каза "избери си между око от грифон, сопол от циклоп или оборота от LIDL за ден сряда". Е... супер? И това ми се случи няколко пъти. Началника ми даде два предмета още преди да влезна в лабиринта, а аз самия започвам с 5. Това са 7 предмета от максималните 10 които имам право да нося, а аз още не съм почнал смяната си! С напредването на играта става още по-голямо мазало с тия предмети, щото намирах някакви които звучат супер луксозно, ама аз държа други които също звучат луксозно и не знам кое да хвърля и кое не. Едва когато стигнеш до задънена улица и там те питат "имаш ли го онзи златен зъб от крокодил още?" а ти си го хвърлил за да вземеш "ензим от натурална секвоя" и тогава започваш да се чувстваш несправедливо пре*бан. Този начин на игра проба-грешка е от нещата които не помня за "Кървав меч" определено. Не съм му фен, струва ми се като черноработнически начин да победиш, стреляй докато не уцелиш. Кулминацията беше когато стигнах до някаква гарга на финала и тя отказа да ме превози, защото нямах 2 възможни предмета (един от които изхвърлих, защото не знаех какво прави) и не бях магьосник.

Ако махнем бутафорната ситуация с предметите, останалата част от приключението си протече нормално и плавно. Появяваха се някакви пишман демони, горгона, огнени хора, някакъв с 4 ръце, един хазартен пич с монети и зарчета който те учи на една готина игра и варвари. Битките ги помня, че бяха досадни зарометачници, но тях ги приех без проблем. Финалния бос по някаква причина ми се стори лесен, даже твърде лесен... Имах повече затруднение с този с 4-те ръце. Взех емблемата, телепортирах се в тронната зала и започнаха да ме обсипват с бижута. Щастлив край с прелюдия към нови предизвикателства и заплахи тлеещи зад хоризонта.

След като първата книга е туширана, изживяването определено е различно от това което помня. Страхувах се, че може да ми бъдат разбити спомените и мнението за поредицата, но не се събраха достатъчно минуси....засега. Другата седмица ще пиша отзив за "Царство Уирд", дали си струва посещението или ще даваме лоша оценка в tripadvisor. Надявам се тоя гущер на корицата да не е финалния бос.

Следва продължение...

Считам "ревюто на AverageHomeBoy" за тотално несериозно и в присмех по темата за "Меча" - AverageHomeBoy въобще не е схванал за какво иде реч, прилагам моето:

Кървав меч 1 Бойните ровове на Крарт: вкусното предястие за цялата тази британска серия
Серията Кървав меч в пет книги-игри за първи път излиза в Обединеното кралство още през далечните 1987-1988. У нас тази игра излиза с около 6-7 години закъснение от ИК "Еквус Арт" и продължава да излиза, наброявайки всичките пет книги в серията, от "Бойните ровове на Крарт" през 1994 до "Стените на Спайт" през 1996. Още в онези бляскави години на жанра у нас, Кървав меч се превръща в тотален хит и мания, а в момента оригиналните пет книги в серията от Еквус се продават на повече от умопомрачителни цени в левове за колекционерите. В същия момент, казваме левове, защото на Запад тази серия е още по-голям хит и тамошните колекционери се бръкват още по-дълбоко и с по-големи суми за английските издания. Все пак, с оглед да се отговори на това смайващо търсене, авторите на серията, в лицето на Дейв Морис най-вече, но и на другия Оливър Джонсън, през последните години преиздадоха цялата серия отново в ново и по-добро издание. Дори за последната част "Стените на Спайт" Дейв пусна цял кикстартър в мрежата, за който даже обяви, че именно пета част ще бъде изцяло пренаписана, а объркващите правила, например, правилото за лечение на Мъдреца, са вече поправени и в настоящия случай, вече в по-новите издания, Мъдрецът ще може да лекува само по един път на епизод, точно както е лечението в другата голяма хитова серия "Самотния вълк" на Джо Дивър. През 2024, или 2025 се очаква и да стартира първата официална компютърна игра в света на Кървав меч от BG студио.
Все пак, в заглавието на тази статия с Вас си говорим за "предястие", а именно за най-старата и първа от всичките книги-игри в настоящата серия: Бойните ровове на Крарт. Защото и на практика "рововете" са точно това, "предястие" на кулминацията, която пък ще се случи чак в петата книга. И в следващите няколко реда с Вас ще разгледаме и обсъдим именно първата част от всички пет!
Важна забележка: ревюто се оказа достатъчно дълго и без да споменаваме в него за бойната система и механиките в играта. Още повече, че битките, уменията и всички изчисления от първа до пета книга в Кървав меч не са виждани (и досега) в никоя друга книга-игра на пазара. Нещо повече, в играта не просто се позволява да се начисляват точки и статистики, а да се играе ОТ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ИГРАЧ, а това е било въобще немислимо и невиждано не само в другите книги на Еквус, а въобще (и до момента) в жанра книги-игри в България! Да, ще кажете немислимо, но къде? На Запад от години се играят ролеви игри с много играчи и от типа D&D, така че колко да е немислимо? Така е, приятели, но всъщност бъркате жанровете, защото Мечът си остава не Ролева, а Книга-игра. С други думи, да играеш в книга и да избираш в епизоди, а в същия момент да не си сам-читател, а цяла група от читатели, това нещо е доста трудно да се постигне. В същия момент, именно в Кървав меч отборната игра е отлична, но в настоящето ревю нямаме за цел нея.
ВНИМАНИЕ!! РЕВЮТО И ВСИЧКИ ПОСЛЕДВАЩИ КОМЕНТАРИ ЩЕ СЪДЪРЖАТ СПОЙЛЕРИ!!
И така, добре дошли в "Бойните ровове на Крарт", където започва цялата епохална серия в Кървав меч и където отзад на корицата четем и най-смайващия анонс: "На всеки тринадесет лунни месеца маговете на Крарт провеждат смъртоносно съревнование, за да установят кой от тях ще властва над тази мрачна и ледена земя. Те изпращат дръзки Приключенци долу в лабиринтите, които лежат под тундрата, като всеки Приключенец или отбор от Приключенци търси Емблемата на победата, която ще спечели власт за техния покровител. Само един отбор може да оцелее. Другите трябва да умрат."… Ключовата дума тук, обаче, е именно последната: "умрат", защото наистина става дума умиране в масови количества и това важи особено за първата и втората книга в серията. Но, все пак, за "Царство Уирд" ще си говорим следващия път, а сега да се потопим в първата сцена на сергията и в най-първата от всички части на Меча, която се развива само в Крарт:
Първа книга започва именно на градския пазар, където героите намират своя патрон и покровител. Приключенците реално не знаят кой ще е той в началото, но на сергията им се предлага да изберат от три знамена на трима могъщи покровители: Мага Балхазар, Мага Калюджън и Мага Вил. Е, разбира се, ако играете за първи път мисията, няма как да знаете кой кой е на флаговете. Важно е обаче да се има предвид, че реалните знамената са само две (на Балхазар, и на Калюджън), а третото знаме на Мага Вил води към задънена улица, след което остава само флагът на Калюджън. Флагът на Калюджън остава отново да се вее и ако пропуснете да отговорите на проверката на най-добрия от всички възможни магове Маг Балхазар. Всичко това идва да ни покаже, че на тази сергия имаме един най-лош, един лош и един добър избор. Съветът ни е да не се занимавате въобще нито с Вил, нито с Калюджън, а да посочите директно аленото знаме за Балхазар. Това ще Ви отвори "Златния път" към стаята със "свитъците", а също добрият маг ще даде, при това още в самото начало, една от двете призми (втората е при играта с Клеф), докато шансът да получите призмата по пътя при Калюджън съществува, но почти никога не се случва…
Също така, при Балхазар ще се срещнете, и пак в самото начало, с Елфата-дарителка Лариша и ще получите още един ценен предмет от нея, а ако разполагате и с Тарикат, ще получите цели два! От там нататък пътят е ясен, избийте Варварите и намерете "стаята със свитъците", за да можете да покачите точките за Психически умения на Магьосника си с магията за "Прехвърляне". Ако не го направите, или минете директно през подземието на Калюджън, рискувате просто да умрете по-късно и по още по-фрапантен начин. Залагайки точки за Психически способности на Магьосника вече имате реален шанс да минете серията*, но се опитайте да не губите магическия си герой. Когато стигнете до моста, който е прелом и в двата пътя и на двата мага, раздайте всички ценни предмети на Мъдреца и нека той да мине по моста с левитация и така да избегне битката с Немезида. След това всички се лекувайте при Вещиците и НЕ ПИЙТЕ нищо извън "зелената бълбукаща супа"! След това НЕ ТЪРСЕТЕ ПЪТ НАТАТЪК след Вещиците по никакъв начин, а директно влизайте в Храма и се защитавайте от Ехидната в няколко рунда, докато накрая Магът я довърши със заклинание. Всички възможни други пътища са още по-опасни и от този, но убивайки Ехидната ще имате две огромни предимства: ще вземете Калиум, с който по-късно ще унищожите в зародиш Скраймир, а също ще използвате И ДВЕТЕ ПРИЗМИ (казахме ли Ви да вземете първата призма директно от Балхазар?) и да стигнете веднага до финалната битка с Айкън. След това го убийте по същия начин, като се защитавате, защото, който го рани в битка получава щети, затова нека го убие пак Магьосника. След това вземете куеста с каменното сърце от духа и съберете всички части на великана. После го довършете с калиума и така до друга битка, и след тази с Айкън, няма въобще да се стигне! Вземете Емблемата на победата и задължително дайте пръстена на Магьосника, за да покачите (и след магията от свитъка "Прехвърляне") с още една точка неговите Психически способности, които сега вече би трябвало да са около 10-12, в зависимост от това колко от свитъците сте ползвали. По-важното е, че сега имате един изключително силен Магьосник на своя страна и се очаква във втора и последващите след нея книги всичко да бъде като детска игра. И не питайте къде е обещаната награда от "спечелването на Емблемата" – такава всъщност няма и освен предметите за убийството на Скраймир, реални бонуси извън вдигането на нивото няма изобщо да получите. И все пак, сега имате един достатъчно могъщ Магьосник, с който вече на практика ще се разиграете като по-силен отбор в следващата книга. Всичко друго и извън горния план е възможно да се случи и по-друг начин, но ние Ви даваме оптималния такъв. А засега експериментирайте на воля в Бойните ровове и ще се видим отново с Вас и следващия месец, където ще разясним изтънко сюжета и на Втората книга!

БОНУС ПОПАДЕНИЯ, за които може би все още не знаете, че съществуват в първата книга:
• За разлика от другата западна серия Fighting Fantasy тук няма само един верен път.
• Приключенците около вулкана носят син лидийски камък за килима при Царство Уирд.
• Без значение от кой мост минава, Тарикатът винаги ще се сражава срещу един и същ Враг.
• Без скъпоценния камък на Драконовия владетел (от Лариша) НЕ влизайте при демона Небуларон; без камъка там ще умрете много бързо.
• Не се опитвайте да прогоните духа на платформата за куеста на великана, ще останете да висите на платформата и играта ще приключи, вкл. за Мъдреца след неговото прогонване.
• Ако държите да минете през входа на Калюджън, първо вземете Меч на Лодж от Балхазар.
• За целия отбор е достатъчен само един Медальон от опал, не заделяйте място за повече.
• Изхвърлете свитъка на Калюджън в момента на получаването му, това е поредната клопка.
• В стаята с Убийците, която се намира около Варварите, Тарикатът да си намери пръстена.
• На корицата на Еквус е нарисуван Лешояда-човек, Скиапирите всъщност са огнени птици.
*Авторът на настоящата статия НЕ Е ЧЕЛ новото издание на Меча и по никакъв начин НЕ ВИ гарантира, че там магията от Свитъка за Прехвърляне ще работи по метода от Първо издание!

В крайна сметка, не претендирам за по-добро ревю от това на някой си AverageHomeBoy, но пледирам, че "саркастичният тон" в неговото ревю ми дойде множко, сори

Да кажа и моите пет евро.

Първо - Непременно трябва да го забиете в сърцето на Скаймир, а можете да го вземете от страшно малко места. С такъв може да се сдобиете от двама магове - Балтазар и Калюлджън. После минавам през тунела му. Тук има една уловка -

Много е важно дали искате да играете Втора книга след първа и да си прехвърлите предметите? Ако да за да не зациклите във втора книга.

Пътят ми от началото до края


Основен принцип - надникнете във всяка ниша, пребъркайте всяко кътче, бийте се с всекиго.