Недостатъци на бойната система КМ

Ъ, въпроса беше какво става след като го изстреля. Може ли пак да си каканиже, или трябва да си припомня?

След като го изстреля, отново започва да си го припомня, за което в хода на сражението се губи един боен рунд. Изобщо принципът е прост: Припомняне-изстрелване! Не може след като си е припомнил едно заклинание да го каства до малоумство.

Само едно нещо не беше указано - можеш ли да си припомниш дадено 3аклинание повече от веднъж. Т.е. вместо да държиш Робско омайване и Кълбовидна мълния и да си -2 ПС, да държиш 2 пъти Кълбовидна мълния, да си -2 ПС и респективно да можеш да я кacтнеш 2 пъти без междинно припомняне.

Джак, няма никаква пречка да си припомниш две заклинания от един и същи вид, при положение, че си спазил изискването за -2 ПС. Вярно, че не е указано изрично, но то следва от общата логика. Няма никаква пречка да кастнеш последователно две кълбовидни или две мълнии на Немезида при спазване на това изискване.

Zort писа: писа:

Не съм съгласен с това "лоудване" на нови герои на мястото на вече убитите. Това не следва по никакъв начин от оригиналните правила!
КОГАТО СИ УБИТ
...Но ако играеш в отбор и някой от участниците бъде убит, другите играчи продължават прикючението. Сега групата им е по-маломощна пораи загубата на един от героите, но все още имат възможност да победят.


Ясно обаче става и друго - съгласен съм с Деспайт, че всеки си е донапасвал правилата както дойде! Може би лошо и в това няма, та нали говорим за ролеви настройки един вид.

Разбира се, кой още спори с това? Ясно си казват хората, че можеш или да продължиш с отбора, с който си завършил предишната книга, или да започнеш с нов отбор, никъде не пише "да си допълниш членовете на стария отбор"!

А проблемът си е проблем и в книга-игра, и в ролева, защото означава, че правилата е можело да се обяснят по-добре и да се спомене с по 1 изречение за тълкуването при неясните моменти.

Това с попълването ми изглежда все едно си излезнал на робски пазар, за да си попълниш нужния липсващ херой.
Те си го бяха написали, че който умре може да почне да разиграва чудовищата и да се пробва да направи живота на бившите си съотборници черен.

Играта "загубва смисъл" само, ако изобщо си ги ползвал. На мен разиграването с Тарикат поначало ми се струваше бъг и не го експлоатирах.
Не си губеше изобщо смисъла, само ставаше по-трудна.

Говоря за придвижването с Тарикат на 1 квадратче, за да нападне опонента пак теб и да си хаби ходовете за придвижване.

А това пък е разиграване на опонентите, което няма смисъл от тяхна гледна точка. За чий им е да нападат Мъдрец при наличие на магьосник?

И аз не съм кайтвал, струваше ми се нелогично от страна на животното. За сметка на това воин, тарикат и мъдрец могат да направят прилична стена пред магьосника. Да не забравяме, че магьосникът може просто да направи незабавно спасение и пак да се окаже прикрит зад широките гърбове на другарчетата си.

Всъщност, на теб не ти харесва концепцията, че някои битки не са сложени там, за да се спечелят, камо ли лесно. Сложени са, за да те накажат, ако правиш глупости или не се подготвяш предварително. Идеята при тях е, че евентуално ще загубиш или ще трябва да избягаш. Другата идея е, че при ненужни битки бягството е по-добрата опция!
Във втора книга пророчицата в селото ти го казва това и в прав текст, ако питаш за Гристун.

Примери за наказателни битки са убийците при Вил, четиримата варвари накуп, стрелците, лешоядите, приключенците при скиапирите, Скраймир, Сталкера, демона в кулата на Сивата жена, Мразовитите хрътки, Гристун, демонът при Психе, 7-в-1, Азидахака и останалите, грабителите след като вземеш парите да платиш на капитана. Тор-както-и-да-се-наричаше в Шеол е на половината път, заедно с мъртвите в селото и какодемона, защото променят характеризацията на персонажите, Айкън с 4-те си двойника (а не без тях) е чисто наказателен, черните конници също са на половината път да бъдат наказателни, битката с Каруназ при сам герой е наказание, битката с петте мага е наказание, което е почти невъзможно за минаване без Войн с двата Меча и закаляване от Стикс! Битката с мага Тор е на половината път, защото просто променя как се представя твоя герой, дали си готов да се жертваш за мисията, или си на път да се превърнеш в създание на Съдбата.
Е, съжалявам, вижте какъв процент от общите битки изброих! При това лесно се избягват, ако играеш разумно. Може да не ви харесва концепцията да избягвате битки в КИ. За мен пък няма смисъл Диабло-концепцията, че задачата ти е да спечелиш всички битки!
Изключение правя само за турнирните книги-игри, и ако имам лично отношение към някой персонаж. Но за какво ми е да имам лично отношение към великан, който си спи непробудно, ако не го тъпчеш със специални обувки, или варвари-наемници?

А, това обяснение е, защото се оплакваш, че Снорид е едновременно с висок живот и високи Психични способности. Бях в настроение да ти кажа, че отговорът е "бягай", като го обясня подробно.

А за психичните магии, логиката ти просто куца. Психичните магии са Нощен вой, Мъгли на смъртта, Магия на Вампира, Призрачно докосване и Робско Омайване.
Мъгли на смъртта и Призрачно докосване са еквивалента на Кълбовидна мълния и Мълния на Немезида. И двете са с едно ниво по-ниски, тоест хвърлят се средно за 1 рунд по-малко, нанасят сравними щети, но игнорират бронята. Кое ти е по-ценно, да ги хвърлиш по-бързо, или да си сигурен в резултата?
Нощен вой си има ясно място, прецаква разчитащи на оръжието опоненти с ниски Психични способности. За 4 рунда имаш време да му натресеш и по-мощна магия.
Магия на Вампира позволява на мага да третира опонентите с ниски Психични способности като лечебни колбички, тоест като вампир-"стадото" си. Безценно при липса на Мъдрец в отбора.
Робско омайване не е аналог на Мълния на Немезида, а възможност за бягство от плен, за умствен контрол на хора, които не искаш да се бият с теб, а да ти дадат нещо, възможност да обърнеш на своя страна силен опонент, и възможност за "победа с един удар". Да, ако я произнесеш и пропуснеш, си се мъчил да кастнеш една от най-силните магии неуспешно. Но колко Мълнии на Немезида ти трябват за същата победа?
Срещу опонент с 60 живот, при средна щета от 7зара+7=31-32 точки, поне две. Ако опонентът има и броня 3, може да не стигнат. Ако същият има Психически способности 9, което е високо, шансът да го победиш с тази атака е около 60%. В същото време остава шансът да го отнесеш с първото. Ще поемеш ли риска?
Срещу опонент с 90 живот и същите психически способности, ти трябват 3 мълнии и още малко. Шансът една от трите Робски Омайвания да го отнесе е около 85%. В същото време остава шансът да го отнесеш с първото. Ще поемеш ли риска?
Ами, ти си преценяваш. Затова е тактическа система.

Апропо, за лъкът съм съгласен. Впрочем, лъкът, който удвоява щетите, е много важен, за копието за 3 зара да не говорим!

Радо писа: писа:

Явно само аз съм тълкувал правилата че придвижване е действие с което можеш да се озовеш или до опонент или до изхода но не и на случайно място.

Тълкуването ти е неправилно, още в Кървав меч 1 има битка със статуи-горгони, които се придвижват само с по едно квадратче на ход, тоест на "случайно място". Отделно от това самите правила в началото подробно обясняват, как можеш да застанеш на всеки квадрат стига той да не е зает от друг или да не е стена/ров с лава/статуя.
Бойната система на КМ е почти перфектна, а както се видя в самата тема "недостатъците" й са главно плод на неправилно разбиране/тълкуване на нейните правила.

Доста хора смятат че придвижването става "наведнъж", аз, обратното не си обяснявам защо има карта на квадратчета ако за всяко поле не е нужен ход?!
В текста с правилата действително не е изрично упоменато. Бтв, най-голямото предимство на бойната системата КМ според мен е въвеждането на модификатор за щетите - в ББ дотогава това винаги беше фиксирано число.

Най-голямото й предимство на на системата е възможността за тактическо позициониране. Която се обезсмисля, ако можем да си се шматкаме където и както искаме.