История на заровете

Много хора мразят заровете. Още повече ги ненавиждат. Трети пък въобще не искат и да чуят за тях. Има четвърти типове като мене, които даден зар няма никакви тайни и само да попаднат в нашите длани веднага различаваме, баланса на зара......


Преди няколко хиляди години, когато природата все още имала особен смисъл и зад всяко дърво се криел я бог, я някоя нимфа, човекът имал нужда да знае какво го чака в бъдещето. Затова измислил всякакви начини. Още преди астрологията, звездите и картите пробвал да хвърля костилки и по тях да гадае. После продължил с клечки, миди, черупки от орехи и камъчета. И стави на копитни животни. Докато не се появили шаманите, за да окупират тази дейност само за себе си.

Но междувременно хвърлянето на разни неща се превърнало и в друго – в игра. А самите неща – в познатите ни днес кубчета с точки. Много е трудно да се каже кога точно животинските кости са се превърнали в кубчета, но се знае, че и двете се използвали паралелно. Много малко неща са сигурни по тези въпроси – все пак говорим за праисторията.Заровете са най-старото познато на човека средство за игра. В древноегипетски гробници са открити зарове, за които се предполага, че датират от 6000 години пр. Хр. Има и запазени рисунки на фараони, които хвърлят зарове. Но най-интересното при заровете е, че не може да се каже от кого и къде точно са били измислени. За разлика от много други игри, хвърлянето на зарове се е появявало на различни места, независими едно от друго.



Древните гърци и римляни също били много запалени по игрите със зарове. Причината зарът да стане популярен тогава е, че се е смятало, че самото хвърляне е на късмет. Изходът от хвърлянето бил подвластен на богинята Фортуна – тя определяла как ще паднат заровете. Затова чрез тях се определяли и много важни неща – разделяли се наследства, избирали се ръководители и т.н.
Друг е въпросът, че официално хазартът бил забранен в Римската империя, като се изключи веселите дни на Сатурналиите. През останалото време действали сурови закони за хазарта. Например, ако човек разреши в къщата му да се играят хазартни игри, дори да бъде измамен, няма право да съди тези, които са го измамили.

От времето на римляните са останали и исторически моменти, свързани със заровете. На 10 януари 49 г. пр. Хр. Юлий Цезар произнася фразата „Alea iacta est” („Зарът е хвърлен”), позната още от гръцкия драматург Менандър. С тези думи Цезар пресича река Рубикон и започва Гражданската война срещу Сената в Рим.
Германските племена били много запалени по заровете, разказва римският историк Тацит. Според него някои мъже от тези племена били толкова пристрастени, че когато вече не им оставало нищо за залагане, били готови да заложат собствената си свобода.



Игрите със зарове ставали все по-популярни, като през 15 век започнали редовно да се играят в английските кръчми. Вероятно този вид хазарт е станал твърде популярен по това време, ако съдим по английската поговорка „Най-доброто хвърляне на заровете е да ги хвърлиш на боклука.”
По-късно, през 18 век, в Китай от заровете произлязло доминото. Една плочка домино всъщност произлиза от две от страните на зара.


Измамите

Колкото е стара историята на зара, толкова е стара и историята на измамите с него. Още от най-далечни времена хората са започнали да печелят по втория начин игрите със зарове.

Методите са най-различни. Най-честите са слагане на малки тежести на едната вътрешна стена на зара, за да пада той по-често на дадена страна. Такива зарове са намерени в руините на не един древен град, например Помпей. По-късно, през Средновековието, църквата се опитала да забрани заровете, но това не дало резултат. Гилдиите на производителите на зарове пък се опитали да забранят разпространението на фалшиви зарове, но и това не помогнало и ловките измамници и крадци успявали да лъжат по този начин.

Интересни са материалите, от които са се правели зарове. В началото най-разпространени били тези от слонова кост и други животински кости. След това се правели и от глина, животински зъби и рога, семена, черупки, бронз, ахат, оникс, кехлибар, алабастър, мрамор, кристали. По-заможните можели да се похвалят и със зарове от скъпоценни камъни, злато, сребро и дори порцелан. В днешните казина заровете са направени от пресован целулозен ацетат.

През 50-те години на 20 век доста популярни стават заровете, които не са кубове. С тях се играе в различни стратегически игри, игри с карти и ролеви игри. Тези зарове могат да са в най-различни форми. Но и те не са откритие на нашето време – има такива екземпляри и от Древния Рим.

Има и сферични зарове. Интересно е, че ако се търкалят по абсолютно равна повърхност, те могат да се ползват точно като нормален зар. Вътре в сферата има кухина с осем стени, в която се движи малка тежест, което кара зара да спре така, че да покаже една от шестте си страни.

Много яко, изкефих се Искам да си взема кръгли зарчета да се фукам

Я да видим кой има механично зарче като това:

a4.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/...592984_1491804_n.jpg

a6.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/...592985_6257049_n.jpg

Намерих го в пакет "Зрънчо" на времето.

Някъде и аз имах подобно, но е изчезнало някъде из множеството кашони на тавана и намирането му е почти невъзможно.

Интересно, открих прецизни зарове, които са толкова прецизни че са по 40 дойлера чифта:

backgammon-board.biz/precisioBG.htm

Аз имам такива, обаче трябва да внимаваш с тях, защото имат много дефекти.
Най-големият му е, че вътре остава малко незапълнено пространство, което клони винаги в една посока.
Ако въпросният зар е прозрачен с лекота може да се забележи.
Обаче ако зара не е прозрачен но с обли върхове, за да разбереш дали е балансиран от всички страни просто го сложи на единият му ъгъл на повърхност, която знаеш че е права до милиметър и ако остане така значи зарът е перфектен. Обаче ако почне да се търкаля по-добре не се хвали с него.
Ако зарът е с остри върхове, то тогава няма какво да се чудя и ги използвам с чаша за мятане на зарове. При тези чаши въобще не се гледат дали зарът е балансиран.

Аз предпочитам заоблените връхчета, че да може да се търкулне убаво.
Иначе тия за таблата стават за чашки, дам.