Kickstarter за бордовата игра Conan

продължението:
Белиз излезе от колибата точно за да види как Хадракус се изпарява яко дим оставяйки три много ясодани Пикстита.
Пук. Хадрикус се появи размествайки въздуха в някаква просторна колиба с под покрит с ракита широка панорамна дупка на мястото на едната стена, някакъв див задъхан варварин с брадва и някакъв жрец с лице покрито с пиърсинг ракитови трески. „Аз, такова, смятам да си ходя!” Оповести жрецът и хукна през завесата служеща за врата на това което беше останало от колибата му. „Това не беше ли...?” варваринът кимна. „Ние не трябваше ли...?” варваринът кимна отново. „Е ти как така... абе, знаеш ли какво аз ще поседна...” огледа се наоколо и довърши „... постоя прав ей тукинка да поодъхнеш малко а?”
Конан изгледа кръвнишки магьосника, мразеше магьосници още от забавачката когато един от тях му обясняваше коклко прости било: „Ако ти имаш една ябълка и аз имам една ябълка, а ти ми дадеш твоята ябълка колко ябълки ще имам аз? Никакви! Май не ми следиш мисалта, аз имам една и ти ми давш твоята... Никакви! Конан земе и твоята ябълка!”. Този болезнен спомен го ядоса още повече и за де се разсее то отиде до еднисвената остнала здраве мебел в колибата - голям обкован с желязо сандък с три заключалки, бронзова, стоманена и сребърна. Конан обмисли какви са сансовете му да се справи с ключалките и след като не успя да ги пресметне дори от третия опит реши че са добри. Разравяйки с брадвата си остатъците от сандъка той намери това от което се нуждае всеки Варварин - лък*. Макар Конан да не бе впечатлен, на хадракус му потекоха лигите - оръжие с което не е нужно да доближаваш врага и при това по яко от неговата чикийка за мандарини...
Белиз излезе от колибата точно за да види как Хадракус се изпарява яко дим оставяйки три много ясодани Пикстита. Излизането и привлече вниманието им, но почти веднага след това от колибата зад тях изскочи на скорост някакъв дрипав жрец, изглеждащ така ве едно самия кано му е бил на гости и за да са още по розови нещата още една ок колибите избухна изхвърляки извън нея змия с размерите на мамут и със зъби почти речи същия размер. Белиз опита да преглътне на сухо, приглади новата си плетена ризница която вече не изглеждаще толкова велика и подвикна: „Момчета, малко помощ тук?”.
Ключалката изщрака и капака се отвори сам. На дъното на сандъка рижшливо увита във вълнено чиле лежеше чистак бърсак С300. Широка демонична усмивка изпълзя по лицето на Шаватас разкривайки всичките му зъби.
Тряс. Тежкия удар с чук попиля повечето от зъбите на мавъра по пода, но това едва ли беше голям проблем за него при условие, че освен зъбите той загуби и половината си глава. „Мноо мраза да ме крадът!” - щеше да каже пиктсито размазало главата му ако можеше да говори.
Конан и Хадракус изкочиха от колибата на вожда или каквото беше останало от нея, хедракъс някак си се беше сдобил с дълаг съставен елфически лък, а Конан скептично разглеждаше новата си чикийска за мандарини. „Да го фанем!” викна Хадракас и направи крачка назад. Тъй като Конан не хукна напред след вожда магът изпуфтя „Добре де, се аз трябва да върша работата!” вдигна ръце високо във въздуха проинесе четири думи с повече съгласни отколкото човек може да си представи че има в азбуката и накрая добави едно драматично „Казам!”. няма нужда да описвам, че небето се разцепи и върху жрецът и змията по нещастно съвпадения в същата зона се изля божият гняв, под формата на две мълнии. Хадракас пристипи напред и вдигна обгорената глава на жрецът: „Педесе процента успех, къде каза че е принцеската?” понечи да си тръгне мамутозмията го беше хванала за кракът. „Добре че никога не нося бельо!” каза си магът и се телепортира при** Конан. Едрите пиктсита погледанаха Белиз, погледнаха Конан и оная мишка зад гърба му и решиха, че те все пак представляват някакво предизвикателство затова се хвърлиха отгоре му му с бойни викове. Белиз използва момента за да хукне към зоната на селото където Шаватас трябваше да претърсва. Влетя в една голяма колиба, видя принцесата обградена от пиктсита, а в другия край това което бе останало от Негъра. „Негрите винаги умират първи.” - тъжно заключи тя и с боен вик се засили към тялото му, пиктсита я последваха и намериха болезнената си смърт. Намериха я, защото Белиз преди това намери в отворения сандък С300-то. И тогава в селото и колибата нахлу глутница хиени. „Сериозно ли?” попита неопределено кой момата.
„Пичове днеска три пъти не можа да ми върже зара, ако разбирахте малко от математика, щяхте да знаете че сте жестоко загазили” - каза Конан или щеше да го каже ако имаш дар слово, в место това той оголи съби и изръмжа „Аз Конан! Вие много мъртви!”. „Аз викам да ви чакам в хана!” сподели Хадракус преди да изчезне от битката оставяйки малко вакум на място си и може би постопи добре, защото конан завъртя брадвата зассичаки двуеташното пиксти със се бронята пръдъжи удара си към следващото намалявайки височината му на половина и завърши в главата на третото където брадвата или изгуби от енерцията си или главата на представителя на коренното население се оказа твърде дебела.
Змията прецени, че е по разумно да ходи в другия край на селото да пази принцесата отколкото да прави компания на варварина с брадвата и си плю на опашката. Конан обаче беше на друго мнение и хукна след нея.
„Добре, само четири хиени, едва ли е толкова страшно” рече си Белиз точно преди хиените да се нахвърлят отгоре й. зъби и нокти задраската по новата броня на жената превръщайки я в дрипа, но пък оставяйки момата вътре почти без поражения. „А сега е мой ред да ви бибипам...” ухили се зловещо та тя задъханите животники, когато в колибата влетя Големата змия задръствайки изхода. „Ти сериозно ли?” попита неопределено кого жената и опита на два пъти да ръгне змията, но и двата пъти копието й само продраска дебелата броня.
Дрън!
Една двуръчна брадва влетя колибата удряйки змията по главата. Лошото бе че я удари с дръжката.
След брадвата влетя и Конан и плъзгайски се по пода докопа брадвата си. Изрева нещо от сорта на „Ей сега ви бибпах бибипаните задници”, което прозвуча като: „Аз Конан! Вие карантия!”. Влагайка цялата си чудовищна сила дивият варварин развъртя брадвата си срещу змията бавно превръщайки я в суши, но на края на атаката му по колибата имаше повече поражения отколкото по змията.
„Аз вярвам в теб!” извика Белиз и всякаш с това върна времето на зад.
Влагайка цялата си чудовищна сила дивият варварин развъртя брадвата си срещу змията бавно превръщайки я в суши и когато довърши последния си замах парчета змия се смесвапха с парчета хиени, останалите три гадинки се опитваха да се измъкнат тихомълком през вратата.
„Грабвай пронцесата и бягай от тук” каза си Белиз, защото знаеше, че и Конан би казал същото ако имаше на разположение час-два, за да подреди думите в нухната последователност, а и да ги измисли преди това. Последва съвета си грабна припадналото момиче и пробивайки си път през задръстилите пътя ѝ хиени хукна към изходът от селото.
Малко по късно поемайки си дъх се натъкна на завръщащите се бойни отряди на пиктститата, някой ги беше излъгал, че в съседното село имало дискотека, и сега се връщаха доста ядосани и само си търсеха повод и цел върху която да излеят яда си. За жалост белиз и принцесата бяха единствените на около, ако не броим станалия в селото Конан.

FIN

* Всеизвестно е че диетата на варварите се състои от три основни хранителни групи: печено месо, овъглено месо и сурово месо, а тетивата на лъка е много подходяща за махане на гадните парченца месо които са се заклещили между зъбите и не искат са бъдат погълнато колкото и да смучеш и да ги буташ с език.
** При или зад гърба му, няма да издребняваме сега.