Битки в ролевите игри

Не стана така. Следващата сесия Ян се върна като водещ и анулира брака, заедно с всички не ДънжанДраконски приключения на героите.

Джордж, Джордж... стари друже, къде ме върна ти с този пост!

Мен, ако питаш, трябваше да разкажеш историята докрай - аз наистина ти анулирах брака и всички НЕ-дънжън и дракон неща...

Прав си!

Но това, което реално после се случи - че ти ми прати ЕДИН ОГРОМЕН ФАЙЛ с твоя собствена система и ми каза, че искаш да ВОДИШ по нея - и аз спрях играта по D&D, за да водиш на играчите ми после само ТИ!

Вместо брадва - сватба! Какво толкова?

Най-редовните бяхме аз, Lachadan, Джордж и Ян.

А системата "Изчанчено D&D" си е най-добрата система!

Yann Gamgee писа: писа:

Джордж, Джордж... стари друже, къде ме върна ти с този пост!

Мен, ако питаш, трябваше да разкажеш историята докрай - аз наистина ти анулирах брака и всички НЕ-дънжън и дракон неща...

Прав си!

Но това, което реално после се случи - че ти ми прати ЕДИН ОГРОМЕН ФАЙЛ с твоя собствена система и ми каза, че искаш да ВОДИШ по нея - и аз спрях играта по D&D, за да водиш на играчите ми после само ТИ!

Да ама преди това водих три сесии по ДнД, после онова с Акробатите, после Фантастика и накрая Lachadan води по крими сюжет.

Ефикс, Иво - полуръста също беше до края.

Не знам защо, но някак си - при твоите думи току що - си спомних за "МЕГА-кошчето на Върдж"...



...Но пък така се каляваше стоманата, нали? И опитът си струва! А винаги може и още

Ами да ти кажа защо, защото имаме различен начин на мислене и затова можем да играем като група.

Ти ще кажеш защо ти се натрапва точно тази асоциация, може би защото воденето ми беше за боклука - не го оспорвам. Тогава нямах никакъв опит като водещ, всъщност беше първото ми водене, веднага си признавам, че изтървах играта. Затова скачахме по сетингите. Няма да оспорвам и мнението на Ян, че "... в начлото беше D&D" и дали това е най-популярната система. Той знае по-добре, затова и ако играя D&D ще е с него.

Обаче още тогава D20 я изпратих в коша и покрай нея всички линейни системи. Вероятността да ти се падне определено число е равновероятна: 1/N. Където N е броя стени на зарчето.

Вероятността да ти се падне стойност по-голяма или по-малка от дадена граница също е линейна, зависи единствено от позицията на границата и е отношението на двете части към броя зарове. За практически цели е приложимо: N-А / N където А е границата или просто казано за успех ни трябва Х >= на А. При D20 вероятността расте/пада с 5% на стъпка.

Малко по-читаво е ако се прави проверка в сектор с две граници. А >= Х >= В - със съответните му вариации. Ама това не съм го виждал.

При O.R.E. e съвсем различно. Приблизително за практически цели:
Вероятността да се падне линия (чифт) в зависимост от броя зарчета не еправа линия 10% 28% 50% 70% 80% 93% 96% 99,6% ~100%
Вероятността да се падне линия (чифт) с определена височина е линейна само ако се хвърлят всички зарчера. При по-малък брой следва приблизително същия модел.
Вероятността да се падне повече от един чифт с определена ширина и необходима височина при 10 зара дори не е линия, а хистерезис - двумерно поле. Използването на по-малко от 10 зара стеснява полето по горния модел на кривата.

Да направим една съпоставка.

Д20 (не визирам само D&D) изглежда несравнимо по-лесна за употреба. Хвърляш един зар вместо 10, сравняваш число със сума от показатели и толкова. Обаче... хвърляш да определиш реда, хвърляш да определиш успех на действие, хвърляш да определиш какви поражения нансяш. После хвърляш за NPS-тата - при 6, 8 играчи и 8, 10 противника смятайте какво хвърляне пада! Колкото по-детайно искаш да е толкова повече хвърляния са неоходими. Ами ако играч обяви две действия.

При O.R.E. изглежда по-трудно. Особено ако са 8, 10 зара - човек без опит се губи в търсенето на линии (чифтове). Поне с мен беше така, когато я видях за първи път. При опитен водещ обаче не е проблем. С едно хвърляне може да се определи дали играчът е уцелил (има линия), къде е уцелил (височина на линия) и какви поражения нанася (ширина на линия). Дори може да не се хвърля за NPS-то противник.

Най-важното, което харесвам на нелинейните системи, е че "силата" на играчът и противниците също не се променя по права линия и до голяма степен елиминира смешните (и дразнещи) ситуации, когато опитен боец не успява да удари заради зара. Без да изпадаме в крайности при D20 играчът има шанс да не уцели със стъпка 5%, в преобладаващите случаи това са 10%, 15% дори 20% - което си е едно от пет хвърляния. И понеже хвърлянията са равноправин, като се зареди една серия... Друг брой страни ни дава само различна стъпка, сумата на два или повече зара само измества екстремните точки.

При нелинейните системи опитен боец с 10, 9, 8 и 7 зара почти е застрахован от пропуск и няма да се дразни. Вероятността да се получи серия е пренебрежимо малка, почти невероятна. По същата причина вероятността да убие с един удар адекватен за нивото противник е нелинейна с обратен наклон на графиката.

Отчитането на успех при две или повече действия:
При линейните системи е равновероятно. За да не е така се слагат изкуствени ограничаващи правила - няма друг начин.
При нелинейните системи всяко следващо действие става все по-сложно поради сеченията на вероятностните полета, каквото е намаляването на активните зарчета в O.R.E.

Като заключение. Разбирам и приемам мението на всички, които мразят "таблица върху таблица" и предпочитат опростени системи. Играта не трябва да се изражда в смятане и ровене по таблици! Съгласен!!!

Аз обаче съм привърженик на схващането, че живеем във века на компютрите и играчите могат напълно да се освободят от рутиннта работа. Колкото повече и по-детайлно представени показатели има, колкото по-сложна и нелинейна е система - толкова по-малко се налага Водещият да измисля изхода на битката.

Така се елиминира вероятност "Дечото да размахва меча безцелно". В D&D-то, което играехме с Ян аз се дразнех, че моят герой Рицар-Воин заради зара беше по-неефективен в много от битките сравнено с полуръст с повече късмет при хвърлянето.

Заб.: Не претендирам, че познавам всички системи и не е неоходимо. За прктически цели:

Линейни (с права линия) са системите, които използват един зар. Правилата могат да я модифицират донякъде.
Линейни (с крива линия) са системите, които сумират два или повече еднакви зара. Те са също толкова предсказуеми и ограничени. Ако не са модифицирани от правилата следват разпределението на Поасон. Всички го знаят за 2*D6 - за друг брой зарове е същото само се смята по-трудно. Да не говорим, че да сумираш наум 5 или повече 10, 12 стенни зара си е мазохизъм. Да са ни живи и здрави компютрите, че правят възможо и това.

Системите които използват комбинации и позициониране имат вероятностно поле, не линия. Ако човек е достатъчно луд да изчисли всички критични точки, да не се учудва, че ще получи (най-вероятно) хистерезисно поле. Пак при условие, че системата не е модифицирана от правилата.

Системите, които имат сумиране и позициониране на комбинации имат тримерен модел. Може да е повърхност следваща някаква крива със седловина или по-рядко тримерна осесиметрична фигура.

Мисълта ми е, че ако правилата не изкривяват системата (да кажем заявяваме, че числото Х е критичен удар, геройски зар и т.н.) - процесът на хвъряне на зарове, броене на карти, рулетка и т.н. се поддава на изследване с проста комбинаторика. Винаги следва някакъв естествен процес: Разпределение на Поасон, Хистерезис, Седловидна повърхнина, Осесиметрична фигура и т.н. Не е толкова трудно да се предвиди какво ще се получи на практика.

П.П. Не разглеждам разни изчанчени системи като зар/зарове с неравномерно разпределение (например D6 зар, който има три кръгчета, две звездички и едно празно поле и куп тълкувания към тях) - неравномерно разпределение може да се пресметне, тълкуването на комбинациите не.

П.П.П. Не съм поправял правописните грешки. Омръзнах си сам на себе си.

Аре стига с тия зарове - съвсем се отнесохте. ))

Дайте някаква картова система - взема Водещият една тесте с карти, добре го размесва и раздава по Х карти на играчите.

Пиката е атакуващо действие, Карото защитно, Купата нещо там лечение, живот, ала-бала и Спатията - движение. И нека играчите решават в коя ситуация каква карта да играят или да правят комбота с карти..

Така, всичко ще е техните ръце - и в буквалния, и в преносния смисъл. Аман от Мадам Съдбата значи ....

Съгласен! Ама броенето на карти също е шанс (съдба) при различни начални условия.

Виждам, че имаш предвид стандартно тесте. Да конкретизираме:
1) Колко карти използваме и как броим картите с картинки. Само като число или със специален бонус.
2) Третираме ли тестето като стек (взимаме картата отгоре и я връщаме отдолу) или като намаляваща редица (теглим произволно, събираме изтеглените карти и като свършат разбъркваме и почваме отначало). Ако няма ротация ще е много ограничено и ще свършва бързо.
3) Да уточним общо тесте или по едно за играч.
4) Предлагаш "боите" да са тип действие, стойностите качество/количество на действието. Добре, дай да се уточни взаимодейтвието.
5) Предлагаш играчът да има на разположение повече от една карта и да има право на комбинация. Много съгласен!
6) Предлагаш всичко това да е е в рамките на някаква ролева игра - нали така. Вместо зарчета?

Не предлагаш всеки играч да си има тесте, да тегли по правила и да се играят комбинации карти с дискретно тълкуване... иначе ще е Magic или нещо подобно на хилядите игри с карти.

Така е, ама друго е да знаеш какви карти държиш в ръката си.

Задаваш интересни въпроси, на които отговарям в движение, импровизирайки...

1) Да, използваме стандартно тесте с карти, като махнем двата жокера т.е. 52 карти. Значи имаме 4 бои по 13 карти. От тях имаме 9 числови карти, J, Q, K и А. Единият вариант е, картите с картинки да са 11, 12, 13 и Асото да е 14. Другият вариант е, те да са със специални действие (бонус), предварително заложени от Водещия. Според мен това опира до него.

2) Точно така - ротация на едно тесте! Който каквото е играл, събираме купчина с играни карти и като свършат, размесване наново. Така някой може да "брои" картите, както в блекджека и да знае какво е по-вероятно да му бъде раздадено следващия път.

3) Уточняваме - 1 общо тесте, което стои при Водещия, а играчите имат по Х карти раздадени по тях. Относно това, кой на кого да може и да не може да гледа картите, става малко tricky ...

4) Да, боите са качеството, а стойностите по тях - количеството. Дефиниране на взаимодействието следва да се направи от Водещия, всъщност, ти имаш ли някакви идеи?

5) ДА! И най-важното, играчите да се комбинират помежду си като така постигат синергичен ефект т.е. 2+2=5. С други думи единична игра на 7 Спатия и единична игра на 2 Каро да имат 7+2=9 точки ефект, примерно, но комбото между тях да прави 7*2=14 точки ефект.

6) Да, в ролева игра - може изцяло да замести зарчетата, според мен.

Не, не искам да е Magic - подобни игри ги има много.

Да, аз също предпочитам системи с нелинейни (или поне с клонящи към средата) вероятности. Изключение правя предимно за случаите, когато имате противопоставени проверки, или казано на човешки език - двама хвърлят, този с по-високия резултат печели.
Защо? Просто това реално се равнява на една проверка със (зар А - зар Б), при което резултатът от случайния фактор най-вероятно е +0, а всички останали резултати са по-малко вероятни.

Efix7 писа: писа:

Така е, ама друго е да знаеш какви карти държиш в ръката си.

Задаваш интересни въпроси, на които отговарям в движение, импровизирайки...

1) Да, използваме стандартно тесте с карти, като махнем двата жокера т.е. 52 карти. Значи имаме 4 бои по 13 карти. От тях имаме 9 числови карти, J, Q, K и А. Единият вариант е, картите с картинки да са 11, 12, 13 и Асото да е 14. Другият вариант е, те да са със специални действие (бонус), предварително заложени от Водещия. Според мен това опира до него.

2) Точно така - ротация на едно тесте! Който каквото е играл, събираме купчина с играни карти и като свършат, размесване наново. Така някой може да "брои" картите, както в блекджека и да знае какво е по-вероятно да му бъде раздадено следващия път.

3) Уточняваме - 1 общо тесте, което стои при Водещия, а играчите имат по Х карти раздадени по тях. Относно това, кой на кого да може и да не може да гледа картите, става малко tricky ...

4) Да, боите са качеството, а стойностите по тях - количеството. Дефиниране на взаимодействието следва да се направи от Водещия, всъщност, ти имаш ли някакви идеи?

5) ДА! И най-важното, играчите да се комбинират помежду си като така постигат синергичен ефект т.е. 2+2=5. С други думи единична игра на 7 Спатия и единична игра на 2 Каро да имат 7+2=9 точки ефект, примерно, но комбото между тях да прави 7*2=14 точки ефект.

6) Да, в ролева игра - може изцяло да замести зарчетата, според мен.

Не, не искам да е Magic - подобни игри ги има много.

Такива системи има. Нещо подобно има в опционалните правила за Unisystem, ако не се лъжа. Играх я преди години и не го ползвахме.
В други системи тестето е основно, например Against the Dark Yogi и Age of Ambition .

Лично аз обаче си оставам фен на заровете .

За момента предлагам да изключим от разглеждането взаимовръзката на възможните вариации цвят/символ/стойност на карта в чистия им вид - това е измислено, викат му покер.

Мога да предложа един примерен подход за използване на карти вместо зарчета, като по-добре ще е в комбинация със зарчета. Разглеждаме до 5 карти на играч.

1. Числата 2 до 10 + Асо=1 ни дават четири оцветени и индексирани зара D10.
1.1. Стойностите и повторенията на стойности реално са ОРЕ с 4 зара. Имаме линия (поне две еднакви числа), ширина(брой еднакви числа) и височина (стойност на еднаквите числа) (Обичам ОРЕ! Ако не бях женен щях да се оженя за системата.)
Качеството определяме по степената на сложност да се падне всяко от тях. Линия е най- лесно, Линия с гранична височина по-сложно. Линия с ширина 3 или 4 е най-сложно.

1.2. Индексите - това са символите или разговорно "боите". Ако ги върнем в първоначалният им вид: Спатия - Жезъл; Каро - Щит; Купа - Чаша (купа); Пика - меч ще си имаме фентъзи символика. Индексите са с по-малка сложност от линиите - имаме 4 индекса по 10 броя всеки.

1.3. Цвят - това е само черно/червено - най-лесно за постигане. В зависимост от сетинга може да им се предпише някакво значение.

1.4. Следват комбинации от горните три - само във връзка със сюжета иначе става каша.

2. Картите с картинки ги използваме като някави помощни герои с лимитирани свойства. Асен ги нарича наемници. За да усложним всичко числовите карти и комбинациите им могат, освен като "нетрадиционни" зарчета, да се прилагат като усилване на наемника... ама това май вече го има в игрите с карти.

Предлагам да е в комбинация със зарчета за да може героят да сменя и да събира "печеливша ръка". Иначе трябва да се раздава след всеки ход.

Да, съгласен съм, че този тип игри са приятни... и вече измислени.От тях може да се "поглежда с едно око" за някоя подробност. Обаче идеята на Ефикс е да се формират насоки за система използваща стандартните карти. Не специално създадени за играта. Нещо обобщено и приложимо в различни сетинги и правила, не само за конкретна игра.