Текумел - Макуатли и Планета RPG

Текумел е сетинг, вдъхновен от южномериканските и югоизточноазиатските империи. Разработен е поне колкото Средната земя на Толкин, само че е писан от професор по антропология, а не по мъртви езици.
В резултат и Текумел има своите езици (явно М.А.Баркър е скучаел), но описанието му е далеч по-смислено.

Ето ви малка идея за историята.
В света на Tékumel, Nu Ophiuchi г (известен още като Sinistra g), за първи път се заселват хора след около 60 хиляди години. Те тераформират донякъде враждебиния за тях свят, включитело с промяна на орбитата на планетата и степента на въртене за създаване на 365,25 дни годишно, разказват играта на местната екология и заточват голямата част от местната флора и фауна (включително някои интелигентни същества) в малки резервати в ъглите на собствения им свят. Tékumel става курортен свят, където по-заможните от хиляди други звезди може да се излежават до топли морета.

Изведнъж по незнайни причини, Tékumel и звездата му система (Tékumel, двете му луни, слънцето, и четири други планети) са изхвърлен от нашата действителност в "джобно измерение", в което няма други звездни системи. Една хипотеза е, че тази изолация е резултат от враждебни действия от страна на неизвестна група, или изкривяването на тъканта на пространството. Никой не знае, но жителите на Tékumel, хора и представители на други раси, били изолирани и сами.

Отделената от жизненоважната междупланетна търговия (Tékumel е свят, много беден на метали) и в средата на огромен гравитационен катаклизъм, цивилизацията е хвърлена в хаос. Интелигентните местни видове, Hlüss и SSU, излезли от резерватите си и се почнали войни (вероятно за правилното произношение на имената им...или за отмъщение). Междувременно хората открили, че могат със силата на мисълта си да използват енергии, които се възприемат като магически сили (идват от друго измерение), и сключват договори с "демоните" (жителите на измерения в близост до тяхното). Те самите не искат да влизат в пряк конфликт, но за сметка на това се борят чрез поклонниците си. Наричат ги още "богове" и като цяло, не им принасят човешки жертви само от уважение. Има и силна доза страх.
Науката изпада в застой, докато в крайна сметка се превръща в знания основани на традициите и предавани от поколение на поколение. Артефакти на старата наука още се намират и за тях може да се водят и войни. Убеждението, че Вселената е в крайна сметка разбираемо място, също бавно избледняло, и над планетата се възцарила епохата на мрака. За последното вероятно трябва да се благодарим и на липсата на звезди .
За оттеглянето от индивидуализма към кланово общество пък трябва да благодарим на факта, че предвид жертвоприношенията и търговията с роби, тези, които нямат подкрепата на семейството си, вероятно са измирали бързо. От друга страна, това означава, че играчите могат да станат цел дори не заради нещо, което те са направили, а заради нещо, което някой техен роднина е направил. И разбира се, храмовете не водят официални военни действия. Кодовата дума е официални - никой няма да ви убие заради религията ви, ако има опасност да го хванат. Ако няма, сте прецакани . А в повечето игри по този сетинг, играчите почват далеч от подкрепата на семейство, камо ли клан - най-стандартното е да са корабокрушенци. За щастие, в Текумел често някой има идеята да осинови талантливи младежи. Все пак, кланът се състои от семействата, които са в него и е толкова влиятелен, колкото членовете си, взети заедно. Ако сте тотални провали, ще си умрете преди да сте били приети от когото и да било.
А след като станете част от обществото, можете да почвате да се катерите по веригата. Обществото позволява вертикална мобилност. Само трябва да извършите някой и друг подвиг, да спечелите разположението на висшестоящите, по възможност и на жреците или директно на боговете - колко му е?
Добре де, признавам, далеч по-лесна е вертикалната мобилност надолу. Извършете престъпление, за което се полага продаване в робство, и ще го постигнете!


Хилядолетия след катаклизма, пет големи цивилизации, ориентирана към поддържане и запазване на традицията, заема голяма част от северния континент. Голяма част от материалите за игрите и други писания се съсредоточават върху тези пет империи. Те имат няколко езика, като първият от тях е вдъхновен от урду, пущу и езика на маите. Аналогиите не спират дотам - мечовете са дори не дървени с парченца заточен камък, а направо се правят от втвърдената кожа на домашно животно, сходно на хипопотама! Впрочем, на Текумел тя замества металите, каквито както казахме, просто няма, или практически няма. Накратко, кръстосайте Китай с империята на маите, добавете малко ацтекски богове (богинята на забранените удоволствия и богът на огъня и унищожението всеки път ми напомнят за ацтекските богове, какво да се прави), и ще имате Текумел. Или поне нещо, много подобно на Текумел.

Ще забележите, че нищо не казвам за системата. Причината е, че основното в случая е сетинга. Адаптации на системи за Текумел има много, като покриват почти целия спектър от зарове и механики. Всъщност, единствената причина да го споменавам е, защото различните издания имат различно количество информация за сетинга. Аз самият предпочитам като система или адаптацията по Рункуест, или Тирикелу, създадена от небезизвестния на този сайт Дейв Морис. Впрочем, Текумел е една от любимите му игри, както много често признава в блога си.