Разкази от ролеви сесии: Приключения в Средния Изток

Системата:
Reign. Point-buy с d10 dicepool.

Сетингът:
Средния Изток. Почти средата на 8-и век, след великата Хиджра. Магията и свръхестественото съществуват под формата на мистични амулети, зловещи същества и древни ритуали.

Сесия 1 [offtopic]А кбар и Джафар - двама араби, решили да споделят пътя си по взаимноугодни прични. Първият, хитрец с влечение към окултното и мистичното. И фобия от скорпиони. Поддържа известни... делови... отношения с един джин, появяващ се, когато му скимне. Вторият, умел боец и не по-малко изкусен лъжец.
Събира ги от една страна желанието на Акбар да опознае добре магията и да я овладее - за добро, естествено (или поне както той го разбира). Да странстваш без здраво рамо обаче не е много разумна идея. Тук се включва Джафар, който е приел за свой дълг да разнесе надлъж и нашир словото на истинския и единствен Бог. Ала без някой с повече книжовни познания и няколко чужди езика в главата си, задачата му значително се усложнява.

И така... Намираме двамата герои в един кервансарай по Пътя на коприната. Освен тях, в кервансарая нощува персийски керван заедно с търговците, които го държат и техните странни гологлави пазачи с дръпнати очи.
Героите, останали без пукнат грош - последният такъв отишъл от джоба на Джафар в паничката на един просяк - решиха да си намерят работа като пазачи на кервана. След кратък разговор с търговците успяха да измъкнат някаква надница, колкото да си плащат храната и нощувката.

Ден след тръгването на кервана, насред нищото, ги настигна буря. Умело обаче те заровиха себе си и конете в пясъка, последвани от керванджиите. Всички се отърваха, като загубите за вторите бяха минимални - един кон и един пазач. Но излишно време за радости нямаше, защото ненадейно около кервана се появиха няколко ужасяващи създания. С орлови крака, хитинови човекоподобни тела, скорпионски опашки, клюнести човешки горни и змийски долни глави. При вида на скорпионските опашки Акбар се скри зад воина, който на свой ред реши в името на Бог да унищожи злите създания. Останалите пазачи тръгнаха след него. Размяна на удари с тварите показа, че не само видът им е нечовешки, но все пак Джафар успя да отсече ръката на едно от тях, а пазачите раниха тежко друго. Съществата прецениха да не се занимават повече с кервана и побягнаха, оставяйки кървава диря след себе си.

През това време Акбар прибра отсечената ръка и се досети нещо интересно, което бе чел в старите книги. Тези същества обикновено се появяваха, когато някой се доближи до скривалищата и храмовете им, а последните две често бяха пълни с магически и други скъпи неща. Без много увещаване, героите и пазачите тръгнаха да гонят създанията и след известно растояние видяха как потъват в един хълм. Дирята с кръв изчезваше сякаш в нищото. Мотаха се известно време, докато намерят механизма и го задействат. Потънаха в сравнително тъмна зала и се опитаха внимателно да се промъкнат, за да огледат. За съжаление някой не можеше да стъпва внимателно и привлече вниманието на едно същество страж, държащо кристално копие. Акбар успя да се добере до копието, но съществото изписка и извика други. Героите и керванските пазачи побягнаха към изхода. Малко преди да се измъккнат, мистикът се спъна и тварите го настигнаха. Сграбчиха го, но само за кратко, защото Джафар се върна, за да му помогне. Двамата, заедно с копието и останалите пазачи успяха да излязат, ала вече по-спокойни и пресметнали позициите си, решиха да довършат преследвачите си. За по-сигурно. Последва кратка и успешна битка, в която воинът успя да отреже непокътната змийската глава на едно от създанията и да вземе меча му, направен от чисто злато. Ала тези награди дойдоха на цената на няколко тежки рани, така че сраженията бяха извън неговите опции поне в следващите няколко дни.
Когато героите се върнаха при кервана, трябваше да поделят плячката с търговците, задето пуснаха хората си да помагат. Златният меч и половин змия надлъж беше спазареният дял. Кристалното копие остана у Акбар.

Още едно денонощие продължи пътят към Куня-Ургенч, където търговците щяха да продадат скъпата си коприна. На сутринта се случи нещо интересно. До Акбар се приближи млад, висок и рус мъж с остри черти, който му каза, че в същия този град след няколко дни девица ще бъде принесена като дар на местните богове. Ритуал, извършван на всеки десет години, за да бъдат същите умилостивени. Ако Акбар откраднеше девойката, можеше да се спазари за един вид... откуп от тях, или от баща й. А ако не му се занимаваше, можеше просто да я даде на своя безплътен приятел.
Разговорът остана малко в страни от слуха на Джафар, на когото беше споменато само, че скоро ще бъде принесено в жертва едно невинно момиче, и то заради някакви си местни духове. Нещо недопустимо според нашия единствен Бог.

Следва още от първата сесия...[/offtopic]

Между другото, важното е в офтопик. Идея нямам защо е сложено такова име на сблок-таговете!
Иначе, потвърждавам, че така започна първа сесия !

Е, мен ме спечелихте със заглавието още, така че ще я следя и занапред, макар засега да е некъв стандартен дънджън-крол.

Сигурен съм, че те е привлякла думичката "ролеви" .

А аз не съм фен на тъмницолаза, но дори историята за Аладин започва с обир на скрито под земята съкровище ! Някак си пасва на региона просто.

Рейзър има да довършва първа сесия все още, но да опиша какво стана .
Втора сесия от Приключения в Средния изток!
Водещ Асен.
Играчи Ал Торо, Джордж М. Джордж, макар че така написано, звучим по-международно, отколкото беше...
Персонажи: Джафар и Мобарак ибн Айшан

[offtopic]Системно им създадохме компания, вече задействаме и тази подсистема.

Сетингово първо Джафар обяви, че са започнали да строят медресе в Ургенч, за да разпространяват Правата вяра, с парите спечелени преди това. Междувременно от компанията около тях - богаташи, религиозни хора, приятели на бащата на спасената, както и някой и друг мистик или приятел на Аладин - им беше изникнал още един местен младеж, който оцениха като заслужаващ доверие, на имеМобарак ибн Айшан. Мобарак искаше да спечели пари, без да трупа грехове и прецени, че тези хора са достатъчно праведни, за да им служи без опасения за душата си. Нали строят медресе и дават зякят? Силен, як, бърз и ловък едновременно, вторият от трима синове, който се бори да осигури семейството си, и май е потомствен майстор на ятагана.
Първо изчакаха 3 седмиц, докато им се излекуват раните (Джафар беше ранен в ръката и в крака предната сесия, магическо лечение няма). После отидоха до острова на лъвоглавите... Е, всичко беше отнесено, а там имаше оставен пергамент, който разказваше леко адаптирана притча от 1001 нощ за вредата от дългото чакане и как при това други берат плодовете на труда ти. Не се бяха сетили, че всъщност знаят, че избиването им не е точно тайна – а всъщност имаха дори индикации.
След това се засилиха да реализират блестящия план на Джафар. Тоест, ще ловуват едно от скорпионообразните създания - живо... намериха друг вход, който по неясни причини беше неохраняван. По-скоро е процеп в скалата, който изглежда като обикновена чупка, но младият е явно много зорък! Предвидливо носеха гигантска мрежа за птици, за да хванат някое от ония създания, както и пръчки с примки накрая, за да ги ловят като рогат добитък.
След кратко промъкване намериха разклонение. Тъмният път ги отведе до една врата с резе. За щастие, успяха да разчетат надписа на старинен диалект на нея и се разбра, че тя носи печата на "сина на Дауд" (Соломон, ако се чуди някой... да, онзи Соломон). Вътре е и мечът му, още забит в тялото на нечестив чернокнижник. Първият път, след като синът на Дауд го извадил, онзи се съживил, разказваше надписът. Наложило се да го остави и да го зазидат така, не мъртъв, но и не жив. На пода пък имаше нарисувана фигура, която не позволява (пак според текста) на поклонници на Злото да се приближат. Благоразумно решиха да не отварят...
По светлото разклонение новият се промъкна към светлината, видя, че двама змиехуести пазят една врата, от която се чува музика, неприлични песни, смях и звуци на дайре, имаха извити килиджи, украсени с диаманти.
Върна се, каза им го и след като подготвиха капан, Джафар излезе и отстреля единия демонстративно – в крака, прицелено – защото не искаше да го гонят. Другият хукна да го гони, докато оня викаше за помощ и държеше поста. На един бърз спринт, преди да успее да се изнесе, стигна до Джафар и му остави нов белег с килиджа през слепоочието... и до гърлото стигна, но не успя да среже артерия. Като цяло, оживя... на косъм.
после обаче Джафар успя да запази дистанция, претича през мрежата... онзи обаче се заплете. В същото време от страничния проход излезе „лейтенантът” им Башар с прът с примка, която му метна на врата, а Мобарак ибн Айшан скочи и се засили да хване мрежата и да му я заметне и на главата. Впрочем, същото правеше и Джафар. Тварта се опита да го доубие с повторение на удара във врата, но Башар дръпна с пръта и му блъсна главата в близък сталактит, мрежата го спъна, и като цяло успяха да го омотаят в нея като в килим – готово, пленник от пазителите!
Тук имаше малък детайл – завариха оня, дето пазеше конете... ахм, посрал се и върху станал на стъкло пясък. И по-смели ще направят същото, ако две огнени създания се бият за конете, които пазят...поне така го разказа. Както и да е, изнесоха го, избягаха им успешно с конете и с вихрен бяг стигнаха до града. Е, установиха, че онова говори, разумно е, но не очаква да го откупят, и не можаха да разберат то лъже ли ги, като им казва, че печатът е само за да стряска такива като тях. (ИИ: Общият сбор на уменията им да откриват лъжа е 3 зара за двамата...)
През това време се разчу за „улова” и ги поканиха на парти във вилата на везира, за да поканят звяра незнаен. Мобарак ибн Айшан, който мрази властта, сключи сделка с тварта зад гърба на Джафар – ако ужили везира и той умре, щял да го пусне да избяга.
Везирът приличаше на две лебеници една върху друга, както описва този типаж Любен Каравелов. Повечето гости говореха за соколи, лов и лов със соколи – три много важни теми. Едва се споменаваше степната политика (заплахата от Тимур).
Имаше само двама по-интересни гости, включително един пустинен войн, и онзи мистик, който им предложи работа, след като избиха лъвоглавите. Разбира се, везирът и идея си нямаше да приближи тварта, но войнът си поигра с него, като му даде възможност да опита да го ужили. Онова не успя, поне не през пръчките на решетката. Разбира се, на везирът и през ум не му мина да опита да повтори...
Като цяло ги поканиха да покажат тварта на емира на правоверните на следващия ден... после песни, танцьорки, разказвачи на приказки, акробати, шербет – не си казваха, но май им хареса...
Всичкото хубаво, но на същата сутрин ги чакаше пратеник от шефа на гилдията - каза, че първата им услуга е да му дадат тварта. Те казаха, че ще помислят, след като го покажат. Онзи им прати предупреждение по един просяк, на който дадоха милостиня, а той им пожела да не ги стига участта на тези, които не изпълняват обещанията си...
Когато откриха, че онова знае и поне една дума - "Шербет!", емирът реши, че освен папагали, маймуни, кучета, соколи, коне, му трябва и собствено скорпионесто говорящо. Продадоха го не толкова скъпо за уникат, а везирът плати, за да направи подарък на шефа си. А създанието ги мрази повече и отпреди, ако изобщо е възможно. Продадоха го като част от зоопарк, все пак...
Е, те повишиха влиянието на своята групировка, защото ги приемат в двора и са благочестиви люде, които хората уважават – виждате ли, даже строят медресе.
За да си спестят участта, за която говореше просякът, пръснаха слух, че искат да си говорят с шефа на гилдията. Онзи им определи среща и поиска от тях да изпълнят в замяна на недоставеното мокра поръчка. Само че отказа да им каже името, защото ако се окажат нечестни и откажат, щяло да му е по-трудно да се добере до човека. Каза само, че имат достъп до него... те решиха, че е везирът и отказаха. Той избесня, хвърли във въздуха малко брашно и докато белия прах се слегне, дрехите му - също бели - се слегнаха на земята, празни.
От покривите почнаха да стрелят по тях - вече бяха видели, че той има там свои хора. Побягнаха към медресето, защото онзи при преговорите ги заплаши, че то ще гори ярко. Джафар застреля в крака един, който се канеше да хвърли факла, той падна от покрива, по който тичаше, и успяха да ги прогонят, само с една жертва от редиците на талибаните (което означава студенти – тези, които водеха за охрана, са бъдещите им студенти в медресето).
Отидоха при везира... след кратки и неуспешни опити да се справят с бюрокрацията и да се срещнат с него, подкупиха един писар за среща с началника на гвардията на везира – млад, слаб, делови и един от малкото, които не се интересуваха от удобства, ако съдим по обяда от пилаф без подправки. Или просто няма вкус, но от разговора по-скоро личеше друго (надявам се). От него разбраха, че онзи формоменител всъщност се е превърнал в плъх и е бил скрит в собствените си паднали дрехи. Кой да знае...
След като му казаха, защо подозират, че онзи е искал везира, той прие, че вероятно за това е ставало дума и засили информаторите си. (Едно безумно хвърляне по-късно, 4Х9 с 7 зара) те имаха успех, гвардията на везира научи къде е квартирата на престъпната гилдия - оказа се къщата на търговец-конкурент - и разбира се, влязоха и клаха наред, освен когото искаха да разпитват. През това време те обучаваха бъдещите талибани на фехтовка и бой в строй, което също беше повече или по-малко успешно, така че повишиха военната си подготовка – може да потрябва... Онези бяха прекалено заети на поне 1 фронт, за да им правят проблеми.
Само (дотогава) отсъстващият персонаж, който се е преселил временно в дома на учителя си по окултни науки, им каза да внимават. Някакъв ифрит им бил ядосан, той бил тоя, дето искал да вземе конете, за да ги остави на змиехуестите, а неговият джин-покровител ги спасил, затова беше и на стъкло пясъкът. Е, ще внимават следващия път да оставят повече и по-сърцата охрана.
И това е финалът... ЗАСЕГА![/offtopic]

Както винаги откачена сесия. Лично аз мога само да съжалявам, че не съм в София, че да ви се набутам в кампанията

От Джафар.

Относно обясненията на Мобарак ибн Айшан за сделките със "скорпионоподобния" и водача на разбойническата гилдия.

Редактирано и преписано от Началника на канцеларията на Визира, професионален писар и личен приятел на Великия Воин Джафар, който има най-хубавите "документи за благонадежност"
(подписа и името не се четат)

Многоуважавания, Страхоопасен, суров войн Джафар признава, че сложните лабиринти на философската мисъл са недостъпни за неговия праволинеен ум. По тази причина той поднася извиненията си на Високопочитаемия Мобарак ибн Айшан относно недостойните съмнения, че Високопочитаемият се е опитал да се спазари с презряната скорпионоподобна твар, обида в лицето на Всемогъщия. Недостойно е за един войн да се съмнява в приятелите си! Единственото оправдание на Великия Войн е, че по време на последната битка му беше нанесен силен мозакораздрусващ, умозамъгляващ удар в главата, временно помрачил разума му.
Обзет от всемирна скръб и терзн от непоносим срам Страхоопасния Джафар обещава да изкупи вината си като до крак изтреби адските изчадия от скверния небогоугоден храм и дари всичките завладени съкровища на бедните и нуждаещите се.

За разбиването на разбойническата гилдия Многоуважавания Джафар би казал: "Да бъде Волята Му!", но ако срещне началника на стражата ще добави: "Значи ги изкла тия без да ми се обадиш! И това ми било приятел!"

aToro писа: писа:

Мобарак ибн Айшан, който мрази властта, сключи сделка с тварта зад гърба на Джафар – ако ужили везира и той умре, щял да го пусне да избяга.

Беше по-скоро (макар че и в сесията май не се разбрахме на 100%):

- Относно уговорката ни да не жилиш - не важи за тия богаташчета - везира и т.н.
- Ако ужиля някой, ще ми върнете ли свободата?

На практика Мобарак не мрази властта, просто никак не ги харесва, но е далеч от планове и заговори и няма полза от убийството на един или друг;

Да, но приехте, нали ? Иначе, предполагам, че съм надценил доколко е анархистки настроен. Това все пак е само моето виждане за сесията. Именно затова ви помолих да погледнете имаме ли разминавания !

aToro писа: писа:

те решиха, че е везирът и отказаха

Не сме го решили, допуснахме, че може да става дума за него, тъй като го бяхме виждали два пъти предните два дена. На практика просто решихме за неприемливо да се кълнем в душите си, че ще убием някой, без дори да знаем кого И това да е само първото от трите желания на тази гад Паткана. Още повече, че е спечелил тези желания с това, че ни е върнал копието, което е откраднал от нас. И да ни обвинява в "неморално" поведение! Що за безочие? При всички положения беше по-лесно да се преборим с него, отколкото да му изпълним трите желания, а и определено по-морално и законно.

Офтопик, но как ли е "паткан" на арабски ?
А иначе, не твърдя, че бяха сключили добра сделка . Просто така се бяха уговорили и Плъхестия очакваше да си изпълнят уговорката.

gbm писа: писа:

От Джафар.

Относно обясненията на Мобарак ибн Айшан за сделките със "скорпионоподобния" и водача на разбойническата гилдия.

Редактирано и преписано от Началника на канцеларията на Визира, професионален писар и личен приятел на Великия Воин Джафар, който има най-хубавите "документи за благонадежност"
(подписа и името не се четат)

За разбиването на разбойническата гилдия Многоуважавания Джафар би казал: "Да бъде Волята Му!", но ако срещне началника на стражата ще добави: "Значи ги изкла тия без да ми се обадиш! И това ми било приятел!"

gbm писа: писа:

Редактирано и преписано от Началника на канцеларията на Визира, професионален писар и личен приятел на Великия Воин Джафар, който има най-хубавите "документи за благонадежност"
(подписа и името не се четат)

Пак добре, че се казва Джафар, а не Вор, като в една друга сесия !

gbm писа: писа:

За разбиването на разбойническата гилдия Многоуважавания Джафар би казал: "Да бъде Волята Му!", но ако срещне началника на стражата ще добави: "Значи ги изкла тия без да ми се обадиш! И това ми било приятел!"

Ако му кажеш, сигурен съм, че следващият път ще те покани да участваш !
А впрочем, следващият път ми напомнете, че предвид изтеклото време за действия на Компаниите си имал седмица-две да си лекуваш главата от килиджа.



Сега очакваме и коментари от Уейн, впрочем. Той беше първият, изявил интерес да следи какво се случва !

Аз пък да кажа, че точно заради такива уж "неразбирателства" играта е много интересна. Реализъм отвсякъде! Тия подробности въобще са без значение.

Ама като е почнало да се оплача и аз. Цялата групичка като се разпали и превключва на "българо-английско-геймърски" и горкия Джордж почва да се чувства точно като Джафар, който знае само диалекта на родното си село

Джафар качи зарове на местния език, така че според моя опит, може езиковите прилики да не спрат дотук !

А това ми напомня, че трябва да ви пратя опита за играта по Скайп. Беше силно забавно и определено ще сте в горната част на скалата, но трябва да видя какви Проблеми имаха персонажите, за да изчисля точната цифра !

Вилорпъ съвсем го нагази близкоизточната треска. (Ше видите кви надписи е изпрал на псевдо/арабски по остриетата на мечовете в илюстрациите.)

Джураз е плъх на арабски, а Мидъл Ийст на български е Близък Изток (заглавието на темата). Просто за западняците Близкият Изток сме... ние.

Всъщност оригиналното заглавие е приключения в Средна Азия, което сам знаеш кой регион е. Някъде по веригата сме го объркали и заглавието е станало Средния Изток, което лично на мен не ми пречи .

Остави сега географията настрани и коментирай по сюжета !

Тогава трябваше да ме поканиш на сесията с колегите.

Ако си мислиш, че нещо кой знае кво от сюжета (дори да го е имало) може да се предаде във формата "да ви разкажа набързо кво разигравахме", не се получава. Ако някой друг добронамерен читател се е ориентирал достатъчно по описанието, да каже. Иначе видях, че е имало някви задкулисни машинации и дипломация, което винаги е похвално, ако са осъществени добре. (Но това може да се прецени само ако се прочете като нормален разказ или някакъв изключително подреден и обмислен синопсис.)