Разкази от ролеви сесии: Приключения в Средния Изток

Найс!

Да призоваваш джин е оферта, стига да не поиска нещо в замяна. Всъщност идея си нямам, как стоят нещата с джиновете.

И все пак, очаквам от нашите герои, МАЙСТОРСКИ, да се справят със създалата се ситуация!

Kromodor писа: писа:

Найс!

Да призоваваш джин е оферта, стига да не поиска нещо в замяна. Всъщност идея си нямам, как стоят нещата с джиновете.

И все пак, очаквам от нашите герои, МАЙСТОРСКИ, да се справят със създалата се ситуация!

Зависи как го призоваваш и какво искаш .
А доколко ще се справят ще видим. Както е известно, при мен това не се знае предварително.

Асене да им подскажа ли няколко трика

Давай, съветите са хубаво нещо!

Като знам, че водиме по един и същи начин, по добре е да си замълча

Е, не ме издавай, че всички, които познават и обичат ще измрат, освен ако не намерят начин да го предотвратят някак си !
Останалото може. Кажи им, нека да е забавно!

Ако ще се занимават с Джинове е хубаво да си намерят кехлибар. Може да е в формата на кутия или бутилка, пръстен или амулет. Всеизвестен е факта че кехлибара привлича и съхранява душата и тялото чисто, както и че действа като защита от тъмни магии, за това има много брошки, чиято направа е от кехлибар.
Тъй като джина е вид дух, то той ще бъде привлечен от материята на въпросният съд.
Стига толкова хинтове от мене

да му намерят бутилката, мен ако питат
Уж това е най-лесния начин да се справиш с джин

Брейнсторминг за джиновете
[offtopic]А ако е призован, може да се справят с призователя, ако е джин-людоед, могат да хванат "паткана", както му вика Ал Торо, и да го нахранят. И накрая, могат да отидат и да преговарят с краля на джиновете, за да ги направи неприкосновени срещу някаква услуга.[/offtopic]
Възможностите са много, и горните не ги изчерпват, провалът е това, което има тежки последици !

+ Основната спирачка Player knowledge VS Character Knowledge

Разликата е тънка, ама като има талибани наоколо, 100% героите ви познайват нещо за джиновете

Предвид Познанията, които е взел персонажът на Резо, знаят доста. Само за използването на магия искам отделно умение. Останалото съм го забил в Познания, напълно в стила на Екзалтед !

Страхоужасния Воин Джафар с голяма мъка съобщава, че отново няма да има възможност да се справи с джина похитител. Ненадайно прозрение-заповед от Единствения, Всемогъщия и Всеблагия му постави по-важна задача.

Джафар се извинява и изказва съжаленията си...

Нямаше проблеми с Джафар. Поради проблеми от бюрократичен характер, комбинирани с настроението на рефера, средноазиатската сесия беше заменена с игра по Талисланта.
Следващият епизод се отлага, зависи кога ще водя аз .

Четвърта сесия от Приключения в Средния изток!
Водещ: Асен.
Играчи: Razor, Andras
Персонажи: Акбар и Иса ибн Дауд

[offtopic]Д ен и половина още не затихна бурята. Накрая демоните се умориха, а може би просто се отегчиха и след като зариха пътя с пясък, оставиха героите на спокойствие в лагера покрай руините. За съжаление отговори за отвличането на младоженката и Джафар така и не се намериха, затова групата се върна обратно в града, за да търси не къде да е, а при култа на пустинните демони - същите, с които героите имаха известни спречквания. Главният им жрец се оказа по-разговорлив от очакваното, обяснявайки, че неговата цел е единствено да служи като посредник между невидимите сили и града, като по този начин осигурява спокойствието на жителите. А за бурята, която се бе вихрила по-рано, той нищо не знаеше, но не се и учудваше, предвид ненавистта събрана от демоните и насочена към нашите герои.

Междувременно един образ от обкръжението на героите изпъкна. Воин-лечител, с нищо отличаващ се от останалите бойци или хекими, но щом човек доближеше ухо или се вгледаше по-внимателно, разбираше, че реката на ума му беше тиха, а пътят й предсказуем само на повърхността. Иса се казваше и заедно с Акбар решиха да търсят начини за справяне със ситуацията, докато Мобарак се занимаваше със свои дела.
Хрумна им нещо, за което съмнения от известно време ядяха мислите им - заложниците най-вероятно бяха при Ал Алем. За него знаеха, че е един от малкото, които имаха способността да контролират толкова могъщи джинове. Но какво да правят? Абсурдно би било да отидат при него, още по-малко ако е в стана на Тимур. А дори той не знаеха къде е. Освен това мил им бе животът на героите, затуй сметнаха за разумно да се пазарят. Избраха един от учениците, по-необещаващ, и го пратиха със съобщение на изток, където се предполагаше, че са уседнали Тимур и неговата команда. Принцът младоженец прие идеята, но за да събере пари за евентуалния откуп, тръгна да търси свой керван, загубен отново на изток.

Месец, месец и нещо се очакваше да минат, докато се завърнат принца и пратеника. През това време Иса и Акбар се заеха да разширяват и утвърждават влиянието на училището си. Прочистиха града от останалата част от мафията, като известен брой от тях присъединиха към своята собствена мрежа. Ще се учат да следват учението на Мохамед по-старателно, но има друговерци, от които да крадат...

Един ден в медресето дойде съобщение за Акбар, учителят му го викаше в магазина. Той, Иса и Мобарак заедно отидоха там и се натъкнаха на странна гледка - знахарят стоеше завързан в ъгъла, а на масата срещу тях ги гледаше един плъх. Миг по-късно плъхът стана на човек - познатият им (на Акбар и Мобарак от присъстващите) глава на градската мафия. За пръста си бе вързал въже, на което другият край стигаше до казан с вряло масло точно над главата на вързания знахар. Престъпникът искаше сделка - животът на учителя и известна сума заради причинените му беди, като разбиване на организацията му и прочие. Разбира се, като отплата той би споделил малко информация относно опасност, дебнеща героите. Тонът му обаче не се понрави на Иса и воинът, без особено да се церемони, почти незабележимо реагира, отсичайки ръката на бандита. Маслото се разля, изпичайки учителя на Акбар.
Престъпникът падна на пода, а Иса насочи острието на сабята си към лицето му. Едноръкият нямаше къде да бяга и сега трябваше да приеме сделката на героите - информацията или живота му. И трябваше да реши бързо. Превъплъщенецът сподели, че Тимур имал връзки с някакви пазузута, или по-вероятно неговият звездоброец имал и тези демони поискали помощ, позовавайки се на това, че пазят светиня на исляма.
Не стига, че Тимур беше една реална заплаха за града, а сега на всичко отгоре и в съюз с демони?! Трябваше да се вземат мерки. Героите говориха с началника на стражата и засилиха военната подготовка на талибаните. Междувременно Акбар погреба учителя си и престъпника, а целият инвентар от магазина бе изнесен в медресето.

Няколко дни по-късно принцът се върна с намерения си керван, а също и - за изненада на всички - пратеникът. Даже носеше отговор! Младоженката и Джафар наистина бяха пленници на Ал Алем в лагера на Тимур, но исканата сума за всеки от тях бе извън възможностите на героите и принца-младоженец. Време бе за нов план.[/offtopic]