Филмиране на части от сценарии.

Това не са ли реално мета филмово студио и мета софтуерна компания?

Ето ти един откъс от сценарии.

„Гибелната камбана” по книгата-игра „Барабан на смъртта” на Алън Шарп
*
Радиопиеса
*
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

ДЖИМ/РАЗКАЗВАЧ, момче на около 13–14 години, което разказва историята, описвайки събитията в своя дневник, част от който оцелява
БЕСАНТ, капитан на кралския кораб „Храбър”
ИВАНС, корабен готвач, с паразитен израз „таковата”
СЕЛДЪН, корабен лекaр, 50-годишен
КЪМИНС, първи лейтенант, на 26 години
ПРЕСКЪТ, трети лейтенант, 40-годишен
ТРАСК, интендант на кораба, мекащ
МОРЯК, мекащ
БОЦМАН, боцман на кораба
ОБВИНЯЕМ, матрос, без особености
ДЖОРДЖ, курсант, 17-годишен
ОФИЦЕР, офицер, без особености

ЕФЕКТ: Английска фолклорна музика.
ДЖИМ: Мога да кажа, че всичко започна през 1805 година с плановете на император Наполеон да прекоси Ламанша и да превземе Англия. За съжаление, към онзи момент нямаше как да знам за тези му въжделения. Мога да кажа също, че на 26 март същата година френската флота била заклещена в пристанището на средиземноморския град Тулон. Тя успяла да се измъкне през Гибралтарския проток от блокадата на нашата ескадра, предвождана от адмирал Нелсън. Адмиралът на свой ред се впуснал в преследването на французите. Тридесет дни по-късно, в близост до двадесетия паралел, на един от кралските кораби – Храбър, екипажът бил покосен от тиф. От Храбър изпратили сигнал на флагмана „Победа” за избухналата епидемия на борда. Двама моряци били починали, а петнадесет били на легло с треска. Твърде късно било за Храбър да се връща. Девет дни по-късно ескадрата на Нелсън пристигна при нас в Барбадос.

ЕФЕКТ: Нова сцена (кратък барабанен туш?).
ЕФЕКТ: Крясък на чайки, плискане на вълни, морски звуци.
ДЖИМ: За мен обаче историята започна с качването ми именно на Храбър! Неизменно с мен беше и домашният ми любимец – мангуста на име Джордж, която от известно време се опитвах да прекръстя на Хорацио.
ЕФЕКТ: Скърцане на дърво. Стъпки. Почукване, отваряне и затваряне на врата.
ДЖИМ: Капитан Бесант… (Объркано, смяна на тона.) О, съжалявам, сър, казаха ми да се явя пред вас… Ще изчакам отвън.
БЕСАНТ: Спокойно, Джим. Седни там, сега ще довършим с лейтенант Къминс и ще ти обърна внимание.
КЪМИНС (с лека досада): Та, както казвах… Въпреки че обрахме изостаналите от други кораби моряци, готови за изписване от военноморската болница, а също „сговорихме” и част от островитяните да приемат кралската премия, на Храбър все още не му достигат 127 души. Това особено остро се чувства при топчии и марсови моряци. Смятам, че Храбър ще може да плава, но не като боен кораб и би станал лесна плячка за вражески ветроходи.
ЕФЕКТ: Глъчка.
ИВАНС: Ще изчакам, няма нужда да ме таковаш така, а и на твое място бих бил по-такъв с тоя, който ти готви храната.
БЕСАНТ: Благодаря, Къминс. Препоръките ви са взети под внимание. Моля, поканете мистър Иванс, като излизате.
ЕФЕКТ: Отваряне на врата, морски звуци.
ДЖИМ (РАЗКАЗВАЧ): В каютата влезе еднорък моряк с превръзка на окото и страховита озъбена усмивка.
ИВАНС: Благодаря, че ме приехте, сър.
БЕСАНТ: Всички са добре дошли при капитана си, мистър Иванс. С какво мога да ви бъда полезен?
ИВАНС: А, никъв, такова, не съм аз, сър. Прост моряк, загубил ръката и окото си в служба на негово величество.
БЕСАНТ (малко по-остро): С какво мога да съм ви полезен, Иванс?
ИВАНС: Сър, предвид намалената такова… численост на екипажа, сър. Храбър има две огнища, сър, и ако прецените, бих предложил да не таковам малкото, сър. Ще се спестят и дърва, а аз гарантирам с таковата си, сър. Честта си на моряк де, верен на негово височество, че ще се справя и само с едно огнище, сър.
БЕСАНТ (по-меко): Доводите ви са добри, Иванс, нека да бъде само едно огнище. Ако нямате друго за споделяне, нека не ви задържам.
ДЖИМ (РАЗКАЗВАЧ): Последното прозвуча така, сякаш никак нямаше да му е приятно на самия Иванс да бъде задържан.
ИВАНС: Не, сър. Няма друго. Благодаря, сър!
ЕФЕКТ: Отдалечаващи се тежки стъпки, затваряща се врата.
БЕСАНТ: Е, момче. Знаеш ли защо си тук?
ДЖИМ: Не бих казал, че знам със сигурност, сър.
БЕСАНТ: Баща ти каза, че на север, в залива Сикс Мен е избухнала епидемия от чума…
ДЖИМ: Случай на жълта треска, сър. Майка ми и брат ми починаха от нея миналата година.
БЕСАНТ: Да, жълта треска, чума… Както и да е. Както чу по-рано, Храбър не е в състояние да влезе равностоен в бой. Когато споделих с баща ти, че смятам да отплавам за Тринидад, където да попълня личния състав, той ме помоли да те откарам при ваши приятели там. На което се съгласих. Ще заемеш каютата на петия лейтенант. А сега, Джим, момчето ми, не ме оставяй да те задържам повече.

ЕФЕКТ: Нова сцена.
ЕФЕКТ: Само плясък на вълни.
ДЖИМ (РАЗКАЗВАЧ): На следващия ден плавахме през талази морска мъгла. Тогава от орловото гнездо на гротмачта се чу вик.
МОРЯК: Платна! Платна право пред носа!
ЕФЕКТ: Глъчка. Тичане.
РАЗКАЗВАЧ: Започна невъобразима суматоха, а щом се разбра, че това е боен испански ветроход, паниката в екипажа вече можеше буквално да се подуши. Не бяхме готови за бой, та ние дори с плаването се справяхме трудно. Капитан Бесант нареди на кормчията да обърне към гъстия облак мъгла откъм бакборда ни, но голям кораб като Храбър маневрира трудно. Испанецът ни догонваше бързо откъм кърмата и няколко шрапнела от каронадата на бака му засегнаха нашия щирборд.
ЕФЕКТ: Далечни изстрели и свистящи шрапнели, удрящи трошащо се дърво.
РАЗКАЗВАЧ: Веднага щом се гмурнахме в мъгла, платната бяха свалени и всички зачакахме притихнали, носени от течението.
ЕФЕКТ: Скърцане на въжета и дъски, плясък на вълни.
РАЗКАЗВАЧ: Тогава неочаквано тишината бе разкъсана!
ЕФЕКТ: Удар на камбана.
РАЗКАЗВАЧ: Това издавеше местоположението ни, все едно бяхме запалили сигнален огън.