Филми - общата тема

Сериал - Пришълецът Земя - доста приличен сериал, с нови зверове, компании, технологична надпревара и екшън. Малко излиза от рамките на оригиналните филми, които са си чист фантастичен ужас. Тук ужаси почти няма. Но ми е интересен.

Интерстелтар (2014)

Рядко се влияя от наградите на даден филми или книга, но този път няма как да ги прескоча - защото са заслужени. 6 награди Сатурн 5 номинации Сатурн, 2 награди Емпайър, 1 номинация, 1 награда БАФТА, 3 номинации, 1 Оскар, 4 номинации и 1 номинация за Златен Глобус. Това са само статистиките. Филмът е наистина добър. Научнофантастична дистопия, но е много реална. В близкото бъдеще над човечеството върлува глад, който тепърва ще се засилва. Мисля, че мога да ви спойлна малко като ви кажа, че Матю Макконъхи (Време да убиваш) тръгва на спасителна мисия през Космоса, в компанията на Ан Хатауей (Дяволът търси Прада, Черният рицар: Възраждане), като се надпреварва с времето....Междувременно хиляда неща ще се объркат, а мисията далеч няма да се окаже това което Макконъхи си е представял.
Филмът е спечелил множество награди за ефекти, но за мен те не са най-важното в този филм. Не, главното достойнство на филма са добрият сценарий на Нолан и бясната игра на Матю Макконъхи. Недоумявам как не е взел Оскар, но Оскарите бая се обезцениха напоследък. Раздават ги на куцо и сакато, а на талантите - не!
Що се отнася до Ан Хатауей - никога не съм я харесвал (като актриса я намирам посредствена и "дървена", като знаменитост - преекспонирана, а като човек - фалшива), но трябва да призная, че това е един от добрите ѝ филми. Кристофър Нолан има навика да залага на едни и същи актьори, в Черният рицар гледахме Хатауей и веднага - пак тя във филм на Нолан. Този път е за добро, между нея и Макконъхи има химия; и макар че бих предпочел Кийра Найтли или поне Натали Портман на доброто не може да се каже, че е лошо. (Хубавото Ани дори има номинация за Сатурн за най-добра актриса. Мен не ме впечатли чак толкова, но тук поне е вложила старание.* Освен това аз съм малко предубеден срещу нея). Не е на нивото на Макконъхи, но все пак играе добре. Освен това признавам, че е красива по един младежки начин.
Режисурата е прекрасна. Кристофър Нолан си е Кристофър Нолан! Спецефектите са направени приятно, не ви блъскат в очите, но пък имате кинематографско пиршество и операторско майсторство. Любовната линия не е натрапчива, а героят на Макконъхи е разкъсван между дълга и семейството си. Във филма ще видим и Джесика Частейн, която има малко екрано време, но пък блести с игра. Слабият момент е съвсем на финала, последните петнадесет минути са розов хепиенд по холивудски, но и това е характерно за филмите на Нолан. Като цяло филма е приятен и доста свеж като за фантастичен филм. В съвсем малка роля се появява Мат Деймън в нетипична за него роля. Справя се неочаквано добре, явно трябва да му дават повече такива роли - на антагонист. Музиката е на Ханс Цимер (нали ви казах, че Нолан има навика на работи с едни и същи хора? След "Черният рицар: Възраждане" не само Хатауей, но и Цимер повтаря участие във филм на Нолан, само в рамките на година) Мога да говоря много за филма, но не искал да сипя спойлери. Ще го кажа така:
Ако нямате проблеми с накъсването на континиума време-пространство и обичате филма да се развива достатъчно бавно, за да се концентрирате върху актьорската игра - този филм е за вас. Ако такива неща ви дразнят или пък предпочитате по-динамични филми - не е.
На мен филма ми хареса. От "Соларис" насам не бях гледал друга качествена научна фантастика.
Препоръчвам ви го.

*четох че я номинирали, защото минала през всички емоции. Абе не е баш така, лично за мен тя не излиза от зоната си на комфорт, но да кажем, че тук момичето поне се е постарала да вложи нещо от себе си. А вижте - Макконъхи мина през всички емоции-от гняв и радост до отчаяние.

В леглото на врага. (2019), излъчен в България през февруари 2025. *
Актьорски състав: Кийра Найтли, Александър Скарсгорд, Джейсън Кларк
режисьор: Джеймс Кент
И така - ревюто. Това е филм, който ме заплени, отдавна не бях гледал толкова изпипана психологическа драма. Напоследък все попадах на разни бесни екшъни. "В леглото на врага"* е адаптацията на книгата "Thе Aftermath" (И след това). Във филма участва Кийра Найтли. В случай, че не съм го казал тя е една от любимите ми актриси (редом с Никол Кидман, а за миналия век - и Мишел Пфайфър) и признавам, че съм леко субективен що се отнася до нея. Но този път тя има направо размазваща игра. Кийра си има и своите слаби роли, но точно тази е една от най-силните. Това е последният филм на Туенти Сенчъри Фокс, преди Дисни да ги погълне.

Сюжета накратко - ..Финалът определено не е такъв какъвто очаквате, но няма да издавам какъв е. Във филма има дости обрати, но те не са безцелни, а логични.
Актьорите са кой от кой по-брилянтни - не мога да намеря слаб след тях. Нина Голд е свършила отлична работа по каста. Кийра Найтли е в главната роля, но Скарсгорд и Кларк не падат по-долу. Химията между Найтли и Скарсгорд е на супер ниво, а Джейсън Кларк успява да ни предаде цяла палитра от емоции - и то със съвсем малко думи. И друг път съм казвал че кака ви Кийра е истински хамелеон и умее да играе от нежно -романтични роли ("Гордост и предрасъдъци"), до бурни драматични роли ("Игра на кодове"). Рядко обаче съм я виждал да показва такава палитра от емоции, а ролята в много отношения е на типична англичанка и много ѝ подхожда. Във филма ще видим и Кейт Филипс ("Мис Скарлет и херцогът") в поддържаща роля. Много обичам Кейт (тя е радост за окото, а има и стабилна игра), но за разлика от Кийра тя не напуска зоната си на комфорт и вероятно затова е в малка роля.
Костюмите, прическите и декорите са уникални, музиката - също (тя е дело на Мартин Фипс). През цялото време слушаме нежната музика на пиано, която е много тематична за филма. Не знам защо филмът не е получил признанието на критиката. Отдавам го на факта, че той блести с актьорска игра и операторско майсторство, а не с тъпа поликоректност. Този филм за мен е на нивото на най-добрите европейски филми, но в момента американското кино е полудяло и не харесва такива киноленти.
Ако сте почитатели на драмата и мелодрамата, или пък харесвате филми като "Крадецът на праскови" (с Невена Коканова и Раде Маркович) ви препоръчвам горещо този филм

оценка 5/5

*Филмът може да бъде срещнат и като "Последиците. В леглото на врага"

Домът на мис Перегрин за чудати деца. (2016)
В главните роли - Ейса Бътърфийлд, Ева Грийн, Ема Пърнел, Финли Макмилън, Лорън МакМорсти

Невероятен, забележителен, изключителен. Думите не ми стигат да опиша този филм. Кастинга е добре подбран, има смециа от млади и неизвевестни имена и опитни актьори. Във филма участват имена като Ева Грийн, Сямуел Джаксън, Джуди Денч и Рупърт Еверет, но те не затъмняват младите таланти. Чудесно присъствие на Ева Грийн, тя има възхитителни мимики на лицето, съчетани с мрачен чар. Действието се развива през погледа на Джейк Портман (Ейса Бътърфийлд) Когато е малък той слуша откачените истории на дядо си. После решава, че са измислица и ги намразва. Но внезапно дядо му умира, а очите му са съвсем празни. В опитите да намери обяснение Джейк ще се намери на място, на малък остров, отвъд времето и пространството...
Костюмите и прическите са много добре подбрани и създават готическа атмосфера, но бе зда прекаляват. Прическата и гримът на Ева Грийн къртят отвсякъде и умело я подчертават. Визуалните ефекти са супер - приятни и ненатоврващи (дразня се на филми за Супермен), но приятни. Мога да направя аналогия с Колелото на времето, където Моарейн затопля водата. Чудовищата изглеждаха леко гротескно, но в крайна сметка това не е ужас, а и отговаряха на атмосферата.
Самият екип е нещо като детска версия на Х-мен, но в Х-мен всички са прекалено "супермени" ако ме разбирате какво искам да кажа. Тук героите са деца - те са злобни, ревниви, карат се за глупости и съвсем не са идеални. Самият Джейк си има своите колебания, но успява да ги надмогне. Ейса Бътърфийлд има визията на Дейвид Моузес (младият Брус Уейн в "Готъм") - не е холивудски чаровник, но има излъване на нормален тийнеджър.
Изкефих се от странните умения на героите. Обръгнали сме вече на телепати, телекинезисти и пр. Друго си е да видиш вуду маг/некромант или момиче, което има втора уста със зъби отзад на главата. Впрочем Финли МакМилън игра страхотно, в дадени моменти направо ме накара да го намразя. За мен той засенчи Сямуел Джексън.
Това, което ме подразни накрая бе как се прескачаше от една времева лииня в друга без да се наруши цикъла време-пространство (да, вярвам в "ефекта на пеперудата", а не в обратния - на паралелените вселени при която можеше да промениш нещо от собствената си вселена, но всичко някак си се нагажда). Подобен проблем имах и с "Телепорт" но там бе нарушен само пространствения континиум, а тук - и времевия. Подразних се, че злодеят бе представен доста постно, без някаква мотивация, но съзнавам че това е приказка за деца
Краят ми дойде леко захаросан, но като цяла смятам филма за чудесна адаптация
Няма смисъл да избровам номинации и награди - няма да ми стигне листа. За финал - горещо препоръчвам този филм.

оценка 5/5