Кой какви неща е намерил в нета

a2.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos- ... 7268_n.jpg

Супер Марио си взе лошо

Zombie Apocalypse - the Aftermath (spoiler)

Седмица на модата в Париж - есен/зима 2012/13

Бурито Байсън 2

a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos- ... 5470_n.jpg

Отидох, видях, напих се и се смях на тази статия във вестника

На това попаднах наскоро и ми се стори интересно. Btw, забелязах, че има почти същата тема , защо не ги обедините?

Две възрастни английски госпожи се срещат в парка. След като се осведомяват една друга за здравето си, темата на разговора се насочва към съпрузите им.
- О - казва едната, - Хари умря миналата седмица. Излезе в градината да откъсне зеле за вечеря, получи инфаркт и се строполи мъртъв в зеленчуковата леха.
- Божичко - ахва другата. - И ти какво направи?
- Отворих консерва с грах.

1.03. – Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

2.03. – На възложителя не му харесва израза “когато стане, тогава”. Иска да кажем конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

3.03. – Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров каза, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

6.03. – Петров отиде да върне бутилките.

8.03. – Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не пречи на празника.

2.04. – Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати “Строежът се изпълнява от компания “AllStroy”. С чувство за изпълнен дълг играем “Quaqe”.

20.04. – Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе “Quaqe” и го оставихме да ни бие всички.

21.04. – Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитектура. Петров настоява , че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиентът иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса чрез дуели на “Quaqe”.

Алекс с неговите дървени бараки, бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.

30.04. – Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува, защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата, а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.

10.05. – Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по-лошо: Забравили сме за основите. В проекта са описани, документацията я четат само идиоти.

11.05. – Разрушихме първия етаж. Обидно е.

11.07. – Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров – петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.

17.07. – Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.

13.08. – На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо е без знания на вътрешната архитектура на панелите. Нищо не може да се направи.

14.08. – Разбихме няколко панела, за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектаните на панелите са пълни идиоти.

17.08. – Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.

1.09. – Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, че по форма и размери не са съвместими със старите и са три пъти по-тежки. На каква архитектура разчитат в строителният комбинат?

16.09. – Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока с различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му, да не се ебава.

2.10. – Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.

3.10. – Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за Кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство нищо не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всичките му стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естествено я хареса. Мамка му.

4.10. – Питаме Алекс, дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда – в стандартните панели има недокументирана функция.

5.10. – Петров призна, със стената има проблем. Казва, че направилно сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.

6.10. – Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демонстрираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулаторът са го измислили идиоти. После се съгласи, да правим всичко от панели и с мъка отиде да се напие.

8.10. – Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати застрашително. Укрепихме я с дървени подпори и отидохме да играем “Quaqe”.

17.10. – Петров се върна от запоя. Работим.

7.11. – Празнуваме 7 ноември – или както се нарича сега. Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

15.11. – Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем “Quaqe”. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.

24.11. – Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескалатор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не на горе, а надолу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността...

25.11. – Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим кран на покрива му.

25.12. – Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

14.01. – Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?

2.02. – Най-после сме готови с 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

3.02. – Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим какво да правим по-нататък.

4.02. – Алекс казва, че не е виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е с 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.

5.02. – Лепихме и закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.

7.02. – Заваля сняг...

10.02. - Направихме покрива от шперплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, възложителят няма да забележи.

11.02. - Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.

12.02. - И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.

13.02. - Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шперплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.

15.02. - Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.

17.02. - Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж, се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.

20.02. - Алекс най-накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно – ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.

21.02. - Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад. Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.

22.02. - Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е късно да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация

23.02. - Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма, затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.

25.02. - Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по лошо.

27.02. - Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва – по-добре да не рискуваме. Петров, го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.

1.03. - Как така първи март ?! Откъде?! Вчера беше... Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.

2.03. - На работа. Работим 24 часа в денонощие, непробудно.

3.03. - Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера… В крайна сметка не е толкова страшно.Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? НО, главното е да покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да – и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци...

4.03. -Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си е е...о майката…