Кой какви неща е намерил в нета

Пред вратата на закона стои страж. Един човек идва отдалеч и моли да бъде допуснат до закона, но стражът не го пуска. А той плахо пита дали не би могъл да влезе по-късно. "Възможно е", — отговаря пазачът. Човекът се опитва да надникне през вратата. Чувал е, че закона бил достъпен за всеки. "Не се опитвай да влезеш без мое разрешение", — казва стражът. Аз имам голяма власт, при все, че съм най-последния от стражите. Зала след зала, врата след врата, всеки страж е по-могъщ от предишния." С разрешение на стража, човекът остава край вратата. И зачаква. Чака години наред. Разделя се с всичко, което притежава, за да подкупи пазача, а той взима, но не пропуска да каже: "Приемам, за да си сигурен, че си опитал всичко". Години наред, човекът изучава пазача, опознава дори бълхите в кожената му яка. Вдетинен от старост, моли същите тези бълхи да придумат стража да го пусне вътре. Зрението му отслабва, но в здрача той долавя едно неземно излъчване, което струи от вратата на закона. В предсмъртния си час човекът събира сили, и целият му живот се избистря в един-единствен въпрос. Махва с ръка на пазача. Стражът казва: "Ти си ненаситен, какво още искаш?", а човекът пита: "Всеки иска да се добере до закона". Защо тогава през всичките тези години никой не дойде тук? Понеже слухът му вече чезне, стражът се надвесва над него и изкрещява: "Никой друг, освен теб не би получил достъп. Никой друг не би могъл да влезе през тази врата. Тази врата бе определена само за теб. А сега аз ще я затворя.