Митологии (скандинавски, индийски, индиански, etc)

Loft вероятно означава "Гордият" (срв. англ. "lofty", ст. англ. "lof").
Lodr, Lod или Lodur може да е свързано с "ljod", "песен" или "leod", "народ".
Допускам, че е възможно да има смесване на различни образи и имена в германо-скандинавските митове (то и няма как иначе като всеки персонаж има по сто имена и прякора и за по-сложно повечето алитерират помежду си, та да се посочи разнообразие във функциите и да се объркват лингвистите).

Инак има такава историческа фигура: Хролф Небобегача или Ролон, първият дук на Нормандия, от началото на Х в. Вероятно датчанин по произход, от кралския род на Горм и Харалд Синия зъб (Bluetooth )

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

Loft вероятно означава "Гордият" (срв. англ. "lofty", ст. англ. "lof")

Всъщност Loft на исландски е въздух (luft на норвежки - първата дума, която научих, като водолаз в Норвегия ). Това е един от показателите, че Локи е бог на въздушните стихии.

Богът-закрилник на Luftwaffe Може, може, не се наемам да споря. Просто е напълно възможно името да е имало много значения, различни тълкувания и съответно божеството - много функции.

Ето едно стихче от Старата Еда:

Загиват стадата,
Умират роднини,
Смъртен сам ти си,
Но никой не забравя,
Безсмъртната слава
На делата достойни...

Много обичам идеята на скандинавската митология - за боговете, Валхала и всичко останало.
Валхала: Пиеш, пируваш и се биеш цяла вечер, а на другия ден - пак.

А ето как Сам Лундвал интерпретира вечните пиршества на Валхала:

— Мъртъв ли ти изглеждам? — обидено попита Серимнер.

— Изглеждаш отвратително жив. И все пак много добре си спомням, че те изядох преди няколко часа. Как така си жив сега?

Серимнер се отпусна на задните си крака и язвително се ухили срещу него с пожълтелите си бивни.

— Тъй, значи, изяде ме — рече той. — Е, как ти се видя?

— Жилаво като стара кожа.

— Да се разболееш дано! Защо измами Тор, че някога си бил касапин? Толкова е глупав, че пред него всеки номер минава — едни мускули и никакъв мозък. Който и да е нормален човек би разбрал, че и насекомо не си утрепал през целия си жалък живот! Кълца ме като че съм дъска! Приятно ли ти беше?

— Никак. Никога през живота си не бях виждал толкова много кръв. Макар че когато крещеше, ми се хареса… — Бернхард щастливо се усмихна, след което изгледа злобно глигана. — Защо се появи пак?

— Талант! Вечерта ме изяждаш, а на следващата сутрии съм пак цял-целеничък. Не е лошо, нали? Тор ме взема със себе си винаги, когато тръгва нанякъде. „Пиршеството не го бива никога без Серимнер“, твърди той, и е прав!

Децата на Локи

Богът на огъня Локи, странствайки по света, достигнал страната на гигантите - Йотунхейм и останал там цели три години. Живял през това време при великанката Ангрбода, която му родила три деца: момичето Хел, змията Йормунганд и вълкът Фенрир. Когато се върнал в Асгард, Локи не казал никому за пребиваването си в страната на великаните. Но всевиждащият Один разбрал скоро за децата му и се отправил към извора Урд, за да попита норните каква ще бъде по-нататъшната им съдба.
"Вижте, вижте, мъдрият бог е дошъл при нас. Но той няма да чуе добри вести." - казала най-старата норна, когато го видяла. "Това, което ще чуе от нас, ще го лиши от покой." добавила средната норна. "Да, той е дошъл да чуе за децата на Локи и великанката Ангрбода." - потвърдила най-младата норна. "Щом знаете защо съм дошъл, отговорете на въпроса, който искам да ви задам." - казал Один. "Знай, че тези, за които искаш да ни питаш, ще донесат на боговете много нещастия." - казала Урд. "Двама от тях ще са причина за твоята смърт и за смъртта на най-големия ти син. Третият ще властва след вас и царството му ще бъде царство на тъмнината и смъртта." - добавила Верданди. "Да, вълкът ще убие теб, а змията - Тор, но и те самите ще загинат, а царството на тъмнината няма да просъществува дълго. Животът ще победи смъртта, а светлината - тъмнината." - казала Скулд.
Загрижен и печален се завърнал в Асгард властелинът на света. Той събрал боговете, разказал им за предсказанието на норните и изпратил Тор в Йотунхейм, да доведе децата на Локи. Азите изслушали с тревога думите на Один, но били още по-изплашени, когато Тор довел на колесницата си Хел, Йормунганд и Фенрир. Младата Хел била с две глави по-висока от гигантската си майка. Лявата половина на лицето й била кърваво червена, като сурово месо, а дясната - черна, като вечната нощ. Змията Йормунганд била още малка - дълга била само петдесет крачки, но от зиналата й паст се стичала смъртоносна отрова, а студените й очи святкали с безпощадна злоба. Вълкът Фенрир бил още съвсем малък и безобиден. Изглеждал като обикновен вълк, който въртял весело опашка и се понравил на боговете. Седящият на трона си Один огледал внимателно тримата и проговорил: "Чуй ме, Хел. Ти си голяма и силна и ние решихме да те направим повелителка на страната, която лежи дълбоко под земята, чак под страната на гномите - Сварталхейм. В нея са душите на умрелите, които не са достойни да живеят с нас във Валхала. Отивай там и не се появявай повече на земята." "Добре, съгласна съм." - отвърнала Хел. "Ти, Йормунганд, ще живееш на дъното на всемирния океан. Там ще намериш достатъчно място и храна." - продължил Один. "Сссссъгласссссна съм" - изсъскала змията, гледайки боговете с немигащи зли очи. "А ти, Фенрир, ще живееш при нас в Асгард." - промълвил накрая Один. Още в същият ден Хел се отправила в царството на мъртвите, а Йормунганд пропълзяла на дъното на океана. Там тя растяла и растяла, докато обвила с тялото си цялата земя и от тогава престанали да я наричат Йормунганд. Наричали я вече "Митгардската змия". Фенрир живял цяла година в Асгард и растял не с дни, а с часове и се превърнал в такова чудовище, че никой от боговете не смеел да го доближи. Това правел само храбрият Тир, който го хранел. Тогава азите решили да си послужат с хитрост и да се отърват от Фенрир. Цял месец се трудили и изковали здравата верига Лединг, с която искали да го оковат, като му казали, че искат само да изпробват силата му, за да са сигурни, че е достоен да живее с тях. Фенрир се съгласил, напънал се и разкъсал с лекота веригата. Изплашените ази се отдалечили и веднага започнали да правят втора верига. Този път работили цели три месеца и я направили три пъти по-дебела. Това била веригата Дроми. Но за техен ужас и този път Фенрир я разкъсал без усилие. Тогава Один решил да се обърнат за помощ към гномите и изпратил пратеник в Сварталхейм. Чувайки молбата на боговете, гномите дълго спорили от какъв метал да направят веригата. Накрая, най-възрастният казал: "Няма да я направим от метал. Ще я направим от корените на планините, от шума на котешките стъпки, от женските бради, от слюнката на птиците, от гласовете на рибите и от сухожилията на мечките." Така и направили. След два месеца веригата Глейпнир била готова. И от този миг котешките стъпки станали безшумни, жените нямат бради, планините нямат корени, птиците - слюнка, рибите - глас, а мечките - сухожилия. Азите били много очудени, когато видяли за пръв път Глейпнир. Веригата била тънка и мека като коприна, но колкото и да я опъвали, толкова по-здрава ставала. Тогава те пренесли Фенрир на самотния остров Лингви, за да не може да причинява вреди на тях и на хората. Но когато поискали да сложат веригата около врата му, той изръмжал сърдито: "Тази верига е твърде тънка и ако не е вълшебна, ще я скъсам с лекота. Но ако е вълшебна, сигурно няма да мога да я разкъсам, въпреки силата си. Значи може да стана ваш пленник. Все пак ще позволя да ме подложите на това изпитание, ако някой от вас сложи ръката си в устата ми." Азите се отдръпнали смутено, но тогава храбрият Тир излязъл напред и положил дясната си ръка в устата на вълка. Поглеждайки тревожно към Тир, боговете омотали бързо Фенрир с вълшебната верига, а другия й край закрепили здраво за скалите. Огромният вълк напрегнал всичките си сили, но веригата останала здрава. След много усилия, той признал поражението си и поискал да го освободят, но азите отказали. Тогава, той изревал, побеснял от измамата и откъснал ръката на Тир. Докато една част от боговете се грижели за раната на Тир, останалите, начело с Один взели Фенрир, заедно със скалите към които бил прикован и го отнесли дълбоко под земята. Така, най-после азите успяли за дълго да се избавят от страшните деца на Локи.


Смъртта на Балдер
Минали векове откакто азите се разправили с ужасните деца на Локи. Один отново управлявал света. Тор отново защитавал Асгард и Митгард от нападенията на великаните. Боговете били отново весели и щастливи. Но ето, че кошмарни сънища започнали да преследват Балдер - богът на пролетта. Присънвало му се, че напуска слънчевата страна на боговете и се спуска завинаги в мрачното подземно царство на Хел. Красивият бог предчувствал близкия си край. Изчезнала усмивката, озаряваща лицето му и той станал печален и замислен. Тогава, разтревоженият Один отишъл в Йотунхейм при мъдрия великан Мимир, а след това при прорицателките-норни, за да се посъветва с тях. Но и Мимир и норните го посрещнали мрачни и тъжни. Те му казали, че каквото и да прави, съдбата на Балдер е решена и краят му е неминуем. Само Скулд - най-младата норна му казала: "Чуй ме, Один. Балдер няма да остане вечно в царството на Хел. Той е твърде честен и невинен, за да остане завинаги в страната на мрака. Повече нищо няма да ти кажа, но нека това те утеши." Один се завърнал с лошата вест в Асгард и сякаш черен облак надвиснал над страната на боговете. Само Фриг - майката на Балдер, вярвала, че ще успее да спаси сина си. Тя обиколила Асгард, Смъртта на БалдерМитгард, Нифелхейм, Йотунхейм, страната на гномите и страната на елфите и помолила всички метали, всеки камък, всяко растение, всеки звяр, всяка птица и всяка риба да се закълнат, че никога няма да причинят вреда на Балдер. Когато се завърнала в Асгард и разказала на боговете какво е направила, всички се зарадвали, а Балдер забравил страховете си. За да провери неуязвимостта си, Балдер помолил всички да го замерят с камъни, да изстрелят стрелите си в него, да се опитат да го промушат с мечовете и копията си. Но колкото и да опитвали развеселените богове, камъните, стрелите, копията и мечовете се отклонявали от смеещия се Балдер. Всички се радвали, че вече нищо не застрашавало бога на пролетта. Единствен Локи, гледайки веселбата се мръщел сърдито. Защото завиждал на Балдер и не го обичал. "Рано се радвате. Мимир и норните не може да грешат" - казал си той и отишъл при Фриг, преобразен като грохнала старица. Направил се на очуден и запитал богинята, защо всички са се нахвърлили върху красивия й Погребението на Балдерсин, сякаш искат да го убият. Фриг се разсмяла и разказала на бабичката за неуязвимостта на Балдер. "А, такава ли била работата." - промълвила мнимата баба. "Сигурна ли си обаче, че са се заклели абсолютно всички?" Тогава Фриг си спомнила, че видяла далече на север, в горите на Норвегия, едно малко стръкче имел, което било толкова малко, че още нищо не разбирало. Затова и не поискала от него да се закълне. Локи едва се въздържал да не извика от радост. Бързо напуснал двореца на Один и се понесъл към Норвегия. В това време стръкчето имел вече било израстнало. Богът на огъня го откъснал, направил от него стрела и се върнал в Асгард. Балдер и останалите богове все още се забавлявали. Единствен слепият бог Ход стоял в страни и не вземал участие във веселбата. Локи накарал и Ход да изстреля една стрела в неуязвимия си брат, като му обещал, че ще насочи ръката му в целта. Не подозирайки коварството му, Ход взел стрелата от имел и я изстрелял право в сърцето на Балдер, който паднал мъртъв на земята. Боговете застинали покрусени, не вярвайки на очите си. Единствен Вали се нахвърлил бесен върху слепия си брат и го убил. Виждайки отчаянието на Фриг, най-малкият син на Один - Хермод, възседнал бързоногия Слейпнир и се понесъл към царството на Хел, за да измоли от нея освобождаването на брат си. Когато Хел чула молбата му, казала, че ще освободи Балдер, ако боговете обиколят земята и се уверят, че всички плачат и тъгуват за мъртвия бог. Узнавайки от Хермод за условието на Хел, азите се разпръснали веднага по целия свят и колкото по-далече отивали, виждали, че всяко живо същество плачело и тъгувало за Балдер. Плачели гномите и елфите, плачели хората и великаните, зверовете в горите и птиците в небето. Плачели цветята и дърветата, плачели даже рибите в морето. Само Локи не плачел и мислел как да измами боговете и да остави завинаги Балдер в царството на Хел. Когато радостните ази се връщали в Асгард, видяли някаква великанка в една пещера в Йотунхейм, която щом ги видяла, се усмихнала весело. "Не плачеш ли за Балдер?" - ужасено запитали боговете. "Че защо да плача? Той не ми е нужен." - весело отвърнала тя. Ето защо Балдер останал завинаги в подземното царство на Хел. Дълго след това Тор издирвал тази великанка , за да я убие, но така и не я намерил, защото това бил преобразенит Локи.

Ето една адаптация по Снори:

Упландският проход

В дни отколешни било е -
Один, знам, напуснал Асгард,
де лежи край Танаквисл,
с царствен род от славни аси.
Впуснал се на път далечен
и след дълъг летен преход
в северната Свитьод влязъл.
Настанил се и заселил
той край морските предели.
Покрив вдигнал с трон под него.
Дни отминали честити,
Один, знам, оставил всичко,
тръгнал сам по път незнаен.
Аси царствени владяли
волно северната Свитьод.
Сетне храбреци мнозина
водили мъжете в боя.
Ден дошъл, когато Олаф
- крал-светец, любимец Божи -
Белия Христос доведе
за закрилник на страната.

В Упландската област, зная,
свършвала власта на краля.
Горски край бил, пуст, безлюден,
дето бродник-вълк живеел,
трол и дверг излизал вечер,
сова бухала прокоби
и се кискал стар лисугер.
В прохода висок тогава
къщичка ковач си имал
и конете подковавал
на посмелите да влязат
в Упландската област, зная.
Чул ковачът в зимна вечер
хръс пред портите си здрави,
вик човешки, тежки стъпки.
"Хей, човече, погрижи се
петалата да оправиш
на животното ми вярно,
мен пък с пиво и огнище
посрещни ме, че съм морен!"
Пътник едноок туй искал.
Работата не споряла
с чук и гвоздеи железни,
че с копита тъй грамадни
друг жребец не се е раждал.
Ала гостът бил доволен:
"Ти за гвоздеи подковни
на доброто ми животно
изкова желязо звънко -
колкото за меч и брадва!"
Пренощували мъжете
и потеглил гостът рано.
"Откъде така си тръгнал?",
го попитал домакинът.
"Чак от Нарвик вчера тръгнах."
"Хей, лъжец си бил, човече -
та до Нарвик шест дни път са!
А къде ли пък отиваш?"
"Тази вечер ще съм в Бреньо",
процедил през зъби гостът.
"Значи, в шведските предели.
Ала пак не ще повярвам -
още шест дни ще ти трябват.",
се засмял ковачът умен.
"Че защо пък да те лъжа?",
поразсърдил му се гостът.
"Конят ми е Гулискялфи,
вятъра зад мен преваря,
вятъра пред мен настига!"
Стреснал се ковачът умен.
"Кой си, гостенино странен,
дето с кон такъв пътуваш?"
"Аз съм Один, домакине.
Дълго крал бях във страната,
сетне доста попътувах
по широките й друми.
И това на теб ще кажа -
днес от нея си отивам.
Щом премина този проход,
никога не ще се върна,
зарад краля; зарад Олаф,
дето тук Христа доведе,
в моята страна студена."
И препусна надалече.

Satanicslayer, това де не е от една лилава книжка на университетското издателство? Не се сещам къде съм я тропосал, но май се казваше "Митове и легенди на скандинавските народи". Мира не мидава, къде съм чел тази транскрипция - Тир, Ази и т.н.

Ами както казах митологиите ми са една голяма страст и имам доста линкове към сайтове за митове и легенди. Поствам само това, което за мене е доста по-смислено.

Lachdanan писа: писа:

Satanicslayer, това де не е от една лилава книжка на университетското издателство? Не се сещам къде съм я тропосал, но май се казваше "Митове и легенди на скандинавските народи". Мира не мидава, къде съм чел тази транскрипция - Тир, Ази и т.н.

И аз я имам. Те бяха малко книжките за тези митове - лилавата, една с едноокия Один, нарисуван на сива графика и една детска с баровски цветни илюстрации - Викингите.
Но пък и на популярните гръцки митове нямаше особено много версии - на Кун, на Петишка и на двама гърци - Акритас и една писателка, която вече не й помня името.

Darth Sparhawk писа: писа:

Lachdanan писа: писа:

Satanicslayer, това де не е от една лилава книжка на университетското издателство? Не се сещам къде съм я тропосал, но май се казваше "Митове и легенди на скандинавските народи". Мира не мидава, къде съм чел тази транскрипция - Тир, Ази и т.н.

И аз я имам. Те бяха малко книжките за тези митове - лилавата, една с едноокия Один, нарисуван на сива графика и една детска с баровски цветни илюстрации - Викингите.
Но пък и на популярните гръцки митове нямаше особено много версии - на Кун, на Петишка и на двама гърци - Акритас и една писателка, която вече не й помня името.

Лошото е, че това са съвременни преразкази и трактовки, написани популярно. Кун, например си позволява доста волни интерпертации по Аполодор; Пърл Бък по Библията; знайни и незнайни автори по Снора еда, Сага за изгарянето на Нял и Разкази за исландци, единствената трактовка по темата, която ми е направила добро впечатление е на Тим Северин. Понеже са написани достъпно и са в пъти по-четивни от оригиналите добиват гражданственост и се превръщат в мистификация. Като Веда Словена.

Каква беше историята с "Веда Словена"?
Иначе не знаех, че Кун е бил "либерален" в прочита на митовете, за гърците си знаех, понеже адаптациите им бяха за деца. Но то си има книги за специалисти, които са аналитични, а не преразкази и са коректни. Едни малки черни книжки.

Веда Словена е едно свободно съчинение, което Стефан Веркович се опитва да представи за автентични народни предания .

Така е, да, Словената си е мистификация.
Кун е доста приятен за четене и далеч не се опира само на Аполодор (Аполодор дава само нещо като скелет, неговата "Библиотека" всъщност е повече каталог отколкото свод). Всяка част на Кун е озаглавена: "Според..." и следва античен автор. По-скоро можем да сравним Кун с Жозеф Бедие като метод. И двамата много ги ценя. Кун е последният класицист, така да се каже
Отделно стоят мрачните Фрейзър и Елиаде, които водят за ръчичка невероятно странния (но също култов) Робърт Грейвз. Той пък превръща гръцките митове в инструмент за нещо средно между психоанализа на енеолита и разчленяване на целия корпус индоевропейски митологии. Даже и Дюмезил не е толкова страшен за мене.
Ако е за четене и за възхищение пред хладната красота на Античността - предпочитам Кун. Ако искам да се замисля за конфликта между йерархичната култура на желязото и бронза и егалитарната култура на медта и камъка - предпочитам Грейвз.

Признавам, че пресилих нещата с Кун , но не е само мое мнение, че преразказите му са малко по-свободни. Но предполагам е направено от гледна точка на достъпност за читателя.

За хората, като мен, изгубили Златната клонка (не питайте как се губи тая тухла) се е погрижила Читанка - ТаДааа: chitanka.info/lib/text/5438-zlatnata_klonka