Сайтовете за лични проблеми

Хайде пак да направя отново тема! Надявам се да не съм досадила на колегите-съфорумци, но просто няма начин да не споделя това с вас, защото само за няколко дни форума тук се превърна за мен в едно от най-посещаваните места. Ще призная също, че си е хубаво да си поприказваш с хора, на твоята възраст, които не се дразнят, нито пък използват думи или изрази, с които да те обиждат само и само да става шоу. Попадала съм на доста такива индивиди, които впоследствие се оказва, че са деца - за тях съм кака, с десет години по-голяма от тях. Но не за това отварям тази тема.

spodeli.info/
Кликнете на този линк и вярвам ще разберете, че това е сайт, чиято концепция има приложения в няколко такива из нет-пространството. Най-известната секция (съответно най-посещавана!) е тази за Мръсните секс истории. Няма да повярвате на какви глупости попаднах, разглеждайки този сайт! Според мене трябва да се закрие, но да не говоря като някоя тесногръда или задръстена жена. Та въпроса ми е вие какво мислете за споделянето на личните проблеми онлайн, помага ли това, когато самите вие не можете да намерите решение на проблема си, нужно ли е да се стига до простащината, която на моменти избива в някои коментари, вие бихте ли стигнали до този етап, в който да споделите нещо лично инкогнито пред хора, които не познавате?

Кой пък ви е излъгал, че ще остане инкогнито, ако някой се заеме да проверява ?

И не, не споделям лични проблеми с нета. Не мога обаче да видя и причина да се закрива въпросният сайт, щом е полезен някому, нека съществува!

Хора без работа...

Не само, че са за хора без работа, но и са 99% измислица.
Другото, което бих казал за този тип форуми е доста дълга и нецензурирана версия на Пипи дългото чорапче, но в формата на псувни на седем езика.

Тези сайтове се посещават от три вида хора:
1. Тролове
2. Хора, които са достатъчно дребни души за да им се четат чужди драми без оглед на това дали са измислени или не и дали самите те ги мислят за измислени или не.
3. Хора, които са цъкнали линк към сайта от любопитство, незнание или невнимание. След това тези хора или стават от тип 1 или от тип 2 или отебават сайта.

Колкото по-малко се обсъждат тези сайтове, сървайвър, биг брадър, мюзик айдъл, джъстин бийбър, лейди гага, чалгата и т.н. толкова по-добре.

За мен е изключително странно, че ако, да речем, в научен форум се появят теми по история на философията (примерно "Стоицизъм" или "Екзистенциализъм"), тутакси отнякъде долитат пипирутки и оспамват всичко с личните си драми, при това на латиница. Ако ги предупредиш да спазват правилата на форума, се разплакват и те напсуват едновременно. Изходът, уви, винаги бива летален за акаунтите на подобни лабилни лица. Това е неконтролируем и неизбежен природен феномен, който не спира да ме изпълва с тих ужас.

Да обясня и защо пуснах тази тема. Рано сутрин преди да тръгна на работа, винаги се ровя в нета - я музика, я книга, я някой филм... и без да исках попаднах на въпросният сайт. Прочетох няколко "лични драми" и останах като гръмната. Не само заради ниската култура на авторите на коментарите по повод въпросните драми, ами и заради подобната ниска култура и на тези, дето си пускат личните драми. Донякъде мнението ми се припокрива с това на Gravolez и просто исках да разбера дали само аз мисля по този начин или има и други, които споделят моят начин на мислене.

Замисля ли се върху сайта, започвам да взимам впредвид и това, че не всички истории там са родени от нечий болен мозък. По пътя на изключващото правило трябва да има и хора, които реално наистина имат проблем и се мъчат да намерят решението му. Чувала съм също, че един чужд човек, такъв, който не те познава и който може да бъде пределно обективен, би могъл да ти даде възможно най-добрия отговор на въпроса ти. Чувала съм също, че има хора, които могат да споделят нещо на човек, който не познават и който виждат да речем във влака или в автобуса, докато пътуват в една и съща посока, отколкото да бъдат искрени с майка си, жена си или семейството си. Интересно е именно парадокса на това човешко поведение и аз исках да наблегна на него. Какво кара човек да споделя нещо лично на друг, който не познава? Може би защото никога няма да го види и мнението на слушащия няма да го засегне, ако е негативно?

Тарикат ХХ ранг писа: писа:

За мен е изключително странно, че ако, да речем, в научен форум се появят теми по история на философията (примерно "Стоицизъм" или "Екзистенциализъм"), тутакси отнякъде долитат пипирутки и оспамват всичко с личните си драми, при това на латиница.

Изненадвате ме! Би трябвало стоически да изтърпите екзистенцията им. А може би вашият форум не съществува, а е само проекция на фантазията на долетелите насекоми?

^^The Red Rose^^ писа: писа:

Чувала съм също, че един чужд човек, такъв, който не те познава и който може да бъде пределно обективен, би могъл да ти даде възможно най-добрия отговор на въпроса ти. Чувала съм също, че има хора, които могат да споделят нещо на човек, който не познават и който виждат да речем във влака или в автобуса, докато пътуват в една и съща посока, отколкото да бъдат искрени с майка си, жена си или семейството си. Интересно е именно парадокса на това човешко поведение и аз исках да наблегна на него. Какво кара човек да споделя нещо лично на друг, който не познава? Може би защото никога няма да го види и мнението на слушащия няма да го засегне, ако е негативно?

Ако (съвсем условно) искаш сестра си, облечена в кожена нацистка униформа, окована във влажно подземие и някъде там да има кожен камшик можеш да:

Споделиш със сестра си. Премини на епизод 566, където гореспоменатата сестра забожда в окото ти 20 сантиметрова игла за коса.

Споделиш в анонимен форум. Половинат сеирджии ще викат "Пу, извратеняк!", другата половина - "То си е нормално, я дай малко подробности!"

Може и да споделиш с психолог... но едва ли ще признаеш, че си напълно чалдисан, ако наистина си.

Изобщо, като една почитателка на Стивън Кинг, сигурно се сещаш за няколко теми, които не би обсъдила с близък човек. Най-малкото за да не ти отговори Пениуайз.

Брях, маамустаръ, аман от екзистенц-минималисти Това пипирутките следва да бъдат банвани по IP и пръскани с Raid.
Това със сестрата и камшика си е напълно нормално, наистина. Я дай подробности? Тоест, извинявам се, ya day podrobnosti? Stiga, razbira se, sestrata da ne e Pennywise...

Малее, този сайт наистина трябва да го терминират.
Не знам какво ме потресе повече - неграмотният български, маймуницата или отвратителните "случайни" истории. Мисля, че беше българският - едно време движех с филолог по български език и литература, и сега настръхвам, когато чуя неправилен и некнижовен език.
И аз мисля, че повечето истории са измислени или са дело на скучаещи хора.

Какво ви пречат сексуалните фантазии на разни хора - няма лошо в това. Дори от терапевтична гледна точка е добре - въпросният вместо да посегне на сестра си, си излива сексуалната енергия там и е доволен. Мен ме забавляват.

Какво кара човек да споделя нещо лично на друг, който не познава?

Причината да можеш да споделяш на непознати, вместо на познати е това, че хората имат различни роли (или ако щете маски) в различно обкръжение. На работа е едно, пред роднини е друго, сред приятели трето. Малко или много хората се придържат към своята роля когато са в дадено обкръжение и избягват да представят свои черти, които или пазят за себе си или са част от някоя от другите социални роли.

Когато споделяш с непознат той не е част от никое твое обкръжение и не очакваш да бъде. Не търсиш неговото одобрение и не ти пука какво мисли защото едва ли повече ще се видите с него, а в случая когато говорим за интернет общуване - едва ли ще се видите изобщо. Не е нужна маска, когато няма вероятност да се налага да отговаряш за поведението си.
Докато от друга страна на работа хората имат очаквания да се държиш по един начин, пред родителите се очаква да се държиш по друг и дори пред много близки приятели не винаги е приемливо да разкриваш някои свои черти.

Вероятно на много от вас се е случвало да се чувстват странно, когато на едно място са хора от различни техни обкръжения? Вероятно сте се чувствали странно на вечеря при родителите на гаджето ви? Ето това е защото в такива ситуации не сте сигурни каква роля да играете.

Мен ако питате - обществото е станало прекалено сложно

На мен лично ми е по-добре да споделям на непознат, от колкото на познат. Знам, че не ме познава и няма вече готови предразсъдъци към мен. Бил съм на няколко тийн психоаналитика и при всичките се чувствах супер добре и отпуснат, готов за откровен разговор.