ВИЦОВЕ за Книги-Игри! :-)

Зорт - Зортира ;
Зортиада ;
Никсата - почти припада!

Зорт зор му се задава.
Слънце грее на поляна.

автор от старата вълна
разгорещени спорове
бан

Бан се готви ;
Замирисва ;
Уейн и Никса - не уйдисва;

Словосъчетания и епитети.
Зорт ги прави като.......... пируети

Нова тема
Грешно сглобено изречение
Майкъл Майндкрайм

Възмущение, обида, бан ;
Тролене дори ужасно ;
Някой пак ще е натясно;

Трол със брадва.
Дълъг лък
Остър меч
Бомба с газ
Твоят избор

Дълъг лък
Опъната тетива
Стрела в окото
Тролски рев
Пет жълтици

Остър меч
Бесен трол
Отчаян вик
Смърт и
Мозък по стената

Бомба с газ
Жълтеникав облак
Заклинание за въздух
те спасява
Минус две мана

Реших да продам правата за Ной на Голямо издателство. Избръснах се и дори си сресах косата и я вързах – да се вижда, че имам лице. Накараха ме да чакам дълго пред издателството с ръкописа в ръка, редакторът беше зает. Взеха ми ръкописа, но мен не ме пуснаха. Докато го чаках, се стъмни. Накрая той излезе и каза, че не можел сега и да съм отидел утре, върна ми ръкописа и си тръгна. Тръгнах си и аз, но започнаха да ми се привиждат разни неща в тъмното – в една локва се плискаше Ариел, малката русалка. После видях Спагет да виси от небето, той ме докосна и получих просветление от ЛСЧ – че трябва да направя турне из страната, след като издам книгата! Но откъде пари?
Докато крачех унил, че няма да мога да си платя турнето, едва не настъпих Рачо Капитана.
- Айде да оберем Тритон! – предложи ми той – Ти ще ги залисваш с дъщеря му, а аз през това време ще разбия личния му сейф. Само малко кола трябва да му сипем, че е ръждясал от влагата.
Тъкмо тръгнахме за кола и налетяхме на групичка хора и орки, които се биеха в парка.
- Ние сме Брайт Фючър! – казаха те – А добре си ни дошъл!
И извадиха кривите мечове. Рачо веднага се скри в храстите, не бяха го видели, а аз тръгнах да бягам към реката. Там ято бобри строяха надводница.
- Колийн! – извикаха бобрите и започнаха да кръжат над мен – Ела с нас да строим язовир!
Обаче от реката изскочи Акулата с Махмурлук и каза, че ще ме яде за мезе към рома. Тъкмо се наведе да ме наръфа и върху нея падна един плакат, реклама на конкурс за красота.
- Достатъчно ли е лъскава лъскавата ми акулска кожа? – извика тя и без да чака отговор, хукна нагоре по течението.
Седнах в реката да помисля накъде да тръгна, така че да не ме хванат бобрите и орките, но тогава от реката се подаде главата на риба. Потупа ме по рамото с плавник.
- Добър вееечер! – избълбука турската русалка
- Махай се, нечестиво изчадие! – извиках аз и я пернах с ръкописа, нямайки с какво друго
- Аааа! – бълбукна тя. – Хартия, букви! Мирише ми на редактор!
И се строполи в несвяст.
Реших вече да пиша без редактор, за да опазвам дивата природа.

На Ян са мноооого по-добри. А това е просто изсмукано от пръстите, за да прилича на нещо.

На Ян са изстреляни в орбита всичките. Това не е много добро, да.
Обаче Тано, ти кога ще напишеш по-добро? Общността чака.

Мои имам на предишните страници, а и ако трябва да съм честен, повечето ми вицове няма да са в духа на феърплея.