Екзистенциална тема

Ето ви екзистенциализъм в стил Джокера от Батман:

Time is money.
Money are funny!
I am funny!
So - I am Time.

Асен писа: писа:

Хайде, пишете каквото ви е на душата, за живота, вселената и вашето разбиране за тях!

Не че нещо, ама нямаше ли отделна тема за флъд?

Много интересна тема! Нека и аз да ви подхвърля една закачка:

Ако приемем, че чрез несъвършенните си сетива и неточни уреди възприемаме частично окръжаващата ни действителност, като я пречупваме в призмата на ограничения ни житейски опит, като резултат получаваме силно изопачена, но удобна за разбиране представа за света. Приемем ли веднъж, че „Това което знаем не е тъждествено на това което съществува” става много по-лесно да възприемаме всяка гледна точна.

„Науката” и „Религията” уж все спорят кое как и защо… ама я да видим едно сравнение за началото на вселената. Описвам много опростено.

Научен подход: Хипотезата за „Големия взрив”. В началото цялата материя била в една абсолютна точка. По някаква причина, като проявила наличния си потенциал „точката” се „взривила” и се появили раздалечаващите се галактики. Даже има хипотетични пресмятания кога точно се е случило... и т.н. предполагам запознати сте малко или много.

Религия: Библията/Стария завет/Сътворението: „В началото бе мрак и божий дух летеше над водата. И рече бог: Да бъде светлина. И стана светлина. Беше нощ и стана ден. Ден Първи.”
За по-незапознатите обяснявам. Цитата е малко еретичен, сегашните текстове са леко променени, но смисъла е същия. Божия дух е – причината, Водата – потенциала, Светлината – големия взрив, Ден Първи - началото на вселената…

Да им се чудиш кой от кого е преписвал

Това, което описваш могат да го вярват предимно ню-ейджърите. Никоя нормална деноминация или секта не би признала такова тълкуване официално.

И въпреки това искам да посоча разликите още веднъж - научните теории обикновено могат да се приложат и проверят практически. Целта е всичко да се каже максимално точно както е, колкото и да сме забутани в пещерата на Платон. Докато библейските описания дори и да имат тълкуване, което може да се доближи до научните теории, то трябва да се има предвид, че това е едно тълкуване от много възможни и освен това само по себе си не върши никаква работа и не можеш да го провериш или да го използваш по какъвто и да е начин.
Освен това никой не е поглеждал на нещата по начина който ти описа докато не се е появила научната теория за големия взрив.

Чета книги-игри, следователно съществувам !
(Предсмъртните думи на Декарт в ръцете на Трошача)

Gravolez писа: писа:

Това, което описваш могат да го вярват предимно ню-ейджърите. Никоя нормална деноминация или секта не би признала такова тълкуване официално...

Освен това никой не е поглеждал на нещата по начина който ти описа докато не се е появила научната теория за големия взрив.

Ама разбира се! Аз го написах само като словесен каламбур, нищо повече. Нали темата е "Екзистенциална"
Ще си послужа с едно друго клише: "С Библията и Статистиката можеш да докажеш всичко".

Теорията за "Big Bang" (Bang е по-скоро "прасване, бамване" или нещо от тоя род), както и теорията на Дарвин за еволюцията на билогичните видове, има религиозен, окултен произход. Подемането й от съвременната научна общност е просто част от смяната на светогледната парадигма. Предишните теории за произхода, приемани от учените, пак са имали религиозен произход. Емпиричната наука не може да изпита истинността на теориите за произхода на вселената и живота, което ги прави ненаучни - всичките, и въпросът опира до решение да вярваш в тази или в онази, или пък в никоя от тях.

hameleona писа: писа:

Венера колкото и да я галим, на практика си е богиня на женската част от сексуалността, както аполон на мъжката. И Сатаната ако е там, не е щото е лоша, а щото има разгонени девици. Изобщо, църквата е преобразувала, преиначавал и анатемосвала всичко свързано с женските култуве (най-вече към богинята майка), приобщавала е празници и езически обичаи и е асимилирала дори божества, смалявайки ги до ангели и архангели и, самия сатана, естествено.

Всъщност религията на Църквата, както всичко на този свят е била необходимост. А и политика също. Да се върнем назад и да видим Исус Христос без ореола на Божи син и чудесата, които е правил, докато е живял през 33-те си кратки години. Той е историческа личност с поразително влияние и естествено е вдъхновил милиони, съборил е владетели, дал е началото на нови философии... Раждането на християнството всеки го знае, но утвърждаването му в нова религия е ирония на съдбата. Християнството със Двата Завета и Десетте Божи заповеди, както и ритуалите - митрата, славославието, "актът на богоизяждането", причастието, са съставени от един езичник, а именно римския император Константин Велики. През целият си съзнателен живот е бил езичник до мозъка на костите си и е бил покръстен на смъртния си одър. По времето, когато той е живял, официалната религия на Рим е била култа към Непобедимото Слънце и Константин е бил ревностен привърженик. Точно тогава империята се намирала в смут. Християните набирали скорост и все повече и повече ентусиасти влизали в редиците им. Конфликтът между езичници и християни бил толкова голям, че заплашвал да срине до основи империя, просъществувала толкова дълго. И в този момент Константин се е проявил като далновиден търговец, залагайки на печелившия кон. Ловкостта му е гениална - покръстил е слънцепоклонници, като е пренесъл дати, ритуали и езически символи в християнската традиция, създавайки хибридна религия, усвоима и за всички.

За какво става дума? Египетските слънчеви дискове се превърнали в ореолите на светците. Изида, която кърми своя непорочно заченат син Хор, залегнали в основата на стенописите, които всички сме виждали, а именно Богородица, кърмеща младенеца Исус. Шокиращо е и споменаването на бог Митра, наричан още Светлина на Света, роден на двадесет и пети декември, умрял и бил погребан в скална гробница и след три дни възкръснал. Да споменем още, че двадесет и пети декември е рожден ден на Озирис, Адонис и Дионис. Отначало клетите християни празнували еврейският шабат в събота, но Константин преместил деня, за да съвпада със езическият ден на Слънцето. А днес повечето бабички, ходещи на църква не знаят, че са там всяка неделя сутрин заради Бога-Слънце! Голям смях, нали?

От всичко казано дотук следва да мислим, че християнството е предмет на политика и изход от доста трудно положение, в което е изпаднала историята тогава. Но разбира се не трябва да се омаловажават ценностите или морала, който се стреми да насади. За това и си мисля, че никога, никога няма да бъде "катурната" от света ни!

Абе стига ти да чуеш, как поповете ти казват, че Светата Църква е безгрешна (което е в пряко противоречие, че само Бог е безгрешен) и да се пукнеш от смях. Всички свещеници и църкви (освен тези, дето са исторически паметници на културата) на клада! Естествено, без Валенс.

Радо писа: писа:

А защо трябва християнството да се отъждествява с институцията църква която спазва канони и езически ритуали в пряко противоречие със заповедите на бога си?
Евангелие

5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;

A това което е църквата са грамадни помпозни сгради , "свещеници" ноисещи корони и мантии които часове наред повтарят едни и същи думи.

А кой е казал, че в днешният свят, в който вярата заема твърде малко място, християнството се отъждествява с институцията?! А може би знам от къде е залегнало това погрешно отношение. Малко тъпо се получава, но пак ще се върна назад в историческите събития и утвърждаването на християнството за основна религия. По времето на сливането на религиите, Константин освен като предвидлив търговец се изявил и като изключителен прагматик. Той е трябвало да подсили християнската традиция и на провелия се Никейски събор подложил на дебати и гласуване много аспекти от християнската религия - датата на Великден, ролята на свещенослужителите, изпълняването на тайнствата и, разбира се, божествеността на Исус, защото до тогава се смятало, че е бил велик човек, вдъхновител, но все пак човек! Било е гласувано и мненията се разделили. Приемането на божествеността на Исус било важен етап в сплотяването на Римската империя и е една от основите на зараждащата се Църква. Чрез обявяването на Исус Христос като Син Божи, Константин го направил божество, съществувало извън пределите на тогавашния свят и властта му била безспорна. Не само на религията, но и на самата Църква със всичките й канони и закони. Това изключвало всички по-нататъшни удари върху новата религия от езичници. И след това съвсем закономерно се е появил етапа на опрощението, което може да стане единствено по каналния, сакрален ред - Църквата. С една дума било е голяма клопка и страшен куршум, който убива от раз два заека, метафорично казано!

Ролята на божествеността е била тактика на политиката, с която се е обединил цял един свят. Дори може да се мисли, че Църквата е забулила човешкото послание на Христовата религия, за да може да даде лице на амбициите си за власт. Но както казах и в предишният си коментар, никой не оспорва ролята на месията, който е направил прелом и е научил хората на морал и етика. Не вярвам, че въпреки атеистичните си възгледи да не научите децата си сега (ако ги имате!) или след време (когато се появят!) на някои доста морални възгледи от рода на "Не кради, не убивай и не прелюбодействай..." Сещате се от къде идват тези стереотипни клишета, нали?

А сега да направим малък паралел. Вземете образа на Константин Велики и го припокрийте със княз Борис. Какви прилики откривате? Аз откривам страшно много. И другото, което не трябва да омаловажаваме, а именно, че благодарение на вярата и на същата Църква като институция, сме успели да се запазим като етнос през петте века османско владичество.

От всичко казано до тук трябва да сметнем, че религията е въпрос на политика и е била господстваща в света ни доста дълго време. Дали е влияела добре или зле, е спорно. Но дължим на нея много повече от това да разсъждаваме субективно и да я игнорираме напълно.

Радо писа: писа:

А кой е казал, че в днешният свят, в който вярата заема твърде малко място, християнството се отъждествява с институцията?!

Останах с такова впечатление след няколко поста посветени на организацията на църквата от Константин и сподвижниците му.

От всичко казано до тук трябва да сметнем, че религията е въпрос на политика

Точно с това не съм съгласен - религията си е религия - система от вярвания, а когато се организира в църква тогава се политизира.

Може би е трябвало да спомена, че се е отъждествявала тогава, когато хората са били малко или много социално стадо, податливо на манипулация. И това е било в реда на нещата и няма никакъв смисъл да се възмущаваме. То и сега сме социално стадо, но уж вече разполагаме с много сведения, черпим информация от къде ли не и това малко или много ни прави общество, израснало от обществото на Константин.

А колкото до Църквата, било е необходимост да се политизира вярата, за да може да се обединят етноси. За това и споменах княз Борис и помолих да направите съпоставка. В старите исторически документи (български!) царят е и фигура в Църквата. Трябва ли да се споменава Калоян и папската уния, според която папата му дава патриаршия?

Исках да наблегна на неоспоримия факт, че вярата и християнството за част от историята, от човешкото общество, дори и от нас, атеистите, който не може да бъде неоценен. Трябва да се разсъждава задълбочено, а не да се отхвърлят доводи, само защото си убеден в правотата си. Или защото си мислиш, че Църквата е просто начин на манипулация.

Рози, Източното православие се различава от католицизма, че държавата НЕ е подчинена на църквата. Което всъщност ни е и спасило от хиляди кретении. Много е лошо, хората да слушат два господаря в политически аспект.

А иначе, и аз не разбирам, какво друго, освен чешене на езиците и четене на интересните разсъждения на Розата, прайм тука

Темата много се разми, както забелязахте, но това е защото темата за религиита е голяма и грозна като самите религии.
Има много да се говори и много да се задълбава и той най-малко, защото дори в рамките на една християнска деноминация трудно ще намериш двама човека на едно мнение по всички религиозни въпроси. А християнски деноминации и секти има много.
Най-важното, което си струва да се обсъжда по темата е може би следното - дали и доколко вярата в задгробния живот би се отразила на начина по който си живеете живота? Лично моето мнение е, че в много малко от случаите хората живеят различно и взимат различни решения изключая решения свързани с празнуването и моленето, което не се отразява много сериозно в общи линии.
И това е така, защото ако човек е мизерник в каквото и да вярва той ще съумее да изкриви каноните дотолкова, че да оправдаят неговите избори. А ако човек е пич, той ще е пич в каквото и да вярва, което пък се дължи на това, че религиите в общи линии за взели златното правило и са го внедрили под една или друга форма в своята философия.
Всички сме хора, но малцина са тези, които са захвърлили всичко земно за да следват божествени препоръки сред вярващите или поне сред тези които се самоопределят като такива.

Та това, което е най-важно да се знае според мен е че преди всичко сме хора и емпатията и разбирането е това е което ни обединява - способността на мозъка да се поставя в обувките на други хора. Оттам идва и златното правило.
Оттам насетне всякакви религии и вери и прочее измислици предимно разединяват хората и колкото и да не ви се иска те са неразделно обвързани с църквите, защото ако не бяха църквите нямаше да има религии, а митове и легенди. Църквите полагат усилия да запазят и разпространят "словото божие" и да запазят и разпространят тълкуването, което им изнася за да стигне то до вас и да имате нужда от тяхното одобрение и да бъдете гледани накриво от другите религиозни хора около вас ако мнението ви се различава от тяхното.

Темата се разми, защото повечето, като мене не знаят какво е екзистенцалност.

ПП Дори не мога да изрека думата....

Екзистенциализма накратко разгрлежда следните теми: произход на човека, неговото значение в света и вселената, смисълът и целта на живота, както и разбира се, задгробният живот.

До тук нито една от познатите ми митове и религии не ми е дала изчерпателен въпрос на всичките ми въпроси. Преди известни години се обърнах към Езотериката. Но и там нещата са доста противоречиви между отделните течения.

Накратко извода до, който стигнах е следният. Не ни е дадено да знаем произхода си, а бъдещето в космоса е някак си съмнително.