Снайперистки казус

Модерация: Темата е отцепена от тук: knigi-igri.bg/forums/questions-to-author...5771?start=15#136273

Петър Агапов писа:
Асен е разгадал какво точно искам да кажа много добре. Вярно е, че абсолютизирам всичко в изказването си. Това е с цел да бъде разбрана по-добре моята гледна точка. В една книга-игра, нещата биха изглеждали малко по-меко. Идеята е, че изборите трябва да се озновават на статистически вероятности, а не на личните предпочитания на автора. Преди няколко месеца, моя статия на английски беше свалена с обвинение, че е дискриминираща. Примерът, който бях дал е със снайперист от SWAT. Съдбата го поставя в ситуация, където трябва да бъде направен избор. От този избор би зависило дали атомна екслозия ще унищожи напълно милионен град. Снайперистът е на покрива на висока сграда и наблюдава хората на близкия площад. По предварителна информация един от тези граждани ще детонира атомната бомба в следващите няколко минути. Този човек трябва да бъде елиминиран веднага, а няма достатъчно сведения как той да бъде разпознат. Трима от гражданите на площада се открояват от останалите. Мексиканец, чието яке е видимо издуто в областта на кръста от голям пистолет. Мъж с арабски черти, който бързо преминава през тълпата, носи раница и държи ръцете си в джоба. Азиатец, който е изтървал нервите си, маха с ръце и крещи на друг азиатец. Няма нужда да ви кажа кой е статистически верния отговор, нали? В същото време, политическата коректнист пречи на хората да назоват проблема с истинското му име. Ако по-рано в книгата игра не е загатнато, че в този мегаполис оперира азиатска терористична група, верният отговор остава само един и той не е свързан с мексиканеца, който може да изпразни пълнителя на пистолета си в тъппата всеки момент. Статистиката си е статистика. Правителства и частни конгломерати правят предвиждане на бъдещето според статистически данни от миналото. Техните очаквания не винаги се сбъдват. Винаги има процент на грешка. Според мен, авторът на една книга игра, трябва да се основава на статистическите вероятности и природните закони. Ако читателят е поставен в ситуация, в която трябва да тръгне на запад, най-добре правилният отговор да бъде "в посока на залязващото слънце". Освен ако, авторът предварително не е обяснил на читателя, че действието се развива на друга планета, където слънцето изгрява от юг и залязва на север

Що се отнася до любовта, нещата са малко по-сложни. Това чувство не се основава на силна логика от страна на индивида, но се базира на определени природни закони от гледна точка на природата. Прочетете "Методът на Мистери" ("Mystery Method") за повече информация!

Статистически правилният отговор е да гръмнеш и тримата за сигурност и да помниш, че ако някой може да те осъди, значи си успял.
А практически, на тоя площад бели с бръснати глави няма ли? Като гледам, имат доста население от различни раси, което го прави привлекателна цел за доста крайнодесни.

Пак напомням, че това е (както ти самия каза) абсолютизиране на ситуацията. В една книга-игра, развитието на действието от самото начало до мемента, в който се взема това решение, трябва да даде достатъчно улики за предприемане на правилното действие. Убиване на тримата няма как да стане, защото терористът ще се самовзриви веднага щом разбере, че някой се опитва да предотврати атаката. Това е един крайно екстремен пример на използване на статистически данни при създаване на избор в книга-игра. Мислиш ли, че е по-вероятно бръсната глава да взриви бомба, която ще го отнесе него самия и какво е процентното съотношение на масови убийства чрез експлозив между бръснати глави и ислямистки терористи? А, и между другото, направих си труда да проверя преди да дам този пример.

за мен примерът не е добър

sipko1, не ми харесва примера ти.
В случая използваш извънигрова информация за взимане на решение в играта. От примера, който си посочил, не става ясно следва ли читателят да разчита на нещо различно от метагеймова информация, която може да има, но може и да няма. Не си дал вътреигровата обосновка, която да доведе до логичния избор. Вероятно заради това са те обвинили в дисриминация, заради метагеймовия избор.

Не бих могъл да бъда по-съгласен с Ал Торо, ако мнението ми има значение за Вас, г-н Агапов. Трудно ми е да си представя по-скучновато и бездушно четиво от книга-игра, в която изборите са базирани на статистическа вероятност и стереотипи. Предлагам да опитате да напишете такава, с която да проверите изказаната от Вас теория на практика. А колкото до статията, която прилагате като пример, ами правилно са я свалили и с правилните доводи.

Аз силно се потресох прочитайки за раницата. Да, в случая авторът говори за детонация, а не, че някой носи в раница атомна бомба способна да унищожи многомилионен град. Може да детонира вече заложена бомба. Но от примерът става много ясно, че логиката води към това, че заподозряният носи атомна бомба в раницата и ще я взриви посредством дистанционно, което държи в джоба. Ужасно нелепо... Хубаво е да се провери как би се побрала атомна бомба с подобна мощност в раница И като цяло защо точно отива на въпросния площад при положение, че така или иначе многомилионният град ще бъде взривен, т.е. няма значение къде точно ще го направи. Спокойно може да избере някое тайно място. Но това е подробност. Има генерален пропуск, който чупи всичко останало.

Имаше много такива избори в "Уимбълдън". Основният извод е, че не е добре да пишеш по теми, които не си проучил добре, тъй като шансът да се изложиш е много голям. И няма как да дадеш смислени избори на читателите, а все пак това е в основата на жанра.

Boom. Отвратителна атомна гъба се издига бавно над милионния град. Цветовете на този свят започват да се размиват бавно пред очите ти. Всичко около теб преминава в гамата на сивото. Това е последната картина, която милиони твои съграждани виждат пред очите си. Твоята нерешителност ти попречи да предотвратиш най-голямата трагедия в историята на човечеството. The End.

Докато се чудите с какви доводи да ме оборите, пропуснахте възможността да спасите милиони животи. Поемането на калкулиран риск е част от живота на всеки един. По дефиниция, калкулираният риск се основава на статистически данни от миналото, иначе няма основа за калкулация. Дори съм по-склонен да приема решението на Асен, който предложи да се елиминират и тримата заподозрени, въпреки че това не беше един от възможните избори. Все пак, две невинни жертви са много по-малко отколкото милиони граждани, нали? Мислите емоционално и после се чудите защо този свят отива по дяволите в момента. И аз искам да нямаше пандемия в момента, но въпреки моите чувства, тя е факт.

Честно казано, съжалявам, че се захващам с тези отговори и спорове. Предпочитам да спра до тук и едва ли ще отговарям на бъдещи въпроси.

Няма никакво съмнение, че вземането на решения, базирани на реална информация, е изключително важно. Затова и искрено се възхищавам на цитати, които показват, че авторът няма никаква представа за какво говори - като например този:

sipko1 писа: писа:

Boom. Отвратителна атомна гъба се издига бавно над милионния град. Цветовете на този свят започват да се размиват бавно пред очите ти. Всичко около теб преминава в гамата на сивото. Това е последната картина, която милиони твои съграждани виждат пред очите си. Твоята нерешителност ти попречи да предотвратиш най-голямата трагедия в историята на човечеството. The End.

Докато се чудите с какви доводи да ме оборите, пропуснахте възможността да спасите милиони животи.

Какво не е наред? Nukemap е сайт, който дава възможност да провериш какъв би бил ефектът от атомен взрив във въздуха над някой град или на земното равнище. Атомна бомба с размерите на Little Boy (бомбата, взривена над Хирошима), взривена на около 600 метра над парламента в София например, ще предизвика около 85 хиляди смъртни случаи. Атомна бомба, взривена пред парламента ще доведе до около 47 хиляди смъртни случаи. (Атомна бомба, взривена в сградата на парламента, вероятно ще има доста по-ограничен резултат - зависи от сградата.)

В тази връзка, на първо място, не е случайно, че и двете атомни оръжия, използвани в реални военни действия, са взривени на стотици метри във въздуха - при Little Boy разстоянието е 600 метра от земната повърхност. На земната повърхност ударната вълна се поема от околните сгради е ефектът е значително ограничен.

На второ място, това би бил ефектът от бомба, която тежи 4400 килограма. Доколкото ми е известно, е абсолютно невъзможно да миниатюризираш подобно оръжие, достатъчно, че да се побере в куфар. Nukemap ти позволява да провериш ефекта от наземна детонация на Davy Crockett - най-малкото атомно оръжие, с което светът разполага (което отново не е точно джобен формат, понеже тежи 35 килограма, но да речем, че потенциално може да се събере в голяма чанта). Детонирайки го пред парламента, ще убиеш около 2500 души.

Какво искам да кажа? Редно е, когато човек толкова систематично подчертава идеята за информиран избор и използването на (статистически) данни, поне да се опита да използва реалистичен пример.

В тази връзка, реалистично ли е организация, която има капацитета да произведе или открадне атомно оръжие, да постави детонирането му в ръцете на един-единствен човек, който на всичкото отгоре ще се размотава по площада? Защо би поставила под риск цялата операция по подобен начин? Говорим за сравнително мощно оръжие - не е нужно да си в центъра на многолюдна тълпа, за да я избиеш.

Какво значи "мъж с арабски черти"? Евреите имат "арабски черти", ливанските и сирийските християни - също. Пакистанците и афганистанците, които представляват голям процент от мюсюлманските терористи, нямат такива - особено, ако са силно мотивирани да се слеят с тълпата. Което ме подсеща, че твърдението, че е статистически най-вероятно извършителят на терористичен акт да е (или да изглежда като) арабин е минало покрай истината. Статистически най-вероятно е да е мюсюлманин, проблемът е, че ислямът не е етнос. Повечето ислямистки атентати във Франция например се извършват от хора, произхождащи от Магреба (които бидейки бербери нямат "арабски черти") или от бели. Онзи идиот, който изби 49 души в Орландо при последната голяма атака на американска територия, вдъхновена от ИДИЛ, изглежда така .

Или накратко, докато снайперистът застрелва невинен човек, чието единствено прегрешение е, че е сбъркал расата, терористите, които не са идиоти и детонират бомбата от разстояние, успяват да причинят смъртта на около 2000 души. The end!

За ядрените бомби

Ако трябва да се избира в ситуация, като описаната от Петър Агапов - някои биха нарекли това "неинформиран" избор: налага се да избирате въз основа на статистика. Аз го наричам "избор, разчитащ на познанията на играча". Но реално,нямате сигурност, че сте прави...ако имахте, нямаше да е "избор", щеше да е "прилагане на наученото". Толкова избор имате в училище,когато учителката ви пита за нещо, което е казала по-рано през часа.
Изборите съдържат възможността да грешите, а не просто да не си спомняте.

И за съжаление на привъжениците на "игровия подход", такива избори логично трябва да има в ситуациите,в които се завират типичните герои на книгите-игри.

Разговорът се измести от първоначалната идея и вече плаче да бъде отцепен в бунището.
Относно атомните/ядрените бойни глави