Как се пише "жив" текст

Как се пише „жив текст“
Първа сцена – в кръчмата влиза главният герой. Следва негово описание. В края на сцената и началото на втора сцена главният герой провокира сбиване – дали чрез това че се намесва в конфликт или че вади злато или поради някаква друга причина не е важно. Това е общо идея, следва конкретно измисляне на конкретен текст в движение

"

След като се простим с описанието на героя трябва да видим как ще провокираме битката и дали тя ще е вътре в кръчмата или навън. И тук пиша без план, знам само че ще има битка с разни наемнци и пияници


Тук може по ваш избор да решите на нокаутирате основният опонент и веднага да преминете към битка с по-малки помощници, или да навлезете в битка с него.

Според случая

Или

Следва схватка

и пр.

Ако подходим като в книга -игра Големият Джон може да се изправи или да не се изправи - главният герой може например да започне да го рита, докато е на земята. но понеже е благородник, ще приемем, че такова държане не му подхожда.
Също така другите побойници могат да бъдат убити с един хвърлен нож, да настане скватка, кръчмарят да предоврати схватката и пр. Ак подхождаме като в книга -игра аз имам четири -пет избора за развитие на ситуацията и в момента на писане решавам кой е правилният.

Даваш интересен пример, но няма ли да е по-лесно първо да направиш схемата на случките и после да я "съживиш"?

Честно Ефикс това не работи така. Бая яки идеи ти идват на ум просто ей така и ако имаш схема няма къде да го сложиш.

Ефикс, схемата на случките ми идва когато започвам да създавам героя и светостостронето.
Първо описваме героя.
Първа - възможност - героя може да има жена край себе си или да няма.
избираме да няма. Въпрос - защо няма? Вдовец ли е, гей ли е, монах ли е?
Ако приемем, че е разпопен свещеник (тип Левски) е едно, ако приемем че и имал убита любов (Конан - филма с Шварценегер) - друго, а ако примемем че е гей (Шута на Робин Хоб) - трето
Приемаме, че жената която е обичал е убита. Следваща въпрос - кой я е убил, как е станало това и отмъстена ли е любовта му или продължава отмъщението срещу антагониста.....

......

ако продължа с примерите отдолу

Знаем че героят ще влезе в хан и ще има битка. След като създаваме Големи Джон, специално за схватката имаме две възможности - да го натупаме и те да станат приятели (Робин Худ и Литъл Джон) или да го натупа и да не стават приятели (Нео и агент Смит). Ако ще изберем първият вариант ще трябва доста внимание да отделеми на образа на Големия Джон.
Решаваме, че не ни се занимава. ИМаме два вариванта да се случи още нещо - например някой познат да се появи или да не се появява никой, а Слейтър да яхне коня и д продължи. Решаваме да вкараме жена


Виждам, че не си се променил особено, Слейтър - прозвуча познат глас от вратата.



Разбира се, може да се окаже, че срещата на Миранда и Слейтър е била запланувана, за може тя за получи тайно съобщение от него или да му предаде такова. В такъв случай битката няма да стане в хана, а Слейтър ще бъде нападнат в някоя уличак където ще се появи Миранда. Или пък изобщо може да няма битка, а той да играе на карти, да загуби и да почерпи и после да срещне Миранда.

В този смисъл един разказ го пиша по един синопсис. Имам четири-пет свързани случки и знам епилога.

Но когато започна да пиша първата случка - битка в кръчмата - до втората случка - среща с Миранда - може да изменя много неща.

1. С колко души ще се бие героя - с 1 бабаит или с петима?
2. Ще има ли убити?
3.Миранда ще се появи като свърши боя или по времето на битката?
4. Ще стане ли прятел главният герой с някого в кръчмата?
5. Срещата с Миранда случайна ли е или не?

т.е. разказа го пиша така, както играчът играе книга-игра или ролева игра - създаваш фокус от събития.


Ето една случка която ще ни реши много проблеми -

Този текст ще ни даде възможност, Миранда да бъде пленена, така че ще се наложи Слейтър да я освобождава (и да се сблъска с антагониста), а в същото време дава възможност да го преследват докато разнася тайно съобщение, което вече не е толкова тайно и дава кауза на героя. ОСвен това така ще можем да разкрием сподвижниците на героя и враговете му.

Да, пленяването на любимата от зъл враг е често използван похват.

Честно Ефикс това не работи така. Бая яки идеи ти идват на ум просто ей така и ако имаш схема няма къде да го сложиш.

Явно само при мен работи това.

Представи си една планина от случки, събития, мисли, герои и т.н. Да речем, че това са няколко стотици текстове. От друга страна си правя схема на произведението, което започвам да пиша. Как най-общо виждам да се развие сюжета и повествованието.

И какво правя - вземам от планината нещо, което ми влиза в схемата и започвам да пиша. След това продължавам и в някакъв момент вземам някакво събитие от планината, след това интересно име на герой и т.н.

С други думи, всички идеи, дошли ми на ум, си ги трупам на планината и ги използвам като седна да пиша сериозно.

@ Efix Аз не се наемам като Рахвин да отсега, "това не не работи така", но както казах и на Ледения има най-0общо два типа хора - които могат да работят с план и които предпочитат да работят без план. При мен лично героите сами се създават. Ако напиша предварителен сценарий сам ще си отрежа главата защото половината от диалозите въобще няма да мога да ги напиша, нито ще ми хрумва описания за сцени.

Примерно ще знам, че по сценарий героят трябва да стане велик пълководец, а никога няма да мога да измисля убедителна причина точно той да поведе армията, след като никой не го познава и е само един наемник.

Има хора на които писането по готово планче пък им се удава. Следва да отбележим обаче, че повечето от тези автори - с малки изключения - нямат развито светостроене, а се концентрират най-вече върху героя. т.е. трудно е да се усети атмосферата на сетинга.

---

Стигнахме да любима фаза – пленяването на любимата/убиването й. Това е драма която ще ни даде мотивация на героя. Ако любимата е пленена най-логичното е героя да преследва антагониститие (10 000 B.C.), за да я освободи. Вариант е героят да е кралски човек и да има мисия и да я изпълни. Това го заставя пред морална дилема- противника може да го шантажира ще получи любимата си, ако предаде съобщение или артефакт (Скрижалите на Скелос). Добър начин да се излезе от дилемата е смъртта на възлюбената, която бива убита в настаналата суматоха и героят тръгва да отмъщава. Друг варинат мисията да бъде изпълнена влиянието на героя да нарастне и той да я освободи, след като тя е преживяла мъки страдания. В такъв случай почти сигурно ще се разделят.

Взимаме за основа Варварският бог и….

Тук отново имаме иззбор той се свежда между

„
Или ситуация в която Слейтър дългто и упорито преследва антагониста.


ако избере да го преследва, любим похват е, че другарите изоставят героя защото го считат за смахнат - например точно когато той иска да продължи през Гората на духовете. За основа може да се вземе как другарите му изоставят Шибил.



ако искаме да има повече мелодрама любимата може да се окаже дъщеря или сестра на антагониста (Черният Корсар- емилио Салгари) и отмъщението да вгорчи живота на героя.

и така ето ни бърз, много примитивен сценарий.

Между отделните сцени са възможни големи промени.

Efix7 писа:

Честно Ефикс това не работи така. Бая яки идеи ти идват на ум просто ей така и ако имаш схема няма къде да го сложиш.

Явно само при мен работи това.

Представи си една планина от случки, събития, мисли, герои и т.н. Да речем, че това са няколко стотици текстове. От друга страна си правя схема на произведението, което започвам да пиша. Как най-общо виждам да се развие сюжета и повествованието.

И какво правя - вземам от планината нещо, което ми влиза в схемата и започвам да пиша. След това продължавам и в някакъв момент вземам някакво събитие от планината, след това интересно име на герой и т.н.

С други думи, всички идеи, дошли ми на ум, си ги трупам на планината и ги използвам като седна да пиша сериозно.

Едно е да трупаш ама друго е да правиш схема, схемата заключва книгата - игра не е кодиране можеш да правиш бая неща вкл. напред - назад във времето плюс кодови думи и други работи.