Чалгата

Бе за участнички в порнофилм стават.

Главата ми не го побира - що за индивид трябва да си за да ти харесва това.

Branimer писа: писа:

Бе за участнички в порнофилм стават.

Факт, ама там "музиката" е различна !

Това не е лоша идея за развитие на чалгата. Аз много съжалявам, че в България порноиндустрията няма позиции. Разни чехи, поляци, румънци могат, а ние да не можем. Взимаме си чалга звездите да правят порно филми, саундтрака може да бъде и от техни песни и така и аз ще стана чалгаджия, старите чалгари ще бъдат още по-доволни, а вече ще можем да помислим и за благото на държавата, като продаваме порното в чужбина.

Не само че няма позиции, ами е и обявено за нелегално. That's right, it is.

То от чалга тема се разви до порно
То е все едно Джена Джеймисън да пропее (Май така се казваше)

ПП Само Клара Морган знае как се съчетават двата стила

SatanicSlayer писа: писа:

То от чалга тема се разви до порно

То колко е крачката

Ами крачката е само в фокуса на камерата.

SatanicSlayer писа: писа:

Ами крачката е само в фокуса на камерата.

Както е казал мъдрецът - каква е разликата между чалгата и порното? Музиката в порнофилма е по-добра

Чалгата, тази пуста тема

След като е застъпена толкова масово в обществото, няма как да не и се обръща внимание. Където и да иде човек, все е е ангажиран по някакъв начин от нещо, свързано с чалгата. Естествено може и да игнорира яко, но това е друга тема.

Преди да застъпя, да разгледаме самата музика. В никакъв случай не съм експерт или в тази сфера. Говоря от наблюдения и дебелите книги.

Музиката борави пряко с емоцията. Дори съдържанието на музиката, като текст, борави с емоцията. Всъщност, повечето песни боряват с т.н. "триене" в човека.

Т.н. "триене" са тези емоции, които терзаят един човек. Дали е стара любовна връзка, неуспешено финансово реализиране, раненост от близки, неразбраност от социалния кръг, бунт срещу системата, кофти късмет, конкретни или абстрактни - всичките тези неща "хабят" емоцинална енергия на човека. Това са т.н. "Драми". За едни са нищо, за други са всичко, с всички междинни точки помежду им.

Музиката борави с това "триене". В частност, има и доста позитивни песни, но на фона на триенето са нищожни. + Триенето хваща в пъти*пъти по-огромна аудитория. Просто се възприема по-масово. Meet them at their level, както казват маркетинговите пичове.

Ако човек е скъсал току що с приятелката си, към която има компот от позитивни и негативни емоции, хиляди песни на тази тематика, ще му се набият в канчето. Щом чуе текста, ще се асоциира по някакъв начин, ще се почувства разбран и ще слуша. Почти всеки човек е много уязвим на това, да се чувства разбран.

Комерсиалната музика работи оптимално добре с това. Чалгата също. Надали зад нея са стояли зли гении-психолози, а просто хора, с усет за нещата. Лично се впечатлявам се от усета им и не одобрявам за какво го ползват.

Чалгата, като почти всичко, не е нито черна и нито бяла. Колкото и лесно би било, всичко на тоя свят да е просто добро или лошо, не е. Масова е, директна е и много хора се намират нещо, което ги привлича в това отношение. Дали лесните за схващане текстове, дали балканските ритми, дали показността, дали късите полички на намазаните шматки, дали емоционалната им асоцииация с веселба, закотвена в чалгата, дали драмата, с която се асоциират, дали нещо друго (както и комбинации), все нещо ги дърпа натам.

Същото е и със симптома. Симптом е, който дава обратен ефект. Саморажешдаща се машина, направо едно перпето мобиле. Продукт на обществото е и влияе. Да се слушат песни, чиито текст е 1:1, без много умисъл, затъпява. Мисленето заленява и започва да губи способност, точно както атрофира един мускул. Както и други казаха, музиката дава среда, която дава влияние. Особено на един неориентиран пишлигар, който тепърва се чуди, в кой "template" да си постави мирогледа. Той още не знае какво иска, и изведнъж - БУМ, темплейт, който борави с първичните пориви на човека! Как да не го вземеш, ей така? Този младеш започва да се асоциира с това. Той Е това.

Допълнително, както Радо каза, изолирането и настройването извънредно негативно срещу чалгата и прослойките им, не прави нищо друго, освен да засилва още повече влиянието и.

Това е точно като затворите. Изолираш потенциално опасните престъпници в среда...която е пълна САМО с потенциално опасни индиви. И чакаш да излязат поправени. Добре че са разните програми за интегриране, които разреждат това влияние, че иначе майката си трака.

Изолираш чалга феновете и те се затварят с другите, които са изолирани в среда на чалга. Как да се махне?
Ти си наркоман, стой при наркоманите, докато вече не си наркоман?! Провокиране на таен запас от воля и себеосъзнаване? Доста трудно начинание, особено под натиск от средите.

Някой хора, просто не ги кефи. Признавам, от време на време чувам мотив, който ми харесва как звучи (от чалгата), но се оказва че е примерно гръцка песен, чиито оригинален текст няма нищо общо с бг версията.
И все пак, не ме дърпа. Заспивам на чалга, буквално, дори и в дискотеките, за учуда на околните. Като човек, който не понася драми, явно и този тип музика няма допирни точки. Честно казан, дори и хората, които са достатъчно разнообразни и слушат чалга, в тази нейна среда, просто не искат да проявават дълбочината си. Те са отишли там, за да бъдат повърхностни и първични. Подхващайки клубовете, цялата динамика се сменя в друга насока.

Лично, не ми харесва, като се старая да не съм субективен. Баща ми е собственик на заведения. Две от тях ,са чалга заведения. В тях са наляти в пъти по-малко средства, от останалите и имат много по-висока възвращаемост, от останалите. И той не слуша чалга.

Вече има различни видове чалга, но по-голямата част от нея ми е на едно ниво с по-голямата част от рапа, например. Даже смятам, че нямаш моралното право да се оплакваш от циганията, ако слушаш рап.

Навремето мразех чалгаджиите под общ знаменател, но взех да се запознавам с разни интелигентни хора, дето си слушат чалга по клубовете и колата и са си съвсем интелигентни и културни. Даже един приятел веднъж се засегна: "Сега като отидем в това заведение ще трябва ли да слуша колко съм тъп, задето обичам чалга?" Тъй че сега не деля хората по чалгаджийски принцип.

Аз не виждам за какво има да бъдат мразени. На мен са ми просто противни, дори мога да ги съжалявам. Ето колегата казва, че познава интелигентни чалгаджии. За мен това е нещо ново.

Oh puh-lease, don't start the "не ги мразя, а ги съжалявам" routine.

Аз съм от провинциален град. Заобиколена съм от чалга и чалгаджии. Общувам с тях, имам приятели, роднини, познати, които слушат този жанр. Не мога да кажа, че са глупави, просто защото слушат тази музика. Пък и интелигентността тук е въпрос на гледна точка. За 90 процента от хората, които знаят, че аз слушам "другата музика" съм също толкова изкукуригала, колкото вероятно аз ги възприемам, виждайки ги, че слушат чалга. Тогава? Къде е разликата?

Всякакъв тип омраза или отвращение е пилеене на чувства и разхищаване на душевното ми спокойствие. Към чалгата като култура, мода или музика изпитвам безразличие и апатия, до степен такава, че дори не чета светските хроники за новоизгрели фолк-величия. Мъжът ми слуша гръцка музика, а покрай него и аз се заслушвам. Така от две-три години насам разбрах, че някои чалга-хитове са откраднати нагло от сърби, гърци, турци и румънци. Ако слушането на балканска музика ме прави чалгаджийка, съгласна съм да бъде наречена така. Помня един отрязък от време, в който слушах всякаква друга западна музика и не пусках изобщо фолк-програми. Година след като родих малкият ми син, отидохме на гости при зълва ми. Оставихме децата да си играят в хола пред телевизора и по едно време наминах да ги погледна. Синът ми бе вперил очи в екрана, на който разголена фолкаджийка кършеше снага и поклащаше цици. До тогава не бе виждал такъв клип и съответно такава музика и на мен ми стана изключително смешно, гледайки лицето му, на което бе изписано... изумление.