Поръчка, доставки, разпространение

Най-накрая успях да си взема сборника, не без премеждия, защото я бяха пратили в грешен офис на Еконт (за което екипът и специално Ал Торо нямат никаква вина). Смятам, че се е получило много добре като оформление, обем и качество на разказите.

Процесуален въпрос - доколкото гледам по картата, за клубчето се слиза на Плиска, нали? В тоя сняг не съм с колелото и леко не ми се трамбова като гламав.

partci писа: писа:

Процесуален въпрос - доколкото гледам по картата, за клубчето се слиза на Плиска, нали? В тоя сняг не съм с колелото и леко не ми се трамбова като гламав.

Процесуален отговор - ами поръчай си го от сайта за 10 лв: www.legacyofkreya.com/bg/books/p ... -geroi-br1 . С доставката на Рапидо, ще ти го донесат до вкъщи за 12,5-13 лв., което е дори и по-евтино от това да "трамбоваш" до Плиска!

Имам консултации на една спирка от Плиска, а колкото до поръчката от сайта - преди ЧНГ си изпразних картата и няма особени изгледи да я пълня скоро отново.

partci писа: писа:

Имам консултации на една спирка от Плиска, а колкото до поръчката от сайта - преди ЧНГ си изпразних картата и няма особени изгледи да я пълня скоро отново.

Ти си знаеш как ти е най-удобно. Само да уточня, че се плаща на куриера на ръка наложения платеж, като ти я донесе, а не с карта

Доста изчерпателно ми отговори на въпроса. Да ти е хрумнало, че може да искам да отида да разгледам клубчето?

partci писа: писа:

Доста изчерпателно ми отговори на въпроса.

Моля!

P.S. Клубчето е супер. Вчера откарахме 5 часа там в игра на Discworld:Ank-Morpork с Майндкрайм и Anardil:)

Най-накрая се сдобих с пълен комплект книги от новата вълна Това разбирасе стана след три имейла и обикаляне на половината Пловдив/тези от еконт явно не могат да четат/,но както и да е важното е че са в ръцете ми и след,като ги прочета ще мога да плюя наволя


ПП. Торо не знам кой ти е админ на сайта ама не го пускай да пише имейли пиян

nixata писа: писа:

partci писа: писа:

Доста изчерпателно ми отговори на въпроса.

Моля!

P.S. Клубчето е супер. Вчера откарахме 5 часа там в игра на Discworld:Ank-Morpork с Майндкрайм и Anardil:)

Значи Организаторът, Редакторът и Авторът си играят игрички, а ние феновете да си чакаме!!!
...И НИЕ ИСКАМЕ ДА ИГРАЕМ, но КИ!

Кирчо - ти откъде знаеш, че това не е кодово название за работна среща?

Днес прекарах четиридесет и пет минути в търсене на Сборника в Booktarding в новооткрития Mall Bulgaria. Смятах че ще успея да се справя със задачата сравнително бързо, като се вземе предвид безусловно разпознаваемата експресионистична корица на Сборника. А и се надявах, макар и с известни резерви, да видя един от петдесетте плаката, ако не току на витрината, то поне нейде из сравнително голямото помещение.
За съжаление, или не толкова, плакат нямаше. Но, казах си, това да е кусура.
Предприех дълго и упорито търсене из добре подредените рафтове, но след тридесет минути, в които видях заглавия на автори като Богдан Русев и Бранимир Събев ми стана ясно, че искам или не ще ми трябва помощ. От много шарения окото се уморява, а там си е шарено. Това от своя страна ме накара да преосмисля ползата от корицата. За да бъде забелязана книга на такова място, тя определено трябва да изпъква.
След кратко чакане някоя от учтивите, млади и наистина чаровни служителки да отчете факта, че някакъв костюмиран тип седи като в небрано лозе и очевидно има нужда от съдействие, опит за такова ми беше оказано.
Едно чернокосо миньонче на около двадесет и три се приближи и с тренирано обезоръжаваща усмивка ме попита дали може да ми помогне, ако търся нещо конкретно. Позамислих се какво точно да й отговоря, защото разни други конкретни неща започнаха да ми се въртят из главата, но като по-опитен в продаването се усмихнах по-обезоръжаващо от нея и с премерено смутена издаваща известно объркване интонация казах, че търся една сравнително нова българска книга, предназначена за юноши - Призвание Герой. Надеждите ми името да предизвика някакво разпознаване в погледа й, за мое огромно съжаление, не се оправдаха и тя попита на свой ред с известно объркване кой е автора на книгата. Позамислих се и отговорих “Александър Торофиев”. Отново бях разочарован от липсата на следа от разпознаване, затова додадох бързо “Ал Торо”. И това заклинание не подейства. Тогава прибегнах до скритото си оръжие и преди да успее да се окопити я довърших с “Това е книга-игра”. Това ако не свърши работа, не знам кое.
Не свърши работа.
Чаровната госпожица ме погледна смутено и ме помоли да изчакам, а тя отиде да се консултира с някоя по-знаеща от нея чаровница. Като преди това ме попита “Извинете, а как се казваше книгата?”. По дяволите, как така, как се казва книгата? Не успя ли да запомниш едно толкова набиващо се и предизвикващо логични асоциации заглавие? И още по-лошо, как така не си го чувала? Повторих, като очленявах внимателно всеки звук с натрапваща се интонация “Призвание Герой, Ал Торо, книга-игра”. Тя послушно кимна, вече запомнила и се запъти бързо към дружките си, да не би натрапващото се заглавие да не изхвърчи от чернокосата й главица, ако се позабави.
Проведоха интересен брейнсторм.
Моето момиче, за моя гордост, чинно повтори дословно това, което й бях казал.
По дяволите, заклинанието отново не сработи!
Магическите думи не предизвикаха никакъв желан от мен ефект. Четирите хубавици прекараха следващите две-три секунди в удивено мигане на парцали. После едната от тях се усмихна така както само една двадесет и две годишна госпожица може да се усмихва, хвърли ми многозначителен поглед и с мъркащ глас заяви “Аз съм герой!”.
Доста ми е трудно да опиша какво изпитах в този момент. Почти ми се прииска да не бях питал. Тогава обаче, за мое искрено учудване, една от красавиците каза “А! Да не е оная черната!”, с което изтри ехидната усмивка на онази и на нейно място дойде засрамено объркване.
Така! Така! Така!
Не беше лесно, даже малко конфузно, като тийнейджър на първа среща, но май се справих!
Моята чернокоска се завтече към един от крайните рафтове и след известно ровене се запъти към мен с една книга в ръце.
Запристъпвах от крак на крак и тя забърза отбелязвайки моето нетърпение.
Стигна до мен и с известно задоволство примесено с леко смущение каза “Господине, това е единствената книга-игра, която имаме в момента.” И тикна току пред носа ми книгата.
Пред погледа ми обаче вместо зомбясали чучела, на фона на сграда подозрително приличаща на НДК нарисувана от начинаещ тийн художник се беше изправила черната маска на Езъл Мухата!
Смутолевих, че благодаря за положените усилия, но търся онази конкретна книга “Призвание Герой” и си излязох преди да съм се изчервил съвсем.
Оказа се, че най-разпространената книга-игра от Новата Вълна е Патрул за Ада 2 в1!
И това ако не е кошмар!

Уважаеми членове на екипа,
Много Ви моля да проверите с Вашите/Нашите приятели от БГ книга, как е възможно това и да осигурите плакат и бройки във въпросната книжарница. В замяна на това аз лично ще презентирам продукта книга-игра на девойките там и обещавам да се погрижа книгата да стои на по-видно място и да се обръща специално внимание на целевата аудитория.

П.П. Пропуснах да споделя, че след като учтиво пратих по дяволите всички положени от нея усилия, девойката остави Патрула, там откъдето го беше взела. Тоест – грижливо го скри зад няколко други по-шарени книги. Стана ми тъжно, наистина. Едно такова – насмешливо – тъжно - конфузно. На фона на разни приказки.Та затова и реших да споделя с вас.

Моля не приемайте шеговития ми тон за заяждане. Той е шеговит, за да не бъде тъжен.

Леле, Леидрин,
цял ферман за този сборник си написал. Аз ще бъда кратък:
Booktrading в Габрово - нито една КИ.
Helikon в Габрово - нито една КИ.
Но все пак Габрово е малък областен град и не може да се сравнява с Пловдив, Варна или Русе
Само веднъж, преди близо две години мернах Котето за кратко във вече затворилата книжарница Пингвините.
Така е в дълбоката провинция, за съжаление, но вече не сме 90-те и си имаме ИНТЕРНЕТ!

Мдааа, Кирчо,

Като гледам, ако е така ще трябва да се бръкна един лев отгоре за доставка или да се разкарвам до клубчето, с надеждта да го хвана в работно време. Ама хората дето не знаят за тея места, а и за съществуването и завръщането на книгите-игри биха си останали в неведение.

Уважаеми Лейдрин, много е хубаво, че си прекарал чудесно, разхождайки се в новооткрития Mall Bulgaria. Видял си чаровни млади момичета, поприказвал си с тях, предполагам че дори сте пофлиртували. Все приятни неща. Поне да беше накарал някой да те снима до тях, да сложиш снимка, че и ние да ги видим, ама нейсе.

Опасявам се, че си подходил крайно нелепо към издирването на книги - игри. Нима предполагаш, че някой знае за съществуването им, дори и да работи в книжарница. О, Боже, че те - младите чернокоси момиче, може и русокоси, гледат учудено и неразбиращо дори като ги питаш къде да откриеш Умберто Еко в цялата бъркотия дори. Не ги вини. Навярно си разчитал, чернокосото девойче да се завтече от вратата към теб с някоя книжа - игричка.

Пък и не се стискай, бръкни се с лев отгоре и си ги поръчай. Книгите - игри не са за мързеливци, както е казал поетът!